Бай Ганьо може и да не изглежда особено симпатично в родината, но истинският му резил започва тогава, когато излезе извън границите на страната си. Подобно на него и българските управляващи се излагат най-сериозно, когато заминат в чужбина и му отпуснат края дотолкова, че да си кажат това, което им е на душата. На родна почва пороците и кусурите им са сякаш по-малко забележими. Вън от родината обаче комплексите, липсата на усет за граница между нормално и ненормално, полуприкритата глупост и откровената простащина са в състояние да събудят залинeлите чувствителност и честолюбие на избирателя.
Неотдавна на
конгреса на ЕНП в Румъния
премиерът Борисов призова бившите соцдържави да станат като скандинавските държави… поддържайки нисък бюджетен дефицит. Той, естествено, даде за пример в това отношение България. В Букурещ министър-председателят сподели и че е дръпнал конско на недисциплинираните страни: Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време – не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии. И ако не беше толкова тъжно да демонстрираме мускули пред страни, по-голямата част от които не страдат от хроничните проблеми с бедността като България, можехме да се посмеем на воля.
Гаф с изказване се получава, когато устата е по-бърза от ума или когато обстановката или присъстващите комплексират даден политик. Попаднал в среда, много по-различна от тази, в която е свикнал, той не издържа на напрежението и изстрелва недомислица в пространството.
Проблем с говоренето на недомислици в чужбина има и президентът Плевнелиев. Хиперактивността му, неговата любов към пътуванията и навикът да прави чести изявления му отреждат ролята на гафаджия номер едно. По време на
посещението си в Израел
Плевнелиев за пореден път се закани, че България ще разкрие извършителите на атентата в Бургас. Пресиран от израелския премиер Бенамин Нетаняху, който обяви, че разчита на резултати от България в сравнително кратки срокове, президентът посочи, че следи денонощно работата на институциите по случая. От думите му разбрахме още и че това е негов тотален приоритет. Възниква въпросът колко тотални приоритети може да има един български президент, защото още през април за такъв бе обявен енергийната ефективност.
Поредицата от неизпълнени обещания, които биват повторени с упорита увереност, също представляват сериозен гаф. Те навеждат на мисълта, че онзи, който ги изрича, или лъже, или прикрива нещо. Заканите на Плевнелиев са още от началото на август, когато той обеща във Великобритания резултати по разследването за атентата до няколко седмици. След като такива не последваха, той анонсира, че до средата на септември ще има публичен отчет за разследването. И отново нищо.
Въпреки че е по-малко от година в президентството, Плевнелиев е направил гафове, колкото за цял мандат. Но
така е с президентите, които пътуват
– предишният предимно си стоеше в България и няма да бъде запомнен с много нелепи включвания. При първото си посещение в САЩ Плевнелиев разкри пред домакините, че в България нямало нито един безработен инженер. Там, дни преди срещата на НАТО, той демонстрира, че вече е влязъл в ролята на главнокомандващ и познава добре родната армия: Българските войници в Афганистан бяха изключително полезни, защото те, за разлика от американските войници, се ползват с доверието на местните. За да спечелиш една война, трябва да може да спечелиш и мира. Трябва да можеш да спечелиш сърцата на местните хора.
В Рим Плевнелиев благодари на италианския си колега Джорджо Наполитано, че Италия прави реформи, които помагали на цяла Европа, а във Ватикана смая папата, като му подари 200-килограмово позлатено яйце. То беше на ръба на кича, а според някои наблюдатели и доста отвъд него. По-важното за държавния глава обаче беше, че получи признанието на Светия престол за успехите на България: Кардинал Бертоне изтъкна, че Светият престол е силно впечатлен от икономическата стабилност на България. Това е така – поясних аз – благодарение на това, че българските политици винаги са мислили за следващото поколение и аз съм благодарен на предишните правителства, че са спазвали тази традиция. Как българинът да не вдигне гордо главата си при такива доблестни държавници.
