Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси се разбраха на 27 септември да направят допълнителни консултации, преди да гласуват промените в Търговския закон, чрез които би трябвало да се ограничат измамите чрез обявяването на умишлен фалит. На заседанието бяха разгледани два проекта – на група депутати от ГЕРБ и друг – представен от Янаки Стоилов от Коалиция за България. Идеята в двете предложения съвпада – да се затворят вратичките в закона, които сега някои големи длъжници използват, за да измамят кредиторите си и да им отнемат заложените в тяхна полза имоти и други обезпечения. Схемата е доста елементарна, но се прилага с голям успех вече от няколко години. Фирми, които имат кредити, гарантирани с ипотека, решават, че не искат да плащат повече по тях и обявяват несъстоятелност. Съдът назначава финансова експертиза, която да определи от коя дата дружеството е станало неплатежоспособно. Ако тя предхожда датата, на която е сключен заемът, кредиторът губи правата си върху ипотекирания имот. Парите, получени от неговата продажба, вече се разпределят между всички кредитори съобразно размера на вземанията им. При това положение, ако примерно една банка е отпуснала ипотечен заем, тя губи възможността да си събере вземанията. Разбира се, не само банките са потърпевши от подобни схеми. Некоректни длъжници ги прилагат и когато става въпрос за дългове, обезпечени с особени залози на стоки и вземания. Но е факт, че най-потърпевши от подобни гимнастики са банките, защото са най-големите кредитори в България.
Няма колебания, че за да се ограничат тези измами, трябва да се промени самият Търговски закон в частта, където е описана процедурата за фирмената несъстоятелност.
Проектът на Янаки Стоилов предвижда датата на неплатежоспособността да не може да бъде връщана повече от три години назад във времето от датата на фалита.
Депутатите от ГЕРБ предлагат да се ограничат възможностите за завеждане на отменителни искове. Става дума за делата за отменяне или по-точно за обезсилване на обезпеченията по кредитите. Всички договори за кредит и за обезпечения с ипотека или залог, сключени повече от година преди датата на несъстоятелността, няма да могат да бъдат обявявани за нищожни независимо кога според вещите лица е настъпила неплатежоспособността на компанията. По този начин премахваме възможността заради изтегляне на неплатежоспособността например с две години назад да паднат ипотеките по договор за кредит, сключен година и половина преди това. Запазваме минимален срок от една година, защото предполагаме, че кредиторът оценява състоянието на една фирма, преди да й предостави заем. А за една година една работеща компания трудно може да бъде докарана до фалит, без кредиторите й да се усетят за това, коментира Емил Радев.
Проектът на ГЕРБ за промени в Търговския закон предвижда да бъдат отменяни сделки за безвъзмездно прехвърляне на активи към лица, свързани с длъжника и сключени в рамките на три години преди датата на несъстоятелността. Ако такива договори са подписвани с несвързани лица, срокът е две години.
Независимо от различията помежду им депутатите са убедени, че е абсолютно необходимо да бъдат озаптени измамите чрез умишлени фалити. Но за да са ефективни, в закона не бива да остават вратички, от които длъжниците да се възползват.
