Хората обедняват и наесен ни чакат вълнения. Това предупреждават синдикатите, но пък БНБ подсказва друго. Според последните данни на централната банка от юни депозитите на домакинствата са се увеличили с над 14 % за година, а тези на нефинансовите предприятияnbsp; – с близо 5 %. Ако приемем и едното и другото за вярно, лесно ще заключим, че докато масата от бедни се увеличава и се бори за оцеляване, шепата богати се чуди какво да прави парите си. Последното е и едно от обясненията за силния ажиотаж около пазара на земя в последно време у нас и вълненията около предстоящите търгове за парцели от държавния поземлен фонд (ДПФ).
nbsp;
Да, търговията с ниви преживява бум, признават брокери. Това е пазарът, на който кризата не само не се отрази, но и предизвика подем. От около една шеста през 2009 г. сделките с обработваема земя надхвърлиха една четвърт от общия брой транзакции с имоти през 2011 г., средните цени надминаха тези от предкризисната 2008 г., договаряната рента подскача с всяка година нагоре. Търсенето на печеливш пристан за натрупаните пари във физически лица и фирми (част които си крият парите също в депозити на физически лица) е едно от обясненията за тази концентрация на внимание, но и не само.
nbsp;
Да се насочим първо към предстоящите търгове. 154 хил. дка или към 7 % от собствеността си държавата изважда на тезгяха от 1 септември. Тъй като през тази година едва 900 хил. дка от наличните в ДПФ 2,2 млн. дка се отдават под наем и аренда, тази очаквана активност би трябвало да се приветства. Така твърди и аграрното министерство. Сегашният търг е израз на стремежа ни да се подобри управлението на земите от държавния поземлен фонд, както и цялостното състояние на поземлените отношения , сочи неговият пресцентър. Според него анализът за свободните имоти в ДПФ показвал, че:
-към тях не е проявен интерес, въпреки че са предлагани на търгове за наем и аренда;
-са маломерни имоти, с които могат да се окрупнят по-големи стопанства;
-към тях има интерес от потенциални купувачи;
nbsp;
Дори само в тази информация прозират противоречия и аргументи, плачещи да бъдат използвани от опозицията. Според зам.-министър Светлана Боянова парцелите били предимно маломерниnbsp; – по един-два дка, никой не искал да ги арендова и затова пустеели. Но срещу бонове съседите им щели да ги купят, за да си окрупнят имотите. Зам.-министърката не обяснява какво е пречело на арендаторите да ги наемат и досега, ако са им трябвали по-големи площи!?
nbsp;
Очевидно обаче има и по-големи парцелиnbsp; – от порядъка на стотици декари, към които интересът отдавна е нездравословно завишен. А фактът, че на търговете ще може да се играе само с компенсационни бонове, допълнително подклажда съмненията. Защото според пресцентъра на агроведомството средната начална тръжна цена ще е към 300 лв., но тя отразява истината както при колективното ядене на свинско със зелеnbsp; – облажват се само шепата юнаци в близост до казана, а мнозинството се задоволява с фуража.
nbsp;
С продажбата на земеделските земи от ДПФ се дава възможност на тези собственици, чиито земи не бяха възстановени и за тях получиха компенсационни бонове, да бъдат обезщетени, отбелязва още Светлана Боянова. Е да, ама тези 47 млн. лв., които се очакват за предлаганата държавна земя, са само капка в морето от раздадените компенсаторни инструменти за стотици милиони левове. А и те отдавна не са в първоначалните собственици, твърди председателят на сдружението на техните притежатели Валентин Христов, а в брокери и търговци от всякакъв характер.
nbsp;
И така, които са най-близо до казана? Поради горните обстоятелства и разиграването на компенсаторните инструменти на фондовата борса, е трудно да се каже. Факт е обаче, че за 10-тина месеца точно тези от компенсаторките, с които сега ще се играе за държавна земя, фръкнаха към 3,5 пъти. И сега за номинал от 1 лв. заинтересованите дават към 0,7-0,75 лв., като преди 4-5 месеца минаха през 0,4-05 лв. и дори удариха 0,83 лв. през първата десетдневка на август. Така вместо очакваните от агроведомството средно под 300 лв., на търговете те биха могли да вдигнат цената далеч над средните сега за страната 420-430 лв. за дка. Тъй като обаче в случая големият интерес ще е към големите парцели с чувствително по-висока цена, наддаването може да стигне и 2000, па и 3000 лв. за дка.
