Европейският съюз ще загуби Турция, ако не я приеме за свой член до 2023 година, заяви в Берлин премиерът на южната ни съседка Реджеп Ердоган. Силният човек в Анкара за първи път споменава срок, в който страната му възнамерява да продължи усилията за присъединяване към общността. Той направи това в момент, когато отношенията между Турция и Брюксел охладняват с всяка изминала минута.
От статистическа гледна точка Турция е най-старият кандидат за членство в обединена Европа. Анкара официално започна преговори за присъединяване към ЕС още през далечната 1963-а – рекорд, който никога няма да бъде подобрен. Реалният диалог обаче започна едва през октомври 2005-а. Постигнатите резултати са твърде малко, а процесът върви бавно и с много трудности. Досега Анкара е затворила само една от 35-те глави в преговорите. Европейската комисия е на мнение, че Турция не изпълнява някои от критериите за членство, особено в сферата на човешките права и свободата на словото.
Брюксел продължава да очаква от мюсюлманската държава конкретни реформи, които тя не може или не иска да изпълни. Процесът се забавя и от отказа й да позволи на Кипър – страна член на ЕС,достъп до нейни пристанища. В същото време противниците на европейската кандидатура на Турция непрекъснато се увеличават. Освен Германия Франция е друг изявен опонент на турските проевропейски стремежи. Берлин и особено Париж смятат, че обширната и сравнително бедна страна с предимно мюсюлманско население от 71 млн. души няма място в обединена Европа. Твърдото не пред влизането на Турция в общността се превърна в основен девиз на някои партии на Стария континент и вкара солидно количество депутати в Европарламента след последните избори.
От началото на преговорите южната ни съседка е успяла да отвори само 13 от преговорните глави за получаване на членство в съюза. Това прави диалога между Европа и Анкара деликатен и много труден – твърдение, подкрепено и от думите и от действията на Ангела Меркел. Отношенията между Турция и ЕС са преплетени, заяви многократно германският канцлер. Меркел все пак се опита да засили, макар и минимално, оптимизма на турците, определяйки преговорите за присъединяване като процес с отворен край.
Въпреки видната си неотстъпчивост канцлерът на Федералната република отлично знае сериозността на ефекта, който има диалогът с Анкара. Меркел, разбира се, трудно ще отстъпи от своята позиция, според която Европейският съюз не бива да губи своя характер, но прави силно впечатление, че напоследък тя е много по-въздържана в оценките си. Това най-вероятно е още една проява на типичния за немската политика прагматизъм. За Меркел в момента е много по-изгодно да разчита на други при възпрепятстването на турските амбиции.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
