Случва се позициите в политиката да се променят. Ситуация, която преди време е изглеждала ясна, може изведнъж да се обърне на 180 градуса. Никола Саркози и Силвио Берлускони се превърнаха от близки приятели на Кадафи в негови противници, след като либийската армия започна клане в африканската държава и вятърът задуха в различна посока. Лошо е, когато становищата се променят заради лицемерие, недобро обмисляне или липса на координация. Още по-лошо е, когато става заради липса на компетентност и решителност, а най-лошо е, когато е продиктувано от това, че не знаеш какво правиш. Тогава вече не сменяш политическа позиция, а просто обръщаш палачинката.
През седмицата премиерът Бойко Борисов виртуозно го демонстрира с идеята за миграцията на митниците в Русе. Без да изпада в излишни обяснения, той коригира финансовия си министър, потвърждавайки, че ведомството ще се премести, но не до месец и половина, както беше пророкувал Дянков предишния ден, ами до няколко години. В случая министър-председателят беше достатъчно любезен да сподели и мотивите – забавянето се налагало заради многото средства, които ще отидат за местенето. А сега правителството пестяло усилено за вдигането на заплатите и пенсиите. Хубаво е на Брад Пит с очилата да му се напомнят от време на време финансовите измерения на благородните намерения. Впрочем кой кого учи на финанси в кабинета?
Ако сагата около митниците ви се е сторила
твърде дежа вю
nbsp;
за да й обърнете сериозно внимание, сте напълно прави – под слънцето отново няма нищо ново. Филмът е гледан много пъти, а сценарият явно не предвижда промяна в характера на главните герои.
Въпреки че двамата несменяеми вицепремиери на Борисов – Дянков и Цветанов, са много близки до него, прехвърчането на искри е неизбежно, дори и в най-добрите семейства. Не толкова безобидно за финансовия министър минаха изказванията му за членове на кабинета в края на миналата година. Той имаше неблагоразумието да признае, че сред колегите си се разбира най-трудно с Мирослав Найденов, а медиите интерпретираха някои негови думи като предупреждение, че земеделският министър може да се раздели с поста си. Което съответно дойде в повече на Борисов: Министър Дянков като какъв дава оценка на министър? Защото ние като партия цяла година се опитваме неговите грешки да покриваме и да поправяме в парламента. Растежът в държавата, полагаме огромни усилия, всички министри, други, да го правят. Допълни, че се надява вицепремиерът да не е казвал такава глупост и го предупреди, че може да си тръгне от правителството преди Найденов. Е, след толкова време можем спокойно да си отдъхнем, че щом никой не си е отишъл,
противоречията са били изгладени
по най-добрия за всички възможен начин.
Емблематичен пример за игра на иди ми дойди ми бяха и изказванията на Борисов за записания му разговор с шефа на митниците Ваньо Танов. След като станаха публични, министър-председателят коментира, че е убеден, че това са манипулирани разговори и че някой ги е сглобил. Основната му версия тогава беше свързана с телефонно обаждане на журналиста от сочения за близък до Алексей Петров вестник Галерия: Може би или не им стигаха някои реплики, за да могат да ме вкарат да ги…. Защото нямам обяснение, след 22 часа нормално ли е да се обади журналист като Явор Дачков на премиера 10 минути да му обяснява колко са му лоши министрите?! Това беше първият вариант, но наскоро Борисов призна, че липсващото от разговора са били няколко нецензурни думи за президента Първанов: Ето че с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг характер. Помня една голяма ругатня по линия на президента Първанов – нямаше я в записа. Защото от това става ясно, че той ми се е обадил и че всъщност аз този Мишо Бирата не го познавам.
