Няма по-сладка работа от това във време на криза да спечелиш държавна обществена поръчка, пък била тя и за почистване на тоалетни. Парите са гарантирани, контролът – слаб, а има и куп възможности за задкулисни договорки. Схемата е ясна и работи добре от години – условията в търговете се пишат за конкретна фирма, която печели с изключително раздути цени и след това връща част от парите в джоба на съответния възложител.
Поредната съмнителна процедура, която може да се впише в горния сценарий, е за комплексно почистване на сградите и прилежащите обекти и площи на Летище София през следващите четири години. Надпреварата е обявена в началото на ноември, а документи за участие в нея могат да се подават до 6 декември. Не всеки мераклия обаче ще може да се нареди на опашката. Ръководството на столичния аеропорт е вдигнало толкова високо летвата, че почти е предопределило изхода на търга. От обявлението става ясно, че кандидатите трябва да са реализирали минимум 15 млн. лв. оборот през последните три години. Освен това приходите не може да са от каквато и да е дейност, а точно от услуги по почистване. Такива фирми на нашия пазар се броят на пръсти. Най-големите имена в брашна като Бараж М и Василка – Агенция за чистота са отчели общо за предишните две години съответно 3.9 млн. лв. и 1.28 млн. лева. Какво остава за по-малките играчи.
Колко точно ограничаващо е това условие се разбира и ако погледнем централизираната поръчка за почистване на всички министерства и подчинените им агенции. В нея изискваният минимален оборот е едва 400 хил. лв., което впрочем пак е много за повечето дружества в бранша, но все пак става дума за поддържане на хигиената в десетки сгради с огромна площ и хиляди служители.
Друг важен въпрос е колко пари се кани да даде столичното летище на бъдещите си чистачи. В документите към процедурата конкретна сума не е записана, но ако е спазен Законът за обществените поръчки (за което искрено се надяваме), то прогнозната стойност би трябвало да е най-малко 5 млн. лева. Това е така, защото чл.25, ал.6 от норматива посочва, че когато възложителят поставя условие за наличие на оборот, който се отнася до предмета на поръчката, той не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на самата поръчка. В случая, както вече споменахме, поставеният минимум за приходи е 15 млн. лв., което ще рече, че предвиденият бюджет започва от 5 млн. лв., като може и да е много над тази сума.
Че столичното летище е голямо, спор няма, но със сигурност не и чак толкова, че почистването му да струва повече, отколкото на всички сгради на изпълнителната власт, взети заедно. Хигиената на аерогарата излиза поне 1.25 млн. лв. на година (б.а. – договорът с изпълнителя ще е за четири години) , а лъскането на министерствата – само по един милион (б.а. – за подписването на двугодишни рамкови споразумения в централизираната поръчка за почистване са предвидени около 2 млн. лева.)
Кой ще удари джакпота с милионите на Летище София засега, разбира се може само да предполагаме. Но не е за пропускане и фактът, че около неговото почистване и преди е имало доста съмнителни неща. През май 2007-а например дружеството Джиза БГ подписа петгодишен договор за над 7.2 млн. лв. за поддържането на хигиената на новия Терминал 2. Фирмата бе единствен участник в обществената поръчка, тъй като според условията кандидатът трябваше да има оборот от поне 30 млн. евро за последните три години. Само по себе си това предполага, че договор въобще не е трябвало да се сключва, тъй като реална конкуренция е липсвала, само че този законов прийом явно е бил без значение за ръководството на аеропорта.
Около въпросния контракт се вдигна доста шум в началото на 2010-а след възложена проверка от тогавашния министър на транспорта Александър Цветков. Инспекцията установи, че с поръчката за почистването на терминала разходите за тези дейности са били завишени близо 20 пъти. Тогава изпълнителният директор на летището Пламен Станчев се оправда, че Джиза БГ ползва много по-качествена техника и консумативи и има повече персонал в сравнение с предишните фирми по чистотата. Така или иначе, след скандала министър Цветков изпрати данните от одита на прокуратурата, но резултат от това не видяхме. Ето защо няма да е чудно, ако и в новия конкурс се яви само Джиза БГ. Щом дружеството веднъж е успяло да докаже 30 млн. евро оборот, едва ли ще са му проблем сегашните 15 млн. лева. Фокусът с приходите става заради италианските връзки на фирмата – справка в търговския регистър показва, че 51% от капитала на Джиза БГ са собственост на италианската С.П. Д, други 6% държи Консорциум Джиза – Италия, а 45 на сто от дяловете са в ръцете на ММ Сървисиз ЕООД. Последната компания е изцяло притежание на Феникс ММ, чийто собственик пък е Стоянка Мрънкова. Въпросната дама участва в управлението на още 17 фирми с различен предмет на дейност.
Всъщност явно Джиза БГ е предпочитана от свързаните с авиацията институции, тъй като е спечелила и два конкурса на държавното предприятие Ръководство въздушно движение, за близо 800 хил. лева. Тя е почиствала и офисите на Софийска вода през 2010-а и 2011 г. срещу 195 хил. лева. Джиза БГ спечели и конкурса за почистване на сградите и прилежащите им площи на АЕЦ Козлодуй, за което получи цели 756 хил. лв. без ДДС. Компанията има и други големи договори – със Специализираната болница за активно лечение по онкология за близо 200 хил. лв., с Националната компания Железопътна инфраструктура за 104 хил. лв. и с Министерството на образованието и науката за 127 хил. лева.
От началото на 2011-а с Джиза БГ и още четири фирми бе подписано двугодишно рамково споразумение за почистване на сградите на изпълнителната власт. Независимо от конкуренцията оттогава досега дружеството е взело повече от половината поръчки на ведомствата. Българо-италианските чистачи са прибрали над 130 хил. лв. от два договора с Министерството на образованието, младежта и науката, 95 хил. лв. от други два контракта със спортното ведомство, 211 561 лв. от финансовото министерство и 270 хил. лв. от това на земеделието и храните.
