Премиите, които Европейската футболна централа УЕФА ще раздаде на участниците в тазгодишното издание на Шампионската лига, достигнаха рекордните 910 млн. евро. С парите на телевизионни компании, спонсори и рекламодатели още от следващия сезон ще бъде прехвърлена колосалната граница от милиард евро, които ще бъдат разпределени в лигата на богатите. Затова не е чудно, че дори за мегаклубовете в топ 6 на европейските клубни първенства – Англия, Испания, Италия, Германия, Франция и Русия, главната цел е нетолкова да спечелят титлата в родината си, колкото с всички средства да се доберат до място, даващо право на участие в супертурнира на УЕФА. Вярно е и обратното – грандовете, класирали се за евтиния турнир на Лига Европа (носещ до 10 пъти по-малко приходи), пренебрегват евроучастието си за сметка на вътрешния шампионат. Който пък трябва да ги прати обратно в Шампионската лига.
Съвременните реалности са такива, че голям клубен отбор се прави не с пари, а с много пари. Показателен пример са хегемоните на Стария континент Барселона, Реал (Мадрид), Манчестър (Юнайтед) и Челси. Във всеки един от споменатите тимове през последното десетилетие
са изсипани поне милиард евро
nbsp;
за качествени селекции. По техния път бодро вървят новобогаташите от Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, чиито собственици от Обединените арабски емирства и Катар само за 2-3 сезона направиха звездни тимове за стотици милиони. Парадоксалното е, че тази комерсиализация на футбола върви паралелно с наближаването на деня Х, в който шефът на УЕФА Мишел Платини е обещал, че ще започне да преследва до дупка неразумните прахосници. Европейската футболна централа сама създаде абсурда топклубовете да са зависими от Шампионската лига, а после внезапно реши да спира огромните им разходи.
Ако направим паралел между похарчените от голямата шестица пари за нови футболисти и наградния фонд в Шампионската лига, се открива любопитна и съвсем не случайна закономерност. Преди началото на сезон 2012-2013 Премиър лийг, Серия А, Бундеслигата, френската Лига 1, руската Премиер лига и Примера дивисион се подсилиха със звезди на обща стойност 1.5 млрд. евро. Големите инвестиции бяха направени именно от клубове, целящи да стигнат до края на европейската сцена. В същото време финансовият доклад на УЕФА показва, че оборотът за сезон 2011/2012 на Лигата е бил в границите на 1.3 млрд. евро. Което пък значи, че комплексните приходи на всеки от бъдещите осем четвъртфиналисти далеч ще надхвърли 50 млн. евро. Колкото средноголемите платиха през лятото за новите си звезди.
Тоест, сметките на извадилите по над 100 млн. евро за играчи Челси и Пари Сен Жермен ще излязат само при силен европейски рейд. Защото наградният фонд е така разпределен, че прави богати клубовете, абонирани за участието в елиминациите. Като начало попадналите в груповата фаза на турнира 32 тима ще приберат 8.6 млн. евро, плюс по милион за победа и половин милион за равен. Участието на 1/16-финалите ще носи допълнителни 3.5 милиона от евровалутата, а още по 3.9 милиона ще добавят четвъртфиналистите. Полуфиналистите взимат по 4.9 млн. евро, а загубилият на финала – 6.5 млн. евро. Като включим и бонусите от натрупванията в маркетинговия пуул на УЕФА , излиза, че тазгодишният победител в Шампионската лига ще вземе повече от 60 млн. евро, а за втория ще останат утешителните 50 млн. евро. За сравнение – сумата за финалистите в Мюнхен през май – Челси и Байерн, бе с по-десет милиона по-малка.
Свръххарчовете за футболисти
се оправдават и по други канали
nbsp;
с напредването на даден отбор в турнира. Например Етихад Стейдиъм в Манчестър поне три пъти ще се напълни за мачовете на Сити в групата. Феновете на гражданите ще извадят от джобовете си за билети поне 10 млн. евро, за да гледат как любимците им Тевес, Агуеро, Давид Силва и Компани пишат история на европейската сцена. Сумата скача почти двойно, като се калкулират и постъпленията от продажба на фланелки, сувенири, храна, напитки, паркинг и други, изглеждащи второстепенни услуги в деня на мача. Рекламодателите също плащат доста милиони отгоре, ако спонсорираният от тях тим преизпълни очакванията.
