Четири особено остри тръна са се забили в петата на управляващата партия и тормозят и нея, и държавата. Процедура по отстраняването им обаче не се очаква, тъй като пациентът твърди, че и така се чувства добре. Присъствието на Симеон Дянков, Цветан Цветанов и Десислава Атанасова във властта е еднакво вредно и за техните ресори, и за рейтинга на управляващите. Търпимостта, която властта демонстрира към депутата лобист Емил Димитров пък развенча мита за принципността на ГЕРБ и претенцията, че за тях нямало недосегаеми.
Въпреки това в оставащите месеци до изборите Борисов едва ли ще посмее да прави по-сериозни размествания. Основната причина е, че толкова близо до изборите всяка радикална промяна би била равносилна на признание за провал. Такъв ход би повдигнал за пореден път и болезнената тема за банката кадри, с която властимащите разполагат.
Напоследък министърът на финансите отново влезе в ролята на лошото ченге. Интересните му хрумвания за облагания с данък освен на лихвите от депозити и на печалбите от борсата и от хазарта го превърнаха в боксова круша както за чужди, така и за свои. Но не за пръв път в управляващата партия и особено в парламентарната й група се чуват гласове срещу него. Досега обаче той доказа, че притежава една много особена черта на характера – не се страхува да бъде мразен.
Дянков като че ли съзнателно търси ситуации, с които да провокира всички, с изключение на шефа, разбира се, и като че ли дори изпитва удоволствие от това. Особено дразнещ е неговият маниер да инициира публичен дебат, като представи на обществото дадена идея и после от публичната реакция зависи дали да се продължи с предложението, или не. Борисов е зависим от него по всички въпроси за финанси и икономика и твърдо вярва, че Брад Пит с очилата си разбира работата. Но дори и да не го вярва – вече е твърде късно и няма полезен ход. Въпреки че е лидер в кабинета по неодобрение (35% го определят като неуспешен министър срещу 9.1% на обратното становище – данните са на Алфа Рисърч – б. а.), Дянков е ценен за премиера и тъкмо защото няма нищо против да бъде използван като лошия вестоносец.
Не по-малко близък до премиера и трети в класацията за успешен министър, но от долу на горе е Цветан Цветанов. Девет месеца преди изборите той е разпознаваем най-вече със спорните си управленски решения, гафовете, които систематично прави, и коментарите си за битови криминални случаи, с които един министър не би трябвало да се занимава. Цветанов използва МВР като пропагандна и партийна машина, води война със съдебната власт, кадрува в нея и това отдавна носи повече негативи, отколкото позитиви за властта. Въпреки това, подобно на Дянков, по-скоро е възможно слънцето да не изгрее, отколкото той да бъде бутнат от мястото си.
Особено проблематична за ресора си и за рейтинга на ГЕРБ се оказа и здравният министър Десислава Атанасова. Равносметката от нейното управление дотук е следната – за 25% то е неуспешно, а само 5.8 % го определят като успешно. Наскоро тя обяви, че е научила за спечелена от мъжа й обществена поръчка на стойност 1 млн. лв. от медиите. Четвъртият пореден за този мандат човек начело на здравното ведомство беше анонсирана като тежката артилерия на ГЕРБ. Ако не друго, сега поне бихме могли да имаме бегла представа каква ще да е леката артилерия.
Още в първите си дни министър Атанасова направи лошо впечатление с нападките си към предшественика й, срещу когото водеше война още като председател на здравната комисия в парламента. Неин голям проблем не беше само, че не бе добре подготвена за поста, ами и че не умееше да прикрива убедително този факт. Тук вече беше крайно време да се намеси Негово величество пиарът. За кратко време Атанасова започна проверки в домове за деца, откъдето логично изскочиха потресаващи неща и вниманието на медиите беше успешно отвлечено. Атанасова обаче далеч няма статута, с който се ползват вътрешният и финансовият министъри и, за разлика от тях, е удобна за отстраняване. Само че който и да дойде на нейно място, едва ли ще успее да направи нещо за краткото време, което остава. Пък и да сложиш пети министър за по-малко от четири години отвсякъде си е кофти признание…
И най-накрая – черешката на тортата – Емил Димитров, също ще продължи да търка депутатската си скамейка, въпреки че неведнъж опетни публично ГЕРБ. За нашумелия с лобистките си предложения в сферата на туризма, лова и тютюна депутат се заговори отново преди около месец. Тогава Европейската комисия поиска спиране на плащанията по проект от Околна среда в Етрополе. Парите били предназначени за развъждане на благороден елен и глухари в близост до ловното стопанство на депутата. Нека да си припомним, че в началото на мандата си управляващите принудиха Тодор Йосифов от Варна да се откаже от спечеленото от него депутатско място заради нецензурно рап парче, което пее. Къде-къде по-леки явно са провиненията на Емил Димитров, чиито законодателни качества се ценят особено. Иначе не може да се обясни как през всичките тези години той не си спечели поне едно последно предупреждение от най-висшата герберска инстанция. Може би човекът просто е особено близък до въпросната инстанция.
Когато краят на пътя е видим, е по-добре да изтърпиш куците коне, с които си тръгнал, отколкото да се оглеждаш за нови. Особено щом си се привързал към някои от тях. Сред правителствата, които са завършвали мандата си след промените, има само един пример за смяна на министър непосредствено преди изборите. През февруари 2005 г. НДСВ изтегли вицепремиера и икономическия си министър Лидия Шулева месеци преди вота. Тази ситуацията обаче е несравнима със сегашната. Тогава рокадата стана под натиска на ДПС, а днес никой не може да повлияе на управляващите.
