Не е достатъчно да си голям футболист, за да успееш в треньорската професия. Тази максима най-добре бе потвърдена от футболните ни герои, донесли ни незабравимото американско лято на 1994 година. С изключение на Любослав Пенев, съживил изпадналия в кома национален отбор, останалите ни големи звезди се провалиха в треньорското поприще. Христо Стоичков се гмурна директно в дълбокото и през юли 2004-а пое трикольорите. Камата и футболистите му допуснаха домакински загуби от Швеция и Хърватска и така класирането ни за Световното първенство през 2006-а стана мираж. В следващите квалификации Стоичков започна обещаващо с равен срещу фаворита Холандия, но тимът му се издъни в София с Албания и Христо светкавично си подаде оставката, за да не изпусне поста в испанския Селта. Там го очакваше изпадане от Примера дивизион, лош старт на сезона във втория ешелон и уволнение. Великолепната осмица се пробва и в южноафриканския шампионат, но от периода му начело на Мамелъди Съндаунс го запомнихме главно с култовите му опити да говори разбираем английски. После Христо се върна в България, за да ръководи Литекс и въпреки провала на оранжевите през миналия сезон клубът му по-скоро върви в правилната посока заради налагането на млади таланти.
Треньорската кариера на Красимир Балъков също е в застой въпреки обещаващия й старт. Виртуозният халф започна като помощник на скамейката на любимия си Щутгарт, след което отиде в Швейцария. Там води последователно Санкт Гален и Грасхопърс. След неособено успешната швейцарска мисия Бала се захвана с проекта Черноморец на Митко Събев и доведе за спортен директор в Бургас бившия си съотборник Фреди Бобич. С акулите търновецът постигна успехи главно извън футболния терен – създаде клубна организация от германски тип, сателитна система и модерна школа. И точно когато Черноморец трябваше да бере плодовете на труда му и да започне реално да конкурира грандовете, парите свършиха и наставникът напусна потъващия кораб. Последва едногодишен престой в Хайдук (Сплит), който също фалира, и Балъков се върна в Германия. Там му бе поверен обреченият Кайзерслаутерн и след предизвестеното изпадане на клуба от Първа Бундеслига педантичният наставник остана безработен.
От останалите златни момчета на треньорското поприще пробваха късмета си още Петър Хубчев и Наско Сираков. И двамата за кратко водеха Славия, след което Сираков направи успешна кариера като футболен ръководител в Левски, а Хубчев трябваше да се доказва в няколко по-нискоразредни тимове, преди да застане начело на Берое.
