Ледът в Арктика намалява, а в Антарктика се увеличава, сочи доклад на НАСА, съобщават световните агенции.
Според документа през септември тази година общата площ на арктическите ледници е достигнала най-ниския показател от началото на спътниковите наблюдения.
Същевременно в района около другия полюс на Земята площта на ледовете е достигнала рекорден зимен максимум.
Арктика е северната полярна област на Земята, включваща краищата на материците Евразия и Северна Америка, почти целия Северен ледовит океан с островите (освен крайбрежните острови на Норвегия), а така също и прилежащите части на Атлантическия и Тихия океан. Южната граница на Арктика съвпада със северната граница на тундрата.
Площта на Арктика е около 27 млн. кв. километра.
От края на XV век мореплавателите търсят нов път на Изток. Много от тези мореплаватели със своите експедиции се опитвали да заобилколят Америка от север – през, както го наричали, северозападния проток. За тяхно съжаление на повърхността на водата имало дебел слой лед, който бил сериозна пречка и спирал експедициите. Така до XIX век било голям проблем изследването на тези неприветливи територии. Всяка страна се стремяла да е преди другите конкуренти и пращала експедиции, които обаче били коя от коя по неуспешни. Така през двадесетте години на XIX век бил първият по-сериозен походна север.
На 6 април през 1909 г. американецът Робърт Пири става първия човек стигнал Северния полюс.
Климатът е полярен. Дълги и сурови зими с температури до минус 40 градуса. Лятото е хладно с температури 10 до, много рядко, 14 градуса.
Растителноста е доста бедна – основно лишеи и мъхове, както и дребна тревиста растителност. Дървета и храсти има в по южните части на Арктика. Животните са приспособени към условията на живот и са бяла мечка, северен елен, бяла лисица, бяла яребица, врана и врабче.
Антарктика е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан. Заема около 20% от площта на южното полукълбо, от които 5.5% (14 млн кв. км) са площта на самия материк. Регионът съвпада със зоната на действие на Конвенцията за опазване на антарктическите морски живи ресурси.
Първата антарктическа земя открита от човека е британския остров Южна Джорджия, посетен от английския търговец Антъни де ла Рошe през 1675 година. Първият човек роден в Антарктика е Солвейг Гунбьорг Якобсен, което е станало на 8 октомври 1913-а в Грютвикен (Южна Джорджия).
България установява постоянното си присъствие в Антарктика през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, обявено за база и наименувано Св. Климент Охридски през 1993-а.
