В Римската империя гладиаторите поздравявали преди фаталниня сблъсък императора с възгласа Аve Caesar! Въпреки очакванията за кръстосване на оръжията, във волейбола смъртоносен двубой между сегашното ръководство и опозицията така и не се състоя. С пълно единодушие клубните гладиатори избраха император Данчо Лазаров отново да ръководи Българската федерация по волейбол, след което чинно му се поклониха. Арената бе общото събрание на БФВ, запокитено чак в Златни пясъци. Въпросната сбирка до болка приличаше на пленум на ЦК на БКП от най-силните години на тоталитаризма. Гласувайте, против и въздържали се няма, приема се единодушно! Сега ръкопляскайте!. И Лазаров си остана на поста без бой. Всъщност каленият в битки ръководител на волейбола не можа да бъде съборен от Агенцията за държавна финансова инспекция, Симеон Дянков и прокуратурата, та някаква неорганизирана опозиция ли ще го свали от трона!?
Лазаров си бе подковал коня с устава на федерацията, според който бе почти невъзможно да бъде издигнат какъвто и да било негов конкурент. Друг стратегически ход бе, че в сюблимния момент, подпомогнат и от Любо Ганев, извади мощен спонсор в лицето на Корпоративна търговска банка, която ще налее повече от 2 млн. лв. през следващите четири години в най-успешния ни колективен спорт. Към това трябва да добавим и подадената съвместно с Италия кандидатура за домакинство на Евро 2015, при което София евентуално ще посрещне финалите. И волейболните клубове, с изключение на шепата неприсъстващи опозиционери, доказаха, че си харесват шефа въпреки авторитарния му стил на управление. Може би имат известно право. Именно Лазаров с добрите си международни контакти върна България в доходоносната Световна лига, а волейболът ни, заради или въпреки него, все пак постигна най-големите си успехи с четвъртото място на Олимпиадата в Лондон.
От друга страна, брожението срещу Лазаров още в самото начало бе поведено от неподходящия човек – бившия треньор на трикольорите Радостин Стойчев. Стойчев взе стотици хиляди евро за мижави резултати, а накрая се оказа, че Лазаров му е виновен и ще прави преврат. Жалко, че подхлъзна и Матей Казийски, с когото вероятно щяхме да вземем олимпийски медал. Колкото до кандидата на опозицията за президент на федерацията Васил Симов – изпълнителен директор на Софийската стокова борса и на Българо-американската кредитна банка, той със сигурност е човек, който би могъл да управлява успешно волейбола и да гарантира неговата финансова стабилност, но май се довери на неподходящи хора. Президентът на Марек Юнион-Ивкони Ивайло Константинов искаше да променя устава, но накрая дори не се яви на общото събрание, защото било безсмислено и победителят е предварително ясен. Дори и така да е, пак трябва да се изправиш пред противника си и да му кажеш истината в очите, за да спечелиш симпатизанти. А Константинов не само избяга от дуела, но и изпрати адвокатка с нередовни документи, което бе адски несериозно. Така че, дори недолюбван от повечето фенове, на този етап Лазаров няма реална алтернатива във волейбола ни.
