Статистиката на БНБ показва, че за изминалите девет месеца на годината парите по депозити на граждани със суми над 1 млн. лв. са се увеличили общо с около 200 млн. лева. В началото на 2012-а в тях е имало 1.32 млрд. лв., а в края на септември – 1.51 млрд. лева. И ако човек направи някои преизчисления , ще види, че близо половината от този ръст идва от натрупани и платени, но неизтеглени през 2012-а лихви точно по тези депозити.
Само по-себе си увеличението от 200 млн. лв. изглежда значително. Но ако го сравним с общия ръст на всички спестявания на гражданите, който за девет месеца е 3 млрд. лв. става ясно, че не богатите са източникът на ръста на спестяванията, който гони съня от очите на управляващите. Богатите отдавна използват други финансови инструменти, за да съхраняват парите си, и по-голямата част от капиталите им са в чужбина. Източник на ръста на влоговете са онези спестители, чиито депозити са между 20 хил. и 250 хил. лева. Това са хората, които или получават месечни възнаграждения над 1000 лв. или са продали имот, или бизнеса си и парите са оставили на депозит. Направили са го, защото средата за инвестиране на спестените пари е крайно неблагоприятна. Няма никаква сигурност, че ако човек започне някакъв бизнес, утре правителството, за да напълни хазната, няма да промени правилата за воденето му, като въведе някаква нова такса или данък.
Що се отнася до спестяванията, които могат да се ползват само за потребление – тези до 20 хил. лв., хората не смеят да ги хвърлят за покупки на коли, обзавеждане, битова електроника или други подобни. Причината е, че в сегашната ситуация никой не е сигурен дали ще запази работното си място и доходите си от възнаграждения. Така че единствената алтернатива са спестяванията. И е напълно права парламентарната опозиция, когато твърди, че данъкът върху лихвите ще засегне най-силно хората със средни доходи. Става дума за неродолюбивата средна класа, която не желае да отговори на зова на ГЕРБ и да удави спестяванията си в нови бизнес начинания.
