Въпросът за референдума, свързан с атомната ни енергетика, трябва дa бъде преформулиран, като наименованието на конкретния проект отпадне, заяви в петък (12 октомври) президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава проведе поредица от консултации с парламентарно представените политически сили за постигане на съгласие по формата на допитването.
Въпросът в момента е: Да се развива ли атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка Белене? За мен той е объркващ и се състои от два отделни въпроса, отговорите на които могат да са противоречиви, а и не изчерпват всички възможности за избор. Някои може да са за развитие на ядрената енергетика чрез нови мощности по принцип, но против конкретния проект АЕЦ Белене. Други ще попитат, защо обричаме АЕЦ Козлодуй на забвение и обвързваме развитието на ядрената енергетика в България само с АЕЦ Белене? Трети ще кажат защо организираме референдум за конкретния въпрос АЕЦ Белене, при положение че Законът за безопасно използване на ядрената енергетика изричнo посочва, че атомна централа се изгражда по решение на Министерския съвет?, отбеляза Плевнелиев.
Според държавния глава въпросът трябва да е: Да развиваме ли ядрена енергетика, чрез изграждане на нови мощности? В противен случай, ако днес правим референдум за Белене, утре ще правим ли за 7-ми блок на Козлодуй, Южен поток, Набуко или магистрала Хемус? Всеки път ли ще правим референдуми – за всяка централа, за всеки проект?
Целта на референдума не е да освободи от отговорност политиците и институциите за милиардните проекти на България. Референдум по конкретен инвестиционен проект носи и допълнителна опасност. Решението поставя страната в изключително деликатната ситуация да осъществи един проект на всяка цена. Това със сигурност не е в интерес на народа, категоричен бе Росен Плевнелиев.
Лидерът на БСП Сергей Станишев обаче опонира, че формулировката е коректна и не противоречи на развитието и на други проекти.
Съюзът на демократичните сили отказва да участва в консултациите. В специално писмо те заявиха, че подписката на БСП за референдума е събрана с подвеждащ въпрос, който по смисъла си не е от компетенцията на Народното събрание като институция. Това прави самия референдум противоконституционен. Ако имате и най-малко съмнение относно изразеното от нас становище, ви призоваваме да се възползвате от правото си на президент на Република България и да сезирате Конституционния съд за тълкувание, се подчертава в писмото.
От публикуваната пък на 12 октомври стенограма на заседанието на кабинета през седмицата стана ясно, че премиерът Бойко Борисов предлага въпросът за референдума да бъде обсъден на извънредно заседание на парламента, тъй като и според него той противоречи на конституцията.
В крайна сметка, след консултациите при президента, Борисов се отметна от думите си и заяви, че депутатите му ще подкрепят допитването, с какъвто текст предложат от БСП.
Аз трябва да накарам юристите на ГЕРБ да гласуват противоконституционен текст. Абсолютно съм съгласен с колегите от Синята коалиция, че това е така. Но ако не го направя, утре БСП ще кажат със своята наглост, че ние сме против референдум, че не искаме да чуем гласа на народа, изтъкна министър-председателят.
Очаква се допитването да се проведе през януари или февруари следващата година, като ще се финансира от партийните субсидии.
