Сегашната 2012-а ще се запомни като годината, през която се утвърдиха някои тенденции на пазара за облекла и обувки, твърдят хора от бранша. Промени се манталитетът на купувачите, цените и дори начинът на търговия с тези стоки. Всичко това се случи под напора на стагнацията и спада в потреблението.
Производителите на текстил не са коригирали осезаемо цените си през септември спрямо август, показват последните данни на Националния статистически институт. На годишна база те са нараснали с не повече от 5.6%, въпреки че за последните 12 месеца само поскъпването на енергията е над 15 на сто. Сравнени с далечната 2005-а пък, тези цени показват ръст от едва 43%, или по 6% на година. Още по-незначителни са измененията в цените на производителите на облекло – за септември в сравнение с август те са намалели с 0.3%, а на годишна база са се покачили с 3 процента. Тези числа са измерими с инфлацията и не отразяват поскъпването на горивата и суровините, използвани в отрасъла.
Кризата промени и още нещо – ако се съди по статистиката, българите отделят през второто тримесечие на 2012-а скромните 2.9% от доходите си за облекло и обувки. Това прави по около 65 лв. на домакинство, съставено от трима души. А всеки, който е влизал в магазин, знае какво може да се купи за 20-25 лева. Ето защо никак не е учудващо, че търговците отчитат спад в продажбите си към началото на септември от 32% спрямо същия месец на 2011-а. Това продължава вече трета година и няма изгледи да се промени и през наближаващата 2013-а.
Големия удар понасят българските производители. Те са изправени не само пред свитото потребление и ниските цени на реализация, но и пред силната конкуренция от чуждестранните производители, главно китайски при дрехите, и европейски – при обувките. Ако преди четири години имаше периоди, в които чрез намаления, изложения и разпродажби се реализираше голяма част от българската продукция, сега това се случва рядко. Потребителите у нас започнаха да орязват семейния си бюджет първо от разходите, свързани с дрехи и обувки, отбелязват от Българската асоциация на търговците на дребно. Това ясно личи и по намаляващите специализирани магазини в градовете. Дори в МОЛ-овете, където се съсредоточиха големите търговци, положението съвсем не е розово. Миналата година една от фирмите, производителки на облекла със своя собствена марка, сключи споразумение с образователното министерство, което задължи учителите от София да похарчат полагащите им се пари – около 180 лв. на човек, само в нейните магазини. Тази година обаче до такова споразумение не се стигна, а и парите за дрехи на учителите, изглежда, няма да бъдат изплатени, така че браншът се лиши от около 300-400 хил. лв. свежи пари.
От октомври в повечето специализирани магазини свалиха още цените на летните си колекции, но резултатът според търговци от столицата е минимален. Най-добре са се представили секциите за детски дрехи поради началото на учебната година, но при мъжките – костюми, ризи и панталони, спадът е най-голям. Според някои наблюдения през 2012-а мъжките дрехи са се сринали като продажби с още 40% на годишна база.
Пазарът се раздели съвсем отчетливо на две. От една страна, купувачите с пари, които са не повече от 7-8% от всички, предпочитат марковите и качествени вносни дрехи. Те правят и най-голям дял от оборота в последните месеци – според някои неофициални данни, костюми с цени от 250 до 500 лв. съставляват близо 30% от обемите на продажби. Лошото за търговците е, че тези хора могат и често си купуват дрехи от чужбина, където като цена те не са много по-различни от българските, а като качество са по-добри.
Втората част на пазара е заета от евтините нови дрехи с намалени цени, като бурно се развива и търговията втора ръка. Навсякъде се рекламират продажби на малко употребявани облекла, като цените наистина са народни. Продавачи от такива магазини изтъкват, че вече се купува всичко – от ризи и връзки до якета и палта. В тези обекти също има разделение – евтините стоки се предлагат в няколко вериги и имат плаващи цени, а и възможност да се купува на килограм. В понеделник например се прави 10% отстъпка, във вторник – 20%, и така до петък. Идеята е при зареждането с нова стока отстъпката да е най-малка, а когато дрехите и аксесоарите се поизчерпят и останат по-малко атрактивните, тя да е максимална. Има и магазини, които предлагат нови, но излезли от мода дрехи на по-високи цени. В тях една мъжка риза върви по 14-18 лв., едно яке – 25-30 лв., а кожените якета са по 40-50 лева.
Сред най-купуваните дрехи втора ръка са дънките. При това разликата в цените с магазините, където предлагат нови, понякога е незначителна. В някои от големите вериги хипермаркети обикновени нови дънки, шити в азиатска държава, са между 15 и 19 лв., а в обектите за втора ръка – маркови, но излезли от мода дънки, са по 15-20 лева.
Продажбите при обувките в момента се задържат на равнищата от началото на годината. Средната цена на мъжките и дамските почти се изравни – добрите, качествени марки вървят по 150-180 лв., а някои от по-известните се предлагат и по 200-220 лева. Има и една верига от евтини магазини за обувки, които търгуват с модели от по 10-20 лв. чифта, но те са от изкуствена кожа и без никаква гаранция. Иначе българските производители предлагат стоката си с около 10-15% под цените на качествения внос.
Доста скъпи у нас са и детските обувки – те струват 15-20 лв., ако са за 3-4-годишни деца, но за малко по-големите цените им гонят тези на обувките за възрастни.
Както при повечето потребителски стоки и при дрехите и обувките има бум на електронните магазини. Те се увеличават с 20% на година, като някои наистина закриват дейността си, но повечето се закрепват на пазара поради увеличения приток на пазаруващи в мрежата. Изгодата е двойна – за търговците – чрез спестяване на разходи за поддържане на реален магазин, а за купувачите – с постигнатите намаления на всички предлагани стоки. Усъвършенства се и техниката за доставяне на поръчки, въвеждат се нови търговски практики. Например вече е възможно, ако закупената дреха не ви харесва, да я върнете в 10-дневен срок. Разбира се, парите ще получите обратно след 20 работни дни, но това едва ли е от значение при суми от 50-100 лева.
Доставката обикновено е платена – за района на София таксата за дрехи или обувки е 8-10 лв., за други населени места – в зависимост от отдалечеността. Масово в доставките се използват куриерски фирми.
Онлайн магазините позволяват и доста по-добра ориентация на клиента. Така може да се сортират офертите по цена, която отговаря на финансовите ви възможности. Плащанията също не са проблем. Те могат да се правят с кредитна и дебитна карта, с банков превод или на ръка при доставката.
Освен от български онлайн магазини много нашенци вече купуват и от магазини в Германия, Великобритания или други европейски страни. Когато става дума за маркови дрехи, този вариант гарантира на клиента качество и сигурност, отбелязват хора, пробвали подобни покупки. А и като цена в много случаи поръчките от чужбина са по-изгодни.
Очевидно е, че все по-големи обеми на търговия с дрехи и обувки ще минават онлайн. Цените остават под натиск и следващата 2013-а също се очертава трудна за производителите и търговците от бранша. Специализираните магазини постепенно ще се изнасят в големите МОЛ-ове за сметка на тези по търговските улици. Вносът у нас ще започне да расте, но със сравнително слаби темпове – вероятно 3-5% на годишна база. Продажбите ще се стабилизират, но клиентите ще стават все по-придирчиви и ще пробват различни възможности, преди да купят. С най-голям потенциал за възстановяване и развитие остава пазарът на дамски дрехи.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