Подобна беше ситуацията в един февруарски ден, когато Борисов уволни шефа на Техноекспортстрой Емил Коцев… само за да го върне на поста му няколко часа по-късно. Провинението на грешника беше, че според премиера си е направил
пиар за държавна сметка
Коцев изпратил самолет, който да евакуира от Либия работниците на държавната фирма, която оглавява, но междувременно качил и други българи. Така обра медийното внимание и засенчи специално изпратения за целта правителствен самолет. Да си припомним великодушния коментар на Борисов: Уволних го и го възстанових за един ден, случва се и това в мача. Всички държавни институции са се престарали и са свършили повече работа… Просто до мен не е достигнала информацията, че Коцев е поддържал непрекъснато връзка с министър Росен Плевнелиев. Е, как човек да не се разчувства от капризните обстоятелства… Случаят е малко по български – или закъсняваме както обикновено нещо да направим, или сега пък много хубаво като го направим, пак не е на хубаво, заключи той философски.
Впрочем това не беше единственото обръщане на палачинката около войната в Либия. В края на март 2011 г. премиерът коментира, че военната акция е била прибързана и не би пуснал български летци в подобна авантюра. В рамките на 24 часа позицията му се обърна и той вече даде да се разбере, че след като военните действия са осакатили военната машина на Кадафи, е време НАТО да поеме командването на операцията, а България щяла да се включи в действията на атлантическия съюз и ЕС.
Особено място в изкуството да обръщаш палачинки обаче заема
самоуличаването в популизъм
а Борисов си призна цели два пъти! Първият беше, след като даде краен срок на политическите лица да върнат получените бонуси. В България се шири популизъм относно бонусите. Ние още като посткомунистическа държава разсъждаваме като комунисти. В случая и аз, декларира той. Е, все пак признатият грях е половин грях. Вторият случай беше, когато се отрече от идеята си главният секретар на МВР да разпорежда използването на СРС: Ако се издават от главния секретар (разрешенията за СРС-тата – бел. ред.), образно казано, ще сложим главен секретар вместо министъра, той ще ги подписва и ще идва да ни казва… Така че това си е жив популизъм. Изхождал съм, когато съм го казвал, от позицията като бях главен секретар. Тогава не допусках да ми се меси министърът и правих каквото аз съм решил. Не може да не се признае, че не са много хората, на които им се удава съчетаването на самокритика и себеизтъкване в само три изречения.
За по-малко от ден премиерът обърна мнението си и за предстоящата забрана за тютюнопушене на обществени места
на 180 градуса
nbsp;
Първоначално по радиото каза, че би било добре тя да не важи за баровете, защото така или иначе посетителят на нощно заведение за деня си е прецакал здравето – няма да си легне навреме, ще пие алкохол. След това, няколко часа по-късно, по телевизията рече и отсече, че е размислил и че никъде не трябва да се пуши. Управляващите направиха всички възможни лупинги по тютюневата тема, за да угодят и на ресторантьори, и на непушачи. Първоначалното намерение беше пушенето да се забрани още от 2010 г., после от 2014 г., в крайна сметка димът беше забранен тази година от 1 юни.
Примерите могат да продължат до безкрай – за мегапроекта АЕЦ Белене също имаше противоположни твърдения. Наскоро наказателните отделения на районния съд и прокуратурата трябваше да се местят във външно министерство, докато не се оказа, че военното НДК е много по-подходящо. В нелепа ситуация изпадна дори и пресцентърът на ГЕРБ. След взривовете пред офиси на ДСБ и РЗС миналата година Борисов коментира, че партии търсят да се шуми около тях – трябва да правят интриги, да правят взривчета, иначе ще ги забравят. Пиарите пуснаха становище, че коалиция на ъндърграунда и противниците на правителството подхвърлят бомби и флашки, но бързо бяха скастрени от премиера, който твърдеше, че не е бил правилно разбран. Той уточни, че е имал предвид взрива пред дома на Костов преди години. Против съм тази декларация, бяха я пуснали, без да ме питат.
Явно често езикът изпреварва мисълта и идеите невинаги се обсъждат с ведомствата, които засягат, и със съответните експерти. Едно от най-интересните неща в случая е, че перманентно произвеждащият противоречия премиер изглежда еднакво искрен и убеден, когато говори и едното, и точно обратното – независимо дали коригира подчинените си, или самия себе си. Не е напълно ясно дали този въпрос е в компетенцията на специалистите по политическо управление, или на друг вид специалисти.
