Брюксел пак размахва пръст към София, но на нея вече не й пука. България обезсмисли механизма за сътрудничество и проверка, а Европейската комисия се провали напълно в опита си да я превърне в правова държава. Демонстрацията на дебелокож непукизъм съпроводи тази седмица избора на двамата нови членове на Конституционния съд (КС)от парламентарната квота(подробности четете на стр. 23). Управляващи и опозиция зашлевиха дружно нов звучен шамар на еврокомисарите, давайки им да разберат, че нямат думата в реденето на съдебната ни олигархия. През лятото пак управляващи и опозиция шамаросаха Брюксел и по въпроса с прекия избор на членове на ВСС от магистратската квота, отказвайки въвеждането му с абсурдни мотиви.
Във вторник (30 октомври), ден преди въпросния избор, говорителят на Европейската комисия Оливър Бейли направи изявление, че е възможно да бъде изготвен нов междинен мониторингов доклад за България. На практика става въпрос за извънреден доклад, тъй като предишното решение беше нов такъв документ да има чак в края на следващата година. То беше обявено в обобщаващия (и отчайващ)юлски доклад, който описа петгодишното ни бездействие в съдебната сфера.
Бейли заяви, че Брюксел следи отблизо изборите за КС и настоя всички сигнали за конфликт на интереси и за търговия с влияние от кандидатите да бъдат проверени обстойно. Прозвуча и предупреждението, че начинът, по който се избират съдиите, ще бъде взет предвид в мониторинговия доклад за България. Без да цитира име, говорителят беше пределно ясен, че реакцията на Еврокомисията е провокирана от кандидатурата на Венета Марковска, заместник-председател на Върховния административен съд. Срещу нея миналата седмица постъпи сигнал за корупция и за конфликт на интереси, който депутатите от парламентарната правна комисия отказаха да разгледат, понеже бил анонимен. Кандидатурата беше одобрена с голям брой гласове както на управляващи, така и на опозиционни депутати – без дебат, включително и по изявлението от Брюксел. И Бейли отново взе думата.
Имаше сериозни твърдения за търговия с влияние и за корупция срещу единия от двамата избрани днес от Народното събрание членове на съда. Еврокомисията заяви многократно, че съдиите в КС трябва да отговарят на най-високите стандарти за професионализъм и за почтеност. Народното събрание трябва да поеме отговорност и да извърши проверка по твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. Комисията отчита, че гласуването в пленарната зала не бе съобразено с посланията от Брюксел от последните дни. Винаги има възможност комисията да представи допълнителен доклад по механизма извън предвидения за края на 2013 година. Всичко зависи от развитието на ситуацията в България и от нашата оценка за нея, заяви Бейли. Засега оставало намерението поредният доклад да се появи, както е планирано, в края следващата година. Но не се изключва и възможността за доклад по всяко време, ако ситуацията се развие в грешна посока.
Първата официална реакция на българската страна беше шокиращо арогантна. Министърът на външните работи Николай Младенов окачестви изказванията на комисията като некоректни, защото разпространявали слухове (!) в обществото. И отправи поучение към Европейската комисия – да се придържа към правомощията, които са й дадени от европейските договори. Последва изказ на идваща незнайно откъде убеденост, че до края на годината България ще покаже сериозен напредък в областта на правосъдието и вътрешните работи, който ще бъде регистриран от комисията. Работело се много усърдно както по структурирането на работата на новия Висш съдебен съвет, така и по решаване на някои от откритите въпроси в доклада, свързани с функционирането на съдебната система.
Последва плах опит от президента Росен Плевнелиев да замаже гафа. Той определи предупреждението на Еврокомисията като изключително сериозно, но оттук нататък да има повече прозрачност и много достойни кандидати да бъдат избрани като главен прокурор и като шефове на различни съдилища. Правосъдният министър Диана Ковачева пък демонстрира обичайното шикалкавене, увъртайки, че комисията не визира пропуски в процедурата за попълване на КС, а в тези за избор на шеф на следствието и на нов главен прокурор. Ковачева се запознала със стенограмата от пресконференцията в Брюксел и не видяла конкретно казване, че ще има такъв междинен доклад. И парламентарната шефка Цецка Цачева даде своя принос – изборът на конституционни съдии бил проведен напълно по правилата, а ако имало съмнение за качествата на някого от кандидатите, следвало те да бъдат установени.
Черешката на тортата стана изслушване на Марковска в парламентарната правна комисия по нейно желание. За да разсее всякакви съмнения, свързани със сигнала срещу нея, Марковска се похвали, че изчистила името си, а сигналът бил просто донос. Относно връзката й с бизнесмена Георги Георгиев, която е основното твърдение в сигнала, тя предложи една почти приказна история. На въпрос как нейна служебна карта се е оказала в колата на Георгиев, Марковска даде следното обяснение: По една нелепа случайност, която може би ви звучи наивно, просто аз съм изтървала на празненство на наши познати чантичката си с документи, която той е следвало да ми предаде.
Финалният удар в полза на мониторинга обаче нанесе вътрешният министър Цветан Цветанов. На националната среща за борба с трафика на хора, проведена в Русе, попитаха силовия вицепремиер за двамата българи, осъдени на смърт в Малайзия за трафик на амфетамин. Цветанов първо посъветва младите момчета и момичета, които искат да пренасят дрога или да източват пари с фалшиви кредитни карти, да знаят, че законодателството във всяка една от държавите, които посещават, е много по-строго, отколкото в България. После съвсем сложи оръжие с констатацията, че ако в България можем да кажем, че сме оазис на организираната престъпност, в чужбина нещата са коренно различни. А следното прозвуча като реквием: Това е България, това е политическата класа, това е срастването на лица, които злоупотребят с финансовите средства както на българския, така и на европейския данъкоплатец.. Очевидно не му и минава през ум, че тези приказки хич не се връзват нито с длъжността му, нито с обществената му позиция на партиен шеф.
