Винаги сме знаели, че наглостта е присъща на българските политици, но днешните направо ни скриха шапката. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова подскочи като ощипана мома, след като през седмицата Европейската комисия ни нахока, че сме занемарили сметищата в страната. Ако се случи, че в следващите два месеца не успеем да убедим Брюксел, че всичко е наред, ще пратя фактурите с глобите на предишното правителство и на кметовете, които са управлявали от 2000-а до 2009 година, сопна се веднага екоминистърката. Колко дебелоок трябва да си, та да се правиш на неразбрал и да се оправдаваш с други хора за неща, за които си пряко отговорен повече от три години? Не че и нейният предшественик Джевдет Чакъров не се направи на света вода ненапита, докато я нападаше по същия повод в парламента в петък (23 ноември).
Разбира се, че правителството на тройната коалиция има безспорна заслуга за случващото се. В опит да замаже положението на последното си заседание на 9 юли 2009-а то спешно прие план, според който от 191 нередовни сметища незабавно трябваше да бъдат закрити 76. Други 90 трябваше да спрат работа до края на 2009-а, а 20-30 от най-нерисковите бяха оставени да дишат до края на 2010 година. Тогава обаче дори самият заместник-министър на околната среда и водите Чавдар Георгиев призна, че за подобно нарушение южната ни съседка Гърция е била санкционирана с 20 млн. евро и изрази съмнение, че на нас ще ни се размине. Но както се казва – да му мислят следващите.
Какво направи Караджова по този проблем, откакто оглави екологичното министерство в средата на 2009-а? Ами почти нищо.Тя затова и липсва в социологическите проучвания за рейтинга на политиците – просто хората не я знаят или нямат мнение за работата й.
Но да се върнем на сметищата и глобите, от които иска да се разграничи Караджова. Според разпоредбите на Европейската комисия, с които България се е съгласила, когато се е присъединила към ЕС, след 16 юли 2009-а всички бунища, които не отговарят на изискванията и са записани в Рамковата директива за управление на отпадъците, трябваше да бъдат затворени. А на лицензираните да се депонират боклуци само след като бъдат отделени всички суровини, подлежащи на рециклиране. Това, разбира се, не се случи и още същото лято Брюксел откри наказателна процедура срещу страната ни. Последният етап от нея е сегашното мотивирано становище. Оттук нататък ни чака единствено голямата брадва, която ще ни съсича с поне 50 хил. евро на ден, докато не изпълним изброените изисквания.
Някой не си е свършил работата още преди 2009-а, оправдава се Караджова. Новите управници обаче така се замислиха по въпроса, че към днешна дата въпреки постигнатия напредък в България все още продължават да живуркат 124 стари и незаконни сметища (така твърдят наблюдателите от Европейската комисия). Каква изненада – вместо да се подобрява , положението се влошава! И това е само според отчетите. В действителност нещата са още по-зле. Заради големите транспортни разходи и заради по-високите такси за депониране в новите регионални сметища много от малките общини в страната продължават да изхвърлят боклуците си на уж затворени вече бунища.
Впрочем именно липсата на алтернатива е основната причина повечето депа у нас да не са затворени. Едва на 2 ноември тази година (шест години след присъединяването ни към ЕС) бе открито първото регионално сметище за битови отпадъци, построено с пари от оперативната програма Околна среда. Това е депото в Ботевград, което ще обслужва и общините Правец и Етрополе в следващите 30 години. Засега това е единственото готово съоръжение, въпреки че европарите са на разположение на българските власти още от 2007 година. Няколко бунища са изградени и с пари от предприсъединителната програма ИСПА, а всички останали са сътворени преди 1989-а.
При това положение имаме ли изобщо някакъв шанс да избегнем солените глоби? Отговорът е не и той идва от самото министерство на околната среда и водите. Броени часове след като по министерските бузи изплющя поредният шамар от Брюксел, ведомството на Нона Караджова побърза да успокои нещата със съобщението, че започва (!?) изпълнението на проект по закриване и рекултивация на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания. В него пише още, че над 97 млн. лв. от оперативната програма Околна среда са предоставени безвъзмездно на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за закриването на депата. За тези, които не помнят, ще кажем, че подобна информация бе изпратена до медиите и в началото на август, но това е друг въпрос.
По важното е, че въпросните 97 млн. лв. ще стигнат за рекултивацията на най-много 37 бунища. А в най-добрия случай, ако всички процедури минат без обжалвания и избраните фирми не се забавят, работата по ликвидиране на депата ще приключи чак през юни 2015-а. Да не говорим пък, че останалите 87 незаконни сметища ще продължат да съществуват, и въобще не е ясно кога ще се предприемат мерки за тяхното затваряне.
Сега надеждите на Караджова са, че ще успее да избегне поне временно глобите с ежемесечни доклади до Брюксел за мерките, които е предприела. Надявам се, че ще успеем да отложим санкциите. Трябва да се мобилизираме много здраво – правителство и общини. Като се обединим и заработим, ще се справим с всеки проблем, каза тя. Спорно е обаче дали някой ще й се върже, най-малкото защото през последните три години си мълчеше по въпроса и пропиля първоначалната благосклонност на европейските ни партньори. А и през идните зимни месеци не може да бъде постигнато кой знае какво.
Та така, в целия Европейски съюз само ние и италианците не сме си оправили боклучарниците. За Италия е ясно – там боклукът е основен бизнес на мафията. Май разбираме, че и у нас не е по различно…
