Не за свобода, а за повече платена зависимост се борят българските медии през последните години. И то зависимост не от кого да е, а от политиците, което е твърде тъжно. Та нали вестниците и телевизиите са създадени главно за да бъдат коректив на управляващите? На фона на свития до крайност рекламен пазар у нас държавата се превърна в най-големия финансов донор на средствата за масова информация с безбройните си мероприятия за рекламиране на различните мерки и дейности по европейските фондове. Над 20 млн. лв. са похарчените досега от министерствата пари за популяризиране на седемте оперативни програми и тази за развитие на селските райони. Още няколко милиона са дадени за билбордове и реклами на отделните проекти, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Затова не бива да ни учудва, че представителите на четвъртата власт с раболепие се редят на опашки пред стопанисващите ги ведомства и с огромно удоволствие подписват поредния договор, залагайки поредното парче от свободата си. Колкото до управниците, те това и чакат.
В нашата действителност мисията на огромната част от медиите вече е да излъскат публично и до блясък окаляните образи на определени политици. Примерите за това не са един и два, достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници. Сладникави и любвеобвилни репортажи, бягство на водещи и уж топжурналисти от острите социални и обществени теми, дразнещо притворство…
Същинската търговия със свободата на словото обаче тепърва предстои. Идват избори и шоуто на наддаването едва започва. Гаранция за повишения медиен апетит дава и общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете, по който до края на 2013-а остава да се похарчат над 145 млн. лева. С този коз в ръкава си правителството неминуемо ще стане още по-търсен партньор за вестници, радиа и телевизии. Пък после нека някой да ходи да се оплаква в Брюксел, че у нас нямало прозрачност на медийния пазар… Впрочем подобни изблици на нетърпимост май се появяват само когато част от европейските пари се отклонят в други посоки. Точно така се получи, когато земеделският министър Мирослав Найденов реши да даде 50 хил. лв. на бившата си пиарка Кристина Спасова за Фейсбук страница. Една стъпка встрани и от любимец на медиите Найденов изведнъж се превърна в черната овца на кабинета. Е, нещата бързо се уталожиха и влязоха в обичайното си русло, но несъмнено инцидентът ще е като обеца на ухото за останалите министри. Да внимават какво правят, с кого се споразумяват и на кого дават парите, за да не попаднат под приятелски обстрел.
Докато тази схема продължава да работи, медийната независимост в България все повече ще се скапва, докато съвсем не изчезне. Напълно закономерно страната драматично пропада все по-надолу и по-надолу във всички авторитетни световни класации за свободата на словото. В проучване на Фрийдъм хаус се казва, че ние сме държавата в Европейския съюз с най-остро ограничени медийни свободи. Сринахме се с десет места само за миналата година и в изследването на Репортери без граници. А от 2006-а насам сме се преместили в ранглистата на организацията от 35-о на 80-о място и следователно кретаме на последната позиция с огромно изоставане спрямо всички останали държави от Евросъюза.
Неслучайно и германският посланик Матиас Хьопфнер, който неотдавна бе цензуриран във в. Монитор, заяви, че е притеснен от изострящата се тенденция към концентриране на собствеността върху медии в България. Господин Хьопфнер препоръча регулация в медийния сектор и нов медиен закон. Акцентът трябва да падне върху саморегулацията – отбеляза той. – Въпреки това е нужно да има и известна намеса на държавата. Тя трябва да зададе рамка, която да се основава на основните, най-важни принципи, по които да се ръководят медиите. Такъв например е прозрачността на собствеността им.
За съжаление резултат от подобни съвети едва ли ще има. Гилдията отказва да се контролира сама, а държавата хем не може, хем не иска да го направи. Бракът по сметка между медиите и властта у нас няма да завърши с драматичен развод и заради протестните писма на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус. Колкото и да настоява госпожа Крус премиерът Бойко Борисов да вземе адекватни мерки за осигуряване на медиен плурализъм в България, това няма да се случи. Този, който плаща, ще продължи да поръчва музиката, та дори да му пеят фалшиво.