nbsp;
Но това е лицето на този процес. Зад него остава скрит фактът, че за споменатия период от трите компенсаторни инструмента на пазара нагоре фръкват само тези, срещу които се очаква продажба на държавна земя. При това много време преди да стане ясно, че ще има такива търгове. Как при това да повярваш, че изкупилите земеделските бонове не са имали вътрешна информация!
nbsp;
От друга страна, означава ли това, че в хазната ще влезат и няколко пъти повече от афишираните 47 млн. лв.? Нищо подобно! Компенсаторките са разписки за взета назаем земя и след като дългът бъде върнат и издателят им си ги прибере, би трябвало да бъдат унищожени. Дори нещо повечеnbsp; – държавата ще похарчи допълнително пари, за да организира анонсираните търгове за земя. Но не само. Държавата ще загуби между 80 и 100 млн. лв. от продажбата на държавна земеделска земя за компенсаторни записи (вместо да ги пласира кешnbsp; – бел. на ред.), изчислява Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, и очевидно има право. Но пък това било оправдано, защото държавата била длъжник на хората (за невърнатата им земя) и защото било време да се раздвижи пазарът с компенсаторки, като се ускорят и някои приватизационни сделки. А пък онези 400 млн. лв., които само преди две години и половина агроминистърът Мирослав Найденов обещаваше да получи срещу продажба на държавна земя като принос в борбата срещу кризата, ще останат и занапред само мираж. Но тогава министърът аргументираше големия интерес към държавните земи с факта, че те били предимно комасирани, т.е. окрупнени, докато сега неговата заместничка казва, че това били предимно дребни парцели, непредставляващи инвестиционен интерес!
nbsp;
И все пак накъде водят следите? Според информация от Капитал и Медиапул основните купувачи на въпросните компенсаторки били лица, свързани по някакъв начин с Винпром Пещара . От края на миналата есен досега те били изкупили компенсаторки от този вид за около 37 млн. лв. по номинал, за които на борсата платили едва към 15 млн. лв. Това прави по около 0,40 лв. за бон от 1 лв. и би им дало изключителни предимства при предстоящите търгове. А известно е, че с Винпром Пещера са свързани две дружества, опериращи със земеделска земя, – Омега агро инвест и Омега агро . Второто от тях е сред едрите собсвеници на земеделска земя в страната с поне 160 хил. дка, имало към 80 хил. броя поименни компенсационни бона и според изявление на шефа му Борислав Петков (виж и интервюто с него) пред Капитал не би търгувало на борсата през трети лица. Другото дружество пък изобщо не разполагало с въпросните финансови инструменти.
nbsp;
Сега да се върнем към пазара на земя. Основната причина за бума, който преживява той, е безспорно приближаващата 2014 г. Защо? Защото след нея българските фермери няма да могат да прибавят нови терени към обработваните от тях ниви, а необработваните все още са много. Според някои информации този процес бил спрял още миналата година, но май не е така. Службите по земеделието в общините и тази година продължиха да приемат без ограничение заявления от ползвателите на ниви, при това с удължен до 31 юли срок (в предишните години срокът изтичаше на 31 май). Това подсказва, че аграрното ведомство има все още някакъв резервен поземлен фонд за разширение в тази посока, макар и да не се говори за него. Тъй като ограничения не са анонсирани и за догодина, предполага се, че този потенциал не е изчерпан.
Какво става след 2014 г.? Тогава навлизаме в нов програмен период на ЕС, за който, естествено, ще има и нови правила. След 2014 г. никой няма да те спре да си ореш собствеността, но ако дотогава не си го правил, през новия програмен период няма да можеш да кандидатстваш за преки субсидии за единица площ от ЕС.
Именно тези субсидии са един от основните аргументи за алъш-вериша с обработваема земя при кризата. Те вече надхвърлиха 100 евро за ха, трябва да станат 200 евро през 2016 г., а България иска този национален таван да бъде стигнат още през 2014 г. Но има и още нещо. Холандците, гърците и някои други членки на общността са се уредили с преки плащания за площ от около 500 евро за ха (!) и макар да няма надежда ние да ги стигнем и до края на десетилетието, ще се борим да ги догонваме. За 2011 г. аз получавам 12 евро за дка, а моят холандски колегаnbsp; – 50 евро, уточнява биофермерката Албена Симеонова. Как ще се конкурираме на един и същ пазар при този неравноправен старт, допълва тя. Ние, заедно с колегите от Румъния, Унгария, Словения, Словакия, Полша, които са на същия хал, ще се борим за постигане на равенство още през следващите години. Дотациите за старите членки на ЕС ще бъдат намалени, нашите ще бъдат увеличени и така ще се изравним.
