Таящите вяра, че управляващите имат и светла страна, се сдобиха с нов идол, на чиито смели действия да се възхищават. Предишният предводител на силите на доброто – Бойко Борисов, вече е уморен. Неговият слънчев образ е леко позатъмнял, а харизмата му вече е захабена от неизбежните неволи в премиерския мандат, развиващ се на фона на най-тежката криза от десетилетия насам. В този момент на сцената излиза президентът Росен Плевнелиев, който спасява положението и между другото поизлъсква отгоре-отгоре лустрото на властта. Изключително неочаквано и правдоподобно!
Казусът Марковска показа жалкото състояние на нещата в родината и хвърли малко светлина как политически интереси крепят статуквото във всичките, описани в основния ни закон власти. След като управляващите отчаяно защитаваха поохлузеното реноме на избраната от самите тях за член на Конституционния съд, поставиха под съмнение официалната позиция на Европейската комисия и впрегнаха сестринската си ЕНП да уверява, че Марковска не представлява проблем, в последната седмица те дадоха заден ход.
Първенецът, храбро очертал пътя, който води назад, беше президентът Плевнелиев. Същият, когото преди време премиерът окачестви като приятно момче, което не натоварва. Впрочем малка интермедия…
От известно време сякаш търсено се набива на очи, че държавният глава не следва стриктно правата линия, която партията, издигнала го на високия пост, е очертала. И непредубеденият наблюдател може да си помисли, че той сякаш неблагодарно си позволява все повече солови изяви и по-смели политически интерпретации, отколкото му се полагат. Дали това поведение е наистина толкова некоординирано с правителството, колкото изглежда на пръв поглед обаче? Както се казва дано, дано, ама надали.
И при промяната на позицията за членството на Македония в ЕС той също изглеждаше Капитанът, който сменя курса на кораба. Чиста случайност беше, че в същия ден и министър Младенов артикулира новата позиция на България пред европейския комисар по разширяването Щефан Фюле. Плевнелиев блесна със смело предложение и при дебата за фамозния инвеститор Глобал пауър консорциум, който иска да строи АЕЦ Белене. Не може преговори преди референдум за строеж на атомната централа, рече и отсече спонтанно президентът. И от ГЕРБ отново съвсем случайно взеха, че го послушаха.
Да не си помисли сега някой, че Дондуков 1 и Дондуков 2 са се събрали и са се наговорили да сменят становището си за Македония. Или пък, че държавният глава се е консултирал с правителството как може да се оправи кашата с изненадващо появилия се инвеститор. Моля ви се, няма такива филми, казват и от двете страни на булеварда, макар такава координация не само че не е укорима, ами е задължителна.
Но така стигаме и до деня, в който Венета Марковска трябваше да произнесе клетвата си като член на Конституционния съд. Съдийката се оказа необичайно устойчива към критиките и разкритията за личността й, както и към внушенията, засипващи я откъм президент, премиер и министър на правосъдието да им оправи сама гафовете, като се откаже от поста. Негативните реакции от страната и от чужбина заваляха, управляващите се объркаха, не знаейки как да постъпят – та хем да угодят на Европа и общественото мнение, хем да излязат от ситуацията, облечени в бяло. И се стигна до немислимото – Плевнелиев шиканира встъпването й в длъжност, напускайки залата, преди тя да произнесе клетва. С което направи кашата пълна, повдигайки куп въпроси относно конституционността, законността и цивилизоваността на властовите взаимоотношения в България.
Казано накратко – малко преди 12 часа на 15 октомври президентът на Република България Росен Плевнелиев в прав текст обяви, че върховенството на целесъобразността стои над върховенството на закона. И така зачеркна илюзията, че България е правова държава. Приемаме неоспоримото – Венета Марковска не трябваше да става конституционен съдия. След като обаче тя беше отстранена по подобен начин, оттук нататък няма никакви пречки това да се случи и втори, и трети път. И с други кандидати, и за други постове – стига да се стори целесъобразно някому. На президент, премиер или просто на кварталния полицай.
Разлика по същество няма.
Президентът Плевнелиев може и да изглежда в нечии очи като герой, облечен в бяло. Но всъщност се постави над закона…
