Правителството на испанския премиер Мариано Рахой все още се противи да приеме международна финансова спасителна акция, но развоят на събитията в страната показва, че тя просто е въпрос на време. В началото на седмицата неговият заместник Сорая Саенз де Сантамария призна, че Мадрид ще обмисли възможността да поиска помощ, ако условията за получаването й са приемливи. Рахой пък обясни пред парламента на 19 септември, че кабинетът му е решен да намали бюджетния дефицит, защото в противен случай страната няма да може да се финансира. Тези сигнали предполагат, че в крайна сметка и Испания ще се нареди на опашка за пари пред международните кредитори въпреки нежеланието й да попадне в хватката на железните им правила.
Рахой не бърза да иска подкрепа, защото решението на Европейската централна банка от 6 септември за неограничени като количество покупки на държавни дългови книжа (при определени условия) отслаби пазарния натиск върху цените на испанските облигации и намали разходите за обслужването им. Берлин също не изглежда съгласен Испания да иска спешна финансова помощ, защото тя трябва да бъде одобрена от законодателите от Бундестага, чиято съпротива срещу разточителната периферия на еврозоната расте.
Банкери от Мадрид обаче смятат, че ще е по-умно Рахой да побърза с молбата за пари, докато пазарните условия са по-благоприятни, а не когато бъде притиснат от обстоятелствата и кредиторите се възползват от затрудненията му, за да наложат по-стриктни условия.
Политическите наблюдатели пък напомнят, че в двата автономни района на Баските и Галиция ще има местни избори на 21 октомври. И че Рахой не трябва да повтаря грешката от пролетта, когато отложи гласуването на бюджета за строги икономии след вота в Андалусия с надеждата, че ще успее да свали опонентите си социалисти от местната управа, което не се случи.
Не е за пренебрегване и регионалното напрежение в Каталуния. Ако Мадрид приеме международна подкрепа, правителството ще се стреми да подели тежестта от допълнителните фискални мерки и с местните управи. Лидерите на Каталуния обаче настояват за по-различно решение – да имат по-голям контрол върху данъците, които събират от жителите в региона. Същевременно местната управа поиска и 5 млрд. евро ликвидна подкрепа от Мадрид.
Вероятно часът на истината ще удари на 28 септември, когато ще станат ясни резултатите от проведените от независими чуждестранни експерти стрес тестове на испанските банки за оценка на капиталовите им нужди. След което Рахой ще трябва да изпълни последната стъпка от бавния си валс.