След като според специалисти рентата се ориентира по пряката субсидия и расте заедно с нея, очевидно е защо апетитите за ниви скочиха. Ако например имаш дори 100 дка и при даване под аренда при средна рента в момента за страната от около 30 лв. за дка си докарваш от тях около 3000 лв. на година, до 2-3 години тези пари ще се удвоят, а до края на десетилетиетоnbsp; – ще се умножат още 2-3 пъти. Да не говорим, че тези суми спокойто се мултиплицират и сега по две за житницата Добруджа при терени около и над 50 ха.
nbsp;
Този регион е глезеното дете на българското земеделие. При зърнопроизводството преките субсидии формират до 20-22 % от доходите (при 5-6 % за производителите на плодове и зеленчуци) и са силен стимул за разширяване на дейността. Затова след особено печелившата за този подсектор миналогодишна стопанска година, арендаторите-зърнари се оказаха сред активните купувачи на земеделска земя, към която вече гледат и международни инвеститори.
И това не е случайно. България е с изключително благоприятен за земеделие климат, а и не е замърсена от индустриални отпадъци. По-съществено е обаче, че нивите са все още евтини и независимо от 10-15-процентния годишен ръст на цените им през последното десетилетие, гоненото в момента равтище от 420-430 лв./дка средно за страната е все още много пъти по-ниско от това в Западна Европа.
nbsp;
Посочената цена е, естествено, относително вярна. За ниви от 5-10 дка (те са средно по 5,6 дка в страната) тази цена и сега е недостижима, докато за терени в Добруджа от над 500 дка и удвоената може да се окаже незадоволителна. Брокери наистина споделят, че цена от 1300-1500 лв. за дка там не се приема като изненада, като вече се пробват оферти и за по 2000 лв. за дка. А за относително верен ориентир при покупката на такава земя, сочат експерти, може да се приеме очакваната рента за период от поне 10 г. Така формираният таван все още не е достигнат и поради това специалистите смятат, че поне засега на този пазар ценови балон няма. Потвърждава го и поведението на големите фондове с десетки и дори стотици хиляди закупени дка. Еларг фонд за земеделска земя обяви през есента ликвидация, а в портфейла му към онзи момент имаше над 250 хил. дка. Адванс терафонд продаде лани към 63 хил. дка, но както последният, така изобщо фондовете като цяло остават засега нетни купувачи, а не продавачи на ниви.
За сметка на това високата динамика на пазара се поддържа от зърнарите. Те имаха много успешна 2011 г., изключително добра се очертава и тази за тях и печалбите си те влагат в ниви и в техника. Към тях макар и по-плахо се присъединиха и кооперациите, чиито апетити за разширяване също се проявиха. Но това е естествено, защото според един от най-големите зърнопроизводители Нецо Минев, обработващ към 30 хил. дка в Чирпанско, криза в земеделието нямало (очевидно той прескача животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, които едва оцеляват) и затова към него се пренасочвали средства от други сектори. Най-привлекателни пък били областите на Северна Българияnbsp; – Плевен, Велико Търново, Враца, Монтана, Видин и, естествено, Добрич. Това води до споменатия постоянен ръст на цените, но това засега не възпира мераклиите. И очевидно сметките им подсказват, че равновесното равнище е все още далече, защото специално натискът на зърнарите върху пазара за ниви не намалява. Предстоящите търгове за парцели от ДПФ срещу компенсаторки обаче могат да надуят равнището и след провеждането им този пазар ще е съвсем друг.
nbsp;
Освен посочените причини за международните играчи съществени се оказват и други фактори. От една страна, Световната банка прогнозира, че когато населението на планетата нарасне с 40 %, нуждите от храни (включително и за енергия) ще се увеличат поне със 70 %. От друга страна, парите се обезценяват и влагането им в земи, които не могат да бъдат напечатани по желание на правителствата като банкнотите, се очертава като стабилен пристан. Затова в български ниви досега корпоративни пари инвестираха датчани (около Провадия), италианци (в района на Свиленград и на Шумен) и китайци (във Видинско), говори се за по-скромни вложения на турци и гърци, очакват се големи зелени банкноти от арабския свят и Израел.