От друга страна, Милан се раздели със звездите си Тиаго Силва и Ибрахимович и си докара 60 млн. евро, но Сан Сиро остава полупразен на мачовете на росонерите, от което собственикът Берлускони понася сериозни загуби. С играта, която показва от началото на сезона, гарнирана с лоши резултати, Милан едва ли ще стигне по-далеч от първи кръг на елиминациите. В Италия само за седем кръга тимът вече изостава с цели 8 точки от третия Лацио, така че догодина явно ще гледа Лигата по телевизията. И съответно ще загуби парите, спечелени от трансфери.
Финансовият феърплей трябва да спре колосалните покупки, но, изглежда, клубовете
имат готовност да се надлъгват
nbsp;
с футболните ченгета на Платини. В арсенала им от признати за законни от УЕФА хитринки вероятно ще влязат нереално завишени в счетоводните баланси инвестиции в развитие на детско-юношеските школи, инфраструктурите на стадионите или благотворителност, разходите за които евроцентралата не счита за пасив. Челси например декларира, че по тези пера харчи около 22 млн. евро на сезон, което покрива съществана част от загубата на клуба. Дългосрочните договори с играчите пък позволяват начисляване на годишна амортизация и така един 5-годишен контракт за 50 млн. евро реално се вписва като разход от 10 милиона, плюс заплатата за сезон. Друг трик е да се обвържеш с рекламодатели, близки до собственика на клуба, които да обявят, че ти дават 50 млн. на сезон, а реално приходът от логото на фланелката е два пъти по-малък. Подобна практика се използва успешно в арабските конгломерати, финансиращи Пари Сен Жермен и Манчестър Сити.
Говорейки за спонсори, именно те са основните заподозрени, принуждаващи клубовете да се комерсиализират. Шампионската лига е запазена територия за рекламодатели от ранга на Мастъркард, Форд Сони Плейстейшън, Уникредит, Хайнекен и Газпром. Руският енергиен гигант стана официален спонсор на турнира през юли 2012-а и като мажоритарен собственик на руския шампион Зенит (Санкт Петербург) веднага извади колосалните 100 млн. евро за звездата и бивш голмайстор на Порто Хълк и белгийския национал Аксел Витцел, дошъл от Бенфика. За мегакомпании от подобен ранг тази сума сигурно е капка в газовото море, но за клуба това е непогасим дълг. Едва ли е случайност, че през лятото Газпром стана спонсор на Челси, и точно тогава Абрамович, който за няколко години бе спрял мащабните инвестиции в лондонския клуб, внезапно реши да похарчи над 100 млн. евро. Футболният Параграф 22 е, че за да стигнат до Шампионската лига, клубовете трябва да похарчат десетки милиони за играчи, като в същото време попадат под прицела на УЕФА, която е създала финансовите правила на играта, но сега ги променя в движение. Големите са задължени от обстоятелствата да рискуват дори в условията на икономическа криза и всяка година оставят дългове, достигащи почти 2 млрд. евро. Дефицитът може да бъде покрит единствено с приходи от Шампионската лига.
Разбира се,
огромните постъпления от евротурнирите
и свързаните с тях скъпи селекции водят до отварянето на плашеща пропаст между клубовете от челото и останалите във вътрешните шампионати. Всички знаят, че за топ 5 в Англия са абонирани двата Манчестър-а, Челси, Арсенал и някой измежду Тотнъм и Ливърпул. В Испания класирането започва след първите две места, запазени за Барселона и Реал (Мадрид). В Германия Байерн, Борусия (Дортмунд) и Шалке дръпнаха много напред, Ювентус налага футболна диктатура в Италия, а за другите две места в Лигата се борят група с постоянни участници като Милан, Интер, Наполи и Лацио. Топката остава в УЕФА, която трябва да намери правилния баланс, като хем засили конкуренцията, хем накара богатите да дръпнат юздите на свободно галопиращите пари.
nbsp;
