През последните години Европейският съюз получава съвети за по-активно стимулиране на икономическия растеж чрез публичните разходи и операциите на Централната банка. Особено настоятелен е американският финансов министър Гайтнер. Към подобна политика призовава и българският икономист професор Стефан Стоилов. Като критикува пасивността на българското правителство, той препоръчва умерено експанзионистична фискална политика, за да се предотврати рецесията и да се постигане икономически растеж. Обосновани ли са тези оценки и препоръки?
Първата оценка на Стефан Стоилов е, че въпреки наложения фискален корсет и фискалната гилотина за разходите публичният дълг към БВП се увеличава в засегнатите от дълговата криза страни поради изпадането им в рецесия. При което втора година Европа плаща висока цена за неолибералните рецепти за излизане от кризата чрез максимално орязване на бюджетните разходи. Според него това лекарство е убийствено, защото лишава страните от единствената солидна основа за обслужване на дълга – ръста на икономиката.
Тези съждения са неточни или неверни
Максималното орязване на бюджетните разходи, наречено фискална гилотина, не е причина за рецесията в свръхзадлъжнелите държави. Всички страни от ЕС, с изключение на Полша, изпаднаха в криза през 2009 г., след като година по-рано се спука кредитният балон на ипотечното кредитиране в САЩ. При частичното възстановяване на нарушените баланси (което повлече след себе си огромни загуби) мнозинството европейски страни се върнаха към слаб и колеблив растеж. Държавите, допуснали най-грубо нарушение на финансовите баланси – като Гърция, Португалия и други, нямаха такава възможност. Високият риск на публичните им дългове рязко повиши лихвите по кредитите за рефинансирането им. Те стигнаха до фактическа неплатежоспособност. Банкрутът им беше отложен с масирани помощи от европейските спасителни фондове и наливане на ликвидност от ЕЦБ. Срещу което те се ангажираха да ограничат публичните си разходи и да увеличат приходите си. За да оцелеят и да обслужват дълговете си. Другата възможност беше да обявят официален фалит и да излязат от еврозоната.
Държави като Гърция сега не разполагат нито с вътрешни, нито с външни източници за увеличаване на публичните инвестиции и потребителското търсене, така че да стимулират растежа. Поради което няма как да изпълнят препоръките на нашите кейнсианци. Продължаващото увеличаване на публичния дълг към БВП в тези страни е резултат на непреодоления бюджетен дефицит. За неговото възникване и поддържане най-много допринася
хипертрофираното прилагане на принципа на солидарността
в държавните социалноосигурителни системи, както и изкривената кейнсианска антициклична политика. (Когато дефицитното финансиране при рецесия не се компенсира от излишък при оживление.) Неолибералните теории фактически бяха игнорирани в държавната политика.
Налага се изводът, че трайното възстановяване на финансовите баланси в тези страни сега не е възможно без реформиране на техните социалноосигурителните системи, като това трябва да е съпроводено със свиване на раздутите публични разходи.
Втората оценка на професор Стоилов е свързана с очакването, че България ще приложи новата политика на ЕС, която съчетава мерки и стимули за растеж с умерена, поносима фискална консолидация. (Разбирано като запазване на бюджетния дефицит.) Това са кейнсианските политики за стимулиране на вътрешното търсене с участието на държавата главно чрез фискалната политика. Това щяло да вдигне растежа до около 4 процента.
Авторът не е забелязал, че повечето от мерките, които препоръчва, фактически се прилагат в една или друга степен от сегашното правителство. Заплатите и сега растат по-бързо от инфлацията, дори в публичния сектор, където са официално замразени. Изпълняват се мащабни инвестиционни проекти в инфраструктурата и други сфери, финансирани основно от еврофондовете. Стимулира се заетостта, засега без задоволителен резултат. Единствено пенсиите на повече от два милиона български граждани остават непроменени вече три години, а реалната им величина е спаднала с над 10% поради покачването на цените. Най-слабият и незащитен социален слой не е в състояние да понася толкова дълго тежестите на кризата. Правителството можеше да не допусне тази груба дискриминация към възрастните, ако през последните три години беше увеличило пенсиите общо поне с 10 процента. Като осигури необходимите 900 млн. лв. годишно чрез по-съществено ограничаване на контрабандния внос и източването на данъците. Така би се премахнала една тежка социална несправедливост и би се увеличило потребителското търсене с 2-3 процента. Нужна беше само политическа воля, която да застави митническите и данъчните органи да изпълняват задълженията си. (На тази възможност обръща внимание в своята статия и професор Стоилов.)
България може да постигне много по-висок и стабилен растеж, заетост и доходи, ако управляващите започнат да осъществяват истински реформи в социалноосигурителните системи, администрацията и независимата съдебна система. И ако създадат законовите и институционални предпоставки за действително ограничаване на сивата икономика, монополните практики и криминалния бизнес. Препоръчваното от кейнсианските теоретици
дефицитно бюджетно финансиране е невъзможно в свръхзадлъжнелите държави
а в останалите страни крие сериозни рискове и опасности от надуване на нови балони и по-разрушителни кризи. Особено при наличието на огромни слабо ликвидни запаси в някои отрасли (като строителството например) и токсични активи на големите банки, каквито са и закупените от тях (и от ЕЦБ) високорискови облигации на държавите с висок дълг. Такава опасност съществува и за най-големите държави в еврозоната като Германия, Франция, Италия и Испания. Всички те, както и Англия се опитват да ограничават публичните си разходи и дефицити и същевременно да стимулират заетостта и растежа. Въпреки явното противоречие и риска.
Георги Петров, професор
nbsp;
