Колко полезни са за държавата някои от раздадените концесии и защо българското злато, пълни чужди джобове? Тези въпроси изплуваха периодично през годините, но сега започват да се артикулира все по-остро. На този етап, обаче сигнал за промяна в сегашната ситуация от отговорните институции, все още няма.
И макар, че от години се знае, че канадската компания Дънди Прешъс, печели сериозно от нашенското злато, докато в бюджета на страната ни отчисленията от нейната дейност са силно казано мижави, така и не се намери правителство, което да потърси начин да промени договорът и. И ако кабинетът на Иван Костов, който на практика подари тази концесия през 1999-а, то след него всички останали не намериха сили да прекратят обирджийството на природните ни богатства.
Така години наред канадците прибират приходите от преработката на нашето злато, които според специалисти са в рамките между три и пет милиарда долара годишно. Държавата получава едва пет на сто от тези пари, без в тази сметка да влизат другите ценни метали, които компанията извлича след като изнесе добития у нас концентрат в Африка.
Очевидно канадците вече са разбрали, че са ударили кьоравото у нас и всеки момент се очаква в надпреварата за родния благороден метал да се включи и друга канадска компания Юромакс рисорсис (EurOmax Resources). Тя вече направи геоложки проучвания и по закон ще получи концесията без да се явява на състезание с никого. Фирмата е на път да се установи до Брезник където канадците откриха ново златно находище. Наличните му ресурси на този етап са оценени на 2.44 млн. т, съдържащи 463 000 унции злато и 2.1 млн. унции сребро, които лежат средно на 150 м под повърхността.
Ясно е, че за да бъде добито златото, инвеститор трябва да има, но държавата е тази, която определя правилата на играта (и процентите в концесионните договори). А защо продължаваме да се продаваме толкова евтино, е въпрос, отговорът който трябва да се търси както при законодателя, така и в управлението.
