Вече десета година близо 60% от произведената в България вода се губи. Това коментира заместник-председателят на Българската асоциация по водите Атанас Паскалев по време на международна конференция за намаляване загубите на вода във водоснабдителните системи, която се провежда в София. Само през миналата година около 566 млн.от общо произведените 930 млн. куб. метра вода се отчитат като загуба, показват данните на Националния статистически институт.
Според него броят на авариите в България превишава в пъти европейските стандарти. Това още веднъж показва неефективност и разходи, които се калкулират в цената на водата. У нас се инвестира 15 пъти по-малко във ВиК мрежи – скоростта на подмяна на водопроводите мрежа е 0.1%, а заложеното от международната асоциация по водите ndash; 1.5%, обясни още Паскалев.
bdquo;Не отдаваме достатъчно голямо значение на търговските загуби, а трябва по-фокусирано да се отнесем към тяхldquo;. Това заяви от своя страна зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. По думите му в Европа от 100 процента загуби, една трета са търговски, а две трети – физически, но в България търговските загуби са повече. Заради липсата на валежи през лятото в над 50 процента от регионите е имало нарушено водоснабдяване, от което засегнатите хора са били над 300 хиляди. Той припомни, че кражбите на вода са криминализирани и законодателството предвижда до пет години затвор, но засега, по негова информация, нямало нито един наказан. Затова, според Симидчиев, е необходимо поне един, двама души да бъдат осъдени, с което да се покаже, че кражбата на вода наистина е престъпление.
Освен прилагането на санкциите се обмисля и въвеждането на стимули за семействата, които ползват по-малко количества вода чрез намаляване на таксите за водоснабдяване. Друг вариант за насърчаване на по-ниското потребление е въвеждането на някакъв вид наказания за хората, които пилеят водата, обясни Симидчиев.
Според него схемата за плащане на водата трябва да бъде опростена. bdquo;Така например ще се определи едно средно количество вода, което човек ползва от порядъка на 3 до 5 куб. метра на месец и ако сте в тази група плащате определена цена. Ако обаче искате да сте много икономични и паднете под това количество ndash; плащате по-малко и обратнотоldquo;, уточни зам.-министърът. Според него обаче предварително трябва да се направи разчет дали това е правилната система, защото в противен случай тя ще доведе до повече негативи, отколкото позитиви.
bdquo;Цената би трябвало да бъде обвързана с т.нар. граница на поносимост или с други думи 4% от средномесечния доход едно домакинствоldquo;, обясни още Симидчиев. Той уточни, че в столицата доходите са най-високи и затова следва тук наказанието и стимулът да са най-големи.
Заместник-министърът на регионалното развитие предложи още да се създаде фокус група, която да работи целенасочено за намаляване на неотчетените водни количества. Целта е да се разпространяват добри практики и да се променят закони, така че да имат ефект усилията.
