Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов, Ферарио Спасов, Стефан Генов и Атанас Джамбазки. Това е старата генерация от футболни треньори, които винаги оцеляват на ветровития мостик на А група. Освен с необходимия тактически капацитет изброените специалисти явно печелят с подхода си към футболистите и умеят да влизат под кожата на винаги жадните за треньорски скалпове собственици на клубове и фенове. Огромната група от млади кандидати за слава, избрали тежката треньорска професия, обаче не постигат мечтаното дълголетие. Само за последните две седмици първо Етър уволни дисциплинарно героя от САЩ 94 – Цанко Цветанов, а Мартин Кушев си подаде оставката като треньор на Славия и въпреки че ръководството му гласува доверие, на всички е ясно, че дните на руския възпитаник в белия клуб са преброени. Вероятно същата участ е отредена и на наставника на Левски Илиан Илиев, който вече загуби два от трите ключови сблъсъка на сините през сезона (срещу Сараево и ЦСКА) и при провал срещу Лудогорец ще трябва да опразва шкафчето си на Герена. Да припомним, че през последната година и половина от футбола ни бяха отритнати някои от смятаните за надежди в треньорската професия Милен Радуканов, Велислав Вуцов и Георги Иванов.
Причините за краха на младите са много и комплексни. Но на първо място това е фактът, че повечето от тях директно влизат в големия бой,
без да имат и минута опит
от по-ниските нива на футболната йерархия. Например Мартин Кушев директно съблече фланелката на Амкар, за да поеме кормилото на Славия, Милен Радуканов също по стечение на обстоятелствата седна на горещия стол в ЦСКА, а Георги Иванов-Гонзо реши, че може да бъде човекът за всички длъжности в Левски. Любопитното е, че нито един от тях не притежаваше необходимия лиценз Про, за да води тим от елита. В случая нещата не опират до необходимостта да притежават хартиения вариант на тапията, а по-скоро до изпуснатата професионална подготовка, която не може да се компенсира само с хъс, желание и повтаряне на тактически упражнения, по които бившите футболисти някога са тренирали.
В изпита за лиценз, признат от УЕФА, се застъпват множество аспекти, по които трябва да бъде перфектно подготвен един млад треньор, за да има шанс да успее в професията. В треньорския курс, воден от БФС за лиценз Про,
се учат съвременни тактически тенденции
в играта на най-добрите отбори, игра в защита и нападение на Световното първенство в ЮАР 2010, профили на топ играчите, съпоставки между модерни схеми, анализи на головите атаки в Шампионската лига, отиграване на заучени положения и справянето с тях, разбор на футболен мач… И това са само спортно-техническите аспекти. Следват правилните начини за провеждане на тренировки, контрол на натоварванията, психологическа подготовка, мотивация, умението да управляваш отбор. Куп други неща, които е необходимо да знаеш и да прилагаш на практика, за да те признаят един ден.
Ако погледнем играта на тимовете, водени от млади специалисти, е очевидно, че именно изчистеният игрови стил, правилното придвижване по терена, идеите във фаза атака и защита липсват. При Радуканов ЦСКА играеше ентусиазирано и зрелищно, но тактиката юруш на маслините логично бе само временно явление и червените бяха разкрити именно от по-добре подредени и пакетирани отбори като Черно море. Левски на Гонзо нямаше абсолютно никакъв облик и въпреки огромното желание на бившия футболист да зарадва сините фенове, се видя, че той просто е изпуснал първите треньорски години, в резултат на което отборът му буквално се мъчеше на терена дори срещу по-непретенциозни съперници. Кушев започна добре в Славия и тимът игра много приятен, открит и качествен футбол особено при миналогодишната победа срещу ЦСКА на Българска армия. След това тактическият му запас се изчерпа и Славия избледня, започна да играе хаотично и безидейно с дълги изсипани топки, за да се стигне до сегашната ситуация, когато футболистите му не могат да си подадат повече от два точни паса. И тримата наставници са играли дълги години зад граница и имат пряк досег до практиката в европейските футболни школи, но наученото в чужбина може да ти осигури най-много добър старт, след което идва зациклянето. Споменатите специалисти посещаваха в движение треньорските курсове, но нали, първо, трябва да сложиш качулката преди да падне дъждът?
На второ място кредитът на доверие към младите треньори от страна на собствениците на клубове е почти нулев, въпреки че първоначално всички декларират как безрезервно ще ги подкрепят. Емблематичен бе случаят с Радуканов, наречен българския Жозе Муриньо, защото започна в Борисовата градина като помощник-треньор и преводач на румънската легенда Йоан Андоне. След като през октомври 2010-а Радуканов наследи Павел Дочев като временен старши треньор на ЦСКА, а червените бяха на незавидното 11-о място, в края на сезона клубът спечели бронза и взе Купата на България след победа с 1:0 на финала срещу Славия, като към нея прибави и Суперкупата. Наставникът влезе в сърцата на феновете с наказателната акция, която футболистите направиха на вечния съперник Левски (3:1 на Герена), но
не получи дългосрочен картбланш от босовете
nbsp;
Димитър Борисов и Иво Иванов и бе изгонен само заради една загуба и равенство във Варна. Нищо че ръководството броени дни преди това пусна декларация колко много държи на него. Радуканов се задържа съвсем закратко в Ботев (Пловдив), където пък играчите го приеха като чуждо тяло и набързо му спретнаха комплот.
В твърде некоректен стил от Локомотив (Пловдив) бе изгонен Емил Велев, който имаше привилегията да работи с напълно обезкръвен в началото на шампионата тим. С пристигането си на Лаута новият собственик на черно-белите Веселин Марешки каза, че няма да оценява работата на старши-треньора Велев поне до полусезона на шампионата, но му посочи вратата още след втората загуба. На противоположния полюс бе Георги Иванов, който дълго време бе удобният грешник в Левски и затова едва ли не насила бе държан от Тодор Батков начело на отбора, макар че и децата виждаха, че Гонзо изобщо не се справя с треньорската мисия.
Като цяло собствениците на българските грандове използват треньорите само докато са им удобни, след което ги захвърлят като употребена носна кърпичка и така ги дискредитират и обричат на дългосрочна безработица. В това отношение твърде показателен е примерът с вече бившия старши-треньор на Етър Цанко Цветанов, който безпрецедентно за българския футбол бе уволнен дисциплинарно. Бившият национал искаше да направи от болярите модерно функциониращ клуб, който да се издържа със собствени кадри, и дори тръгна с амбициозен бизнес план, но се оказа, че не може да работи с турските акционери. Мажоритарният собственик Фейзи Илханлъ уволни Цветанов заради острите му изказвания срещу него и действия, уронващи престижа на клуба, в които се включват неизпълнение на заповед да не се тренира на стадион Ивайло и проваленото турне за контрола в Турция. Така едва ли не излезе, че Цветанов е един вид футболен ренегат, неподдаващ се на контрол, и след този водевил бъдещето му в българския футбол съвсем не изглежда розово.