Има и друг тип гафове, които говорят за сериозни пропуски в цялостната политика на страната и за
липсата на баланс
в нея. Спорно е дали домакинството на срещата на сирийската опозиция в Правец не беше един от сериозните външнополитически гафове на властта. Не може да се изключи напълно, че именно свръхинициативната роля, която България искаше да изиграе по случая, без да разполага с необходимата за това тежест, я е вкарала в неподходящото полезрение. Както е известно, по-малко от два месеца след тази среща на Летище Бургас избухна бомбата, която уби седем души. Малко преди терористичния акт пък небето на страната стана арена на взаимно военновъздушно учение на ВВС на Израел и на България. Това е нещо, с което страната ни демонстрира пределно ясна позиция в засега студения конфликт между Израел и Иран. Инак безспорно е, че държавата не може да действа, съобразявайки се с онова, което би било угодно на терористичните организации.
Любопитен гаф се получи през февруари 2011 г., когато в един ден за Триполи летяха два самолета, за да евакуират българите в Либия. Оказа се, че между МВнР и държавната фирма Техноекспортстрой, които са изпратили самолетите, не е имало добра координация. В резултат от неразбирателството бил допуснат нечуван гаф – самолетът на дружеството превозил повече сънародници от правителствения! Нещо, очевидно недопустимо за държавните хора. Ден по-късно Бойко Борисов обвини директора на дружеството Емил Коцев, че е искал да си направи пиар за държавна сметка, и го уволни. Само за да го преназначи на същия пост часове по-късно. Когато пилотът, отговарящ за пиар активността се почувства изнервен, благополучното приземяване на управлявания от него самолет става особено проблематично.
Най-упоритият гаф
който българските управляващи правят в чужбина, но който не желаят да спрат да правят, са приказките им, че държавата ни е пример за поддържането на нисък бюджетен дефицит. Макар наистина да е така, усърдието в изтъкването на този факт подчертава една гротескна ситуация. Едва ли е за хвалба, че България не може да си позволи големи дефицити, защото няма устойчива икономика. Биещите тъпана по темата са основно премиерът и финансовият министър. Скоро няма да бъде забравен покъртителният епизод от посещението на Борисов в Прага, когато той светна европейците как да се справят с кризата. Европейските държави, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3%, да направят пенсиите колкото в България (средно 150 евро месечно – б.а.) и до една-две години ще решат проблема, препоръча тогава той.
Понякога правителството не полага особени усилия да се придържа към дипломатичния тон към други държави, което също ражда гафове. Напоследък Дянков нашумя с предупреждението си към руснаците, че ако трябва, пак ще ги пляскаме. Но
не Русия, а Гърция е любимата мишена
на това управление. Няма и как да е другояче – на нея й се е паднало да бъде контрапунктът на легендарната българска стабилност. През лятото Дянков прогнозира до пет години средният българин да живее по-добре от средния грък. Пропусна да разясни дали това ще е заради повишаването на качеството на живот на нашенеца , или заради спадащия стандарт на съседите. Преди време финансовият министър сподели в интервю за немска медия и че българите до известна степен са щастливи от нещастието на гърците. Външният министър Николай Младенов пък коментира в края на миналата година по следния начин възможността границата ни отново да бъде блокирана от гръцките фермери: На мен ми омръзна тази ситуация, в която през няколко месеца някой идиот в Гърция решава, че ще използва границите с България, за да натиска гръцкото правителство. Особено подходящо изказване за човека, който по служба е известен и като дипломат номер едно…
Външнополитически гаф несъмнено е и
мудното поведение
с което външно министерство отговаря на постоянните предизвикателства, идващи от Скопие – исторически, културни и други. Така стана и при обявяването на македонската изложба в Брюксел, за която МВнР реагира след евродепутатите и ВМРО. Закъснели или незакъснели, несъмнено това, че все пак напоследък ведомството започна да реагира, си е напредък.
По принцип политиците ни не допускат тежки политически гафове, а предимно правят изказвания, които разкриват за тях повече, отколкото е целесъобразно. Самата България не разполага с особено големи възможности за влияние в региона си или в Европа, поради което и няма възможност да допусне сериозен гаф. На нас, дори и когато ни се налага, ни е трудно да използваме и малкото лостове, които имаме за по-голяма тежест в света, като членството в ЕС и НАТО например.
