В новия бр. 42 на в. БАНКЕРЪ четете:

Министерският съвет трябва да прецени нормално ли е да се искат по 50 хил. лв. от фирмите

50 ХИЛЯДИ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ТЪРГ

Не е тайна, че порциите от държавната хазна продължават да се разпределят така, както Ахмед Доган обясняваше през 2009-а в село Кочан. Нови са само хората, които дават и които взимат. За да провеждат бързо и безпрепятствено обществените поръчки, финансирани с европари, и за да сключват договори с този, с който искат, управляващите са решили почти да отрежат възможностите за обжалване на процедурите. Цялата работа ще стане с промени в Закона за обществените поръчки, които въвеждат изискване за предоставяне на внушителни обезпечения при подаване на жалба. Всичко по темата четете само в БАНКЕРЪ.

nbsp;

УМИШЛЕНИ ФАЛИТИ ЗА МИЛИОНИ

Умишлените фалити в България се превърнаха в международен проблем. След последното си посещение у нас във връзка с доклада за икономическото състояние на България мисията на МВФ, водена от Катриона Пърфийлд, отправи сериозно предупреждение за този рецидив. Куриозното в случая е, че кредиторите – било те банки, държавата или фирми, са ощетявани абсолютно легално, в големи размери и с участието на офшорни компании. В. БАНКЕРЪ разказва за няколко съдебни казуса, в които са замесени български фирми, офшорки, банки кредиторки и за финансови интереси за милиони.

nbsp;

ЕВРОПАРИ ЗА ИНТЕРВЮТА ДАВА МОСКОВСКИ

Че държавата се е превърнала в основен спонсор и рекламодател на някои медии, вече е ясно за всички. Както се казва: по платените статии и рекламните карета ще ги познаете. Разбира се, цялото това пазаруване на медиен комфорт от институциите се обяснява с благовидната цел за популяризиране на еврофондовете и се плаща именно от Брюксел. Дивидентите обаче са единствено за силните на деня. Подробности ще научите само в новия брой на в. БАНКЕРЪ.

nbsp;

ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ ПРЕВЗЕМАТ ТЕРЕНА

Здравеопазването остана последният бастион, който въпреки негативните последствия от икономическата криза продължава ударно да привлича мултимилионни частни инвестиции. Само през 2012-а отвориха врати дузина многопрофилни болници и по-малки, но също скъпоструващи клиники. Още с влизането си в скъпата игра те се прицелиха в парите на НЗОК. Въпросът е как толкова много лечебници ще успеят да си разпределят толкова малко пари, без да бъдат засегнати нечии интереси? Очевидно това е невъзможно, след като частници и управители на държавни болници отсега се сджавкаха за кокала.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че 52-рото Народно събрание ще има волята да гласува промените в Закона за НСО и да свали охраната за депутати?

Подкаст