Всяка държава не само обича своите медии, но и се грижи за тях. Особено в години на парламентарни избори. Те се издържат с парите на данъкоплатците, независимо че може би все по-голяма част от аудиторията не употребява услугите на тези иначе скъпи комуникационни канали.
Държавните медии също обичат своите благодетели, предимно тези от високите етажи на властта. И им го доказват непрекъснато. Връзката между медии и власт обаче всяка година се подлага на своеобразен тест – устойчивостта на взаимните чувства се изпитва и препитва, щом се заговори за бюджети. Какви ли размисли и страсти ще разпали проектобюджетът за 2013 година?
Разходите на най-старата телевизия у нас
– БНТ, са разчетени в размер на 77.628 млн. лв., което е с 4% повече от миналогодишните – 74.614 млн. лева. Иначе казано, хората на Симеон Дянков са й заделили субсидия в размер на 70.128 млн. лв., в т.ч. 62.028 млн. лв. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 8.1 млн. лв. за целева субсидия. Текущите разходи на Сан Стефано 29 са нараснали с малко над пет пункта до 62.284 млн. лв. (при 59.27 млн. лв. миналата година), а парите за персонала са се увеличили само с 0.08 на сто до 15.619 млн. лева.
Колкото до предвидените приходи, те са се запазили на същото ниво – 7.5 млн. лева. Любопитно е обаче откъде ще дойдат, тъй като догодина няма нито Световно първенство по футбол, нито олимпиада…
БНТ провежда политика Обществен оператор за създаване и разпространение на тв програма, като осъществява обществената си функция с разпространение на национални и регионални програми, както следва: Национални – БНТ1, БНТ свят, БНТ2 и регионалните Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, пише дълбокомислено в проектобюджета на финансовото ведомство. И след като е така, правителството ще отпусне увеличение от три милиона и малко за медията, управлявана в момента от Вяра Анкова. Всъщност сегашната тв шефка почти всяка година си изпросва по някой друг милион отгоре, извън първоначално предвидените субсидии. Освен че й увеличават финансите, БНТ е свикнала да получава и извънредни инжекции от бюджета – както онези 10 млн. лв., които отидоха за разплащане на просрочените задължения към БТК. Или пък, за да покаже мачовете от футболното първенство, при положение че преди време изпусна Европейското по футбол и то тръгна по кабелна медия.
При все че държавната телевизия не борави успешно с парите на данъкоплатците и непрекъснато задлъжнява, порицани за това няма. И едва ли ще има. Ще бъде чудесно, ако БНТ употреби увеличените средства през 2013-а за производството на продукции като Под прикритие,но надали. По-вероятно е парите да отидат я за футболни права, я за отразяване на изборната надпревара. Така и вълкът сит, и агнето – цяло.
Далеч по-постна е ситуацията в БНР
където разходите за 2013-а ще са с 0.03% повече от предишната година, или 44.179 млн. лева. За догодина е предвидена обща субсидия в размер на 42 093.0 хил. лв., в т.ч. 38, 193 млн. лв. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми (Хоризонт, програма Христо Ботев, радио България, радио София и регионалните програми Варна, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Благоевград и Видин). А също и 3.9 млн. лв. целева субсидия. Тя е била толкова и за 2012-а. При парите за издръжка също няма промяна, като изключим съвсем минималното завишение от 0.03 на сто на средствата, заделени за персонала – от 10.856 млн. на 10.87 млн. лева. Замръзнали са и очакваните приходи на2.086 млн. лева.
Още миналата година генералният директор Валери Тодоров предупреди, че бюджет от 42 млн. лв. ще затрудни обществената функция на радиото, но никой не го чу. Напразни бяха и опитите на опозицията да спасят финансите на Драган Цанков4. При изготвянето на бюджета тогава се появиха доста въпросителни – от радиото обявиха, че орязването на субсидията им не е било мотивирано от ведомството на Дянков, при положение че медията няма никакви задължения, а освен това е информационен радиолидер през последните една-две. До неотдавна БНР дори бе единствената медия, която по време на криза увеличава пазарния си дял.
Междувременно,
държавното радио получи безапелационна подкрепа
от генералния директор на Европейския съюз за радио и телевизия Ингрид Делтонр. Тя изпрати специално писмо до премиера Бойко Борисов и шефката на Народното събрание Цецка Цачева, в което се казва: Изключително съм загрижена да науча, че Вашето правителство планира да задържи на същото ниво субсидията за Българското национално радио през 2013-а въпреки чувствителното й понижение тази година – ситуация, която се утежнява допълнително от ефектите на инфлацията. От името на европейските обществени електронни медии Ви моля спешно да промените намеренията си. Един от най-уважаваните членове на Европейския съюз за радио и телевизия – БНР, вече функционира с един от най-ниските бюджети в нашата общност.Според Делтонр БНР постига най-висок дял от аудиторията за националните и регионалните си канали в условията на висококонкурентна медийна среда. Но шансовете Дянков да се трогне от защитата на европейците са, колкото премиерът Борисов да се снима във филм с Робърт де Ниро и Джон Траволта, че и по-малки.
За разлика от останалите държавни медии,
Българската телеграфна агенция ще увеличи разходите си
през 2013-а рязко с 50.18%, или от 4.185 млн. на 6.285 млн. лева. Средствата за персонала няма да бъдат променени и ще останат 3.775 млн. лв., но сериозен подскок с 44.67%, или от 4.135 млн. на 5.982 млн. лв., ще има при текущите разходи. Особено впечатляващо е нарастването на парите за издръжка, стипендии и лихви – от 335500 лв. на 2.182 млн. лева. Сериозни са и разликите в средствата, които са отишли за капиталови разходи през 2012-а, и тези, които ще бъдат разходвани за същото през следващата година – от 50000 лв. на 302800 лева. Но независимо от всичките тези суми субсидията на БТА реално ще бъде редуцирана с 9.56 на сто – от 4.185 млн. лв. на 3.785 млн. лева.
С проекта на бюджет на Българската телеграфна агенция за 2013 г. са разчетени разходи в размер на 6285.0 хил. лв., като предвиденото увеличение на разходите се дължи на включването в проекта на бюджет на агенцията на разходи, финансирани със собствени средства, пише в скромно проектобюджета на Симеон Дянков.
Членовете на Съвета за електронни съобщения
вече не са деветима, а петима, само че парите за заплати в надзорния орган ще бъдат увеличени през следващите 12 месеца с 6.56 на сто. Така медийните гурута и заетите в СЕМ ще изхарчат на данъкоплатците 989 700 лева. Тази екстра може би е за сметка на текущата издръжка, която е занижена с 4.13% и от 485300 през 2012-а става 465300 лева. Няма промяна при капиталовите разходи – 15хил. лв.,и приходите – 1.4 млн. лева.
Според някои медийни наблюдатели бюджет 2013 е на принципа пари нема, действайте, колкото и Симеон Дянков да се хвали, че той е най-разточителният в историята на България. Нашите държавни медии обаче не са като френските и едва ли ще протестират срещу орязаните им пари за нормални и съвременни условия на труд. А и реално погледнато, с някои изключения, медийните субсидии през 2013-а, никак не са зле. При положение, че кабинетът се стиска дори за Авиоотряд 28, а подопечните му медии по дифолт харчат неразумно за ненужни упражнения, няма какво да се оплакват. Сигурно затова те си мълчат и чакат изборите, вместо да търсят начини да увеличават собствените си приходи. Разбира се, това става най-напред с качествени и конкурентни медийни услуги.