nbsp;
Междувременно в земя пари почнаха да влагат и бизнесмени от други български сектори, където има натрупани капитали, но засега бизнесът е в застой. За инвестиционния потенциал пък подсказват цитираните в началото данни от БНБ за растящата сума на депозитите, които само чакат изгодния момент и перспективната сфера, към която да бъдат насочени. Типичен пример е вносителят на пежо София Франс ауто , който през миналата година чрез дъщерно дружество закупи към 31,5 хил. дка. Друг още по-ярък пример е неизвестната в България Ромфарм къмпани , която срещу скромната сума от почти 90 млн. лв. купува 180 хил. дка от самоликвидиращата се Еларг фонд за земеделска земя. Компанията била на българи, но работела във фармацевтичния сектор на Румъния, докано в България правела инвестиции в земеделска земя. Точно с такава целnbsp; – отдаване под аренда, но и за обработка със собствени сили, се купувала земята от Ромфарм , която след финализирането на сделката ще е сред най-големите земевладелци у нас. А Борислав Петков очаква и други подобни сделки на пакети от орна земя до края на годината.
nbsp;
Къде в този процес е българската държава? Тя според експерти има към 2,2 млн. дка, от които около 2 млн. стават за обработка. Но, естествено, не ги оре, защото социалистическите ДЗС-та бяха ликвидирани, а нови на тяхно място не бяха създадени. От друга страна, за съжаление, през тази година под 900 хил. дка са отдавани под аренда, а останалите пустеят. Така от земеделския фонд бюджетът ни очаква 25-30 млн. лв., вместо 2-3 пъти повече. За повече приходи обаче аграрното ни ведомство трябва да води по-активна политика в поземления сектор, каквато засега не се забелязва. И предстоящите търгове на земя от ДПФ би трябвало да опровергаят тази констатация, но не са особено убедителни.
nbsp;
Едва преди месец например агроведомството обяви, че е готов софтуерът, с който ще се изготвят доброволните споразумения между фермеритеnbsp; – собственици, арендатори, кооперации, обработващи земи, за разпределяне на пустеещите ниви в техните землища, за които собствениците не са подали заявления в съответните земеделски служби. Това става по силата на чл. 37в от ЗСПЗЗ, досега се правеше на ръка и за така отдадената им под наем земя арендаторите заплащат сума в размер на средното рентно плащане за района. Сумата се внася по извънбюджетна сметка в общината, откъдето собствениците могат да я получат, уточнява пресслужбата на аграрното министерство. Това не е новост, трябваше да се прави и досега, но, както сочат собственици на земя, много често се пропуска.
nbsp;
Какво общо с този пазар има комасацията? Тя като процедура и процес засега се регулира само от параграфи в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Това се оказва съвсем недостатъчно, сочат експерти, и не стимулира разгръщането й. И въпреки декларациите за подкрепа, процесът е оставен на самотек, среща пречки в администрацията, както и неразбиране и незаинтересованост в собствениците. А напразно. Защото интересът в инвеститорите към уедрените терени подскача, а паралелно с товаnbsp; и цените им (виж интервюто с Борислав Петков).
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Търгове за продажби от държавния поземлен фонд
Със заповед на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов е открита процедура за провеждане на национални търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) на притежатели на поименни компенсационни бонове на територията на цялата страна с изключение на областите Габрово и София-град. Това съобщи дирекция~ Връзки с обществеността и протокол на аграрното ведомство.
Заповедта ще бъде публикувана в местен вестник от областта, на територията на която са разположени предлаганите на търг имоти, както и в електронен вид на сайтовете на областните дирекции.
Заявленията за участие в търга се подават в съответните областни дирекции Земеделие по местонахождение на имотите в срок до 30 календарни дни от датата на последната публикация на заповедта в местен вестник.
Информация за земите от ДПФ, както и за реда и условията за участие на кандидатите се предоставя от съответните общински служби по земеделие и в областните дирекции Земеделие .
Процедурата е в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, уточнява пресслужбата на ведомството.
Към настоящия момент земеделски земи от ДПФ се продават чрез търг само на притежатели на поименни компенсационни бонове. Плащането се извършва само с поименни компенсационни бонове, които са регистрирани в Централния депозитар, уточнява агроведомството.
