В новия бр. 42 на в. БАНКЕРЪ четете:

Министерският съвет трябва да прецени нормално ли е да се искат по 50 хил. лв. от фирмите

50 ХИЛЯДИ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ТЪРГ

Не е тайна, че порциите от държавната хазна продължават да се разпределят така, както Ахмед Доган обясняваше през 2009-а в село Кочан. Нови са само хората, които дават и които взимат. За да провеждат бързо и безпрепятствено обществените поръчки, финансирани с европари, и за да сключват договори с този, с който искат, управляващите са решили почти да отрежат възможностите за обжалване на процедурите. Цялата работа ще стане с промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат изискване за предоставяне на внушителни обезпечения при подаване на жалба. Всичко по темата четете само в БАНКЕРЪ.

nbsp;

УМИШЛЕНИ ФАЛИТИ ЗА МИЛИОНИ

Умишлените фалити в България се превърнаха в международен проблем. След последното си посещение у нас във връзка с доклада за икономическото състояние на България мисията на МВФ, водена от Катриона Пърфийлд, отправи сериозно предупреждение за този рецидив. Куриозното в случая е, че кредиторите – било те банки, държавата или фирми, са ощетявани абсолютно легално, в големи размери и с участието на офшорни компании. В. БАНКЕРЪ разказва за няколко съдебни казуса, в които са замесени български фирми, офшорки, банки кредиторки и за финансови интереси за милиони.

nbsp;

ЕВРОПАРИ ЗА ИНТЕРВЮТА ДАВА МОСКОВСКИ

Че държавата се е превърнала в основен спонсор и рекламодател на някои медии, вече е ясно за всички. Както се казва: по платените статии и рекламните карета ще ги познаете. Разбира се, цялото това пазаруване на медиен комфорт от институциите се обяснява с благовидната цел за популяризиране на еврофондовете и се плаща именно от Брюксел. Дивидентите обаче са единствено за силните на деня. Подробности ще научите само в новия брой на в. БАНКЕРЪ.

nbsp;

ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ ПРЕВЗЕМАТ ТЕРЕНА

Здравеопазването остана последният бастион, който въпреки негативните последствия от икономическата криза продължава ударно да привлича мултимилионни частни инвестиции. Само през 2012-а отвориха врати дузина многопрофилни болници и по-малки, но също скъпоструващи клиники. Още с влизането си в скъпата игра те се прицелиха в парите на НЗОК. Въпросът е как толкова много лечебници ще успеят да си разпределят толкова малко пари, без да бъдат засегнати нечии интереси? Очевидно това е невъзможно, след като частници и управители на държавни болници отсега се сджавкаха за кокала.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Увеличението на цените през последните месеци създава ли финансови затруднения за вас?

Подкаст