Безумното дране с такса смет в София ще продължи и през 2013-а. Но това в никакъв случай не означава, че градът ще стане по-чист и по-зелен. Десетки милиони левове на практика ще отидат на боклука, тъй като столичните власти отново са решили да приложат използвания още през средата на миналия век модел на управление на отпадъците. Това се разбира от публикувания преди дни за обсъждане доклад на заместник-кметовете по екологията и финансите – Мария Бояджийска и Дончо Барбалов, който разяснява план-сметката за чистотата през 2013-а.
Документът недвусмислено показва, че София ще остане единствената европейска столица, където налогът за битовата смет не се формира в зависимост от количеството на отделните боклуци, а според стойността на имота. Примирението ни безропотно да плащаме за този грабеж пък
развързва ръцете на общинарите
да ни цакат, както намерят за добре. Затова у нас е без значение дали в даден апартамент живеят един, пет или десет човека, или пък жилището е необитаемо – във всеки от изброените случаи плаща една и съща сума. С други думи, европейският принцип замърсителят плаща у нас е заменен с имотът плаща. Така таксата за смет се превръща във втори имотен данък. Нелепото е, че Законът за местните данъци и такси определя, че основният критерий за размера на таксата за смет е именно количеството на генерирания отпадък, а използването на друг показател (като данъчната оценка) е само алтернатива, предвидена за случаите, когато няма как да се определи точно кой с колко замърсява. При това градските управници нямат право да избират между двата – те са длъжни да въведат първия приоритетно, а ако това по някаква причина е невъзможно – решението им трябва да е писмено обосновано при приемането на наредбата.
В мотивите на Бояджийска и Барбалов обаче пише единствено, че на този етап въвеждането на количествения метод е невъзможно, тъй като преобладаващата част от имотите на гражданите са разположени в многоетажни сгради. При сега прилаганата схема за събиране на битовите отпадъци липсва технологична възможност за установяване на количеството им за всеки имот поотделно, категорични са те.
Различни специалисти обаче смятат, че количеството на битовите отпадъци, което изхвърлят домакинствата, може да се измери поне по десет начина и те се прилагат в цяла Европа. Защо една Албания, Косово или Румъния да могат да направят такива системи, а у нас да не може?! Явно проблемът е, че общинарите не искат да ги въведат. Много по-лесно и по-изгодно им е да ни скубят с измислени налози, да си попълват бюджета и не на последно място – да си улесняват работата.
Цитираният доклад на заместник-кметовете потвърждава това заключение. Там пише, че
общата данъчна оценка на имотите
на столичните граждани за следващата година е 42.9 млрд. лв. (с 3 млрд. над тазгодишните й нива). Очакваните приходи от таксата смет са 52 млн. лева. Интересното е, че размерът на оценките е увеличен, а кметството очаква да събере същата сума като за 2012-а. Още по-непонятно е, че и през 2011-а са били отчетени почти 52 млн. лв. постъпления от жилищните имоти на граждани, а тогава размерът на данъчните оценки е бил с още 9% по-нисък. Тези числа водят към две линии на разсъждения: или общината въобще не си прави труда да актуализира приходната част на бюджета си, или предполага (и се примирява с това), че една част от хората няма да си платят таксите.
Сметките стават още по-криви, ако се проследят и постъпленията от фирмите. За 2013-а нежилищните имоти на предприятията са оценени на 21.5 млрд. лв., което е с над 7 млрд. повече, отколкото през 2011-а. Но очакваните приходи от такса смет отново остават непроменени – около 133 млн. лева. Тук все пак има някакво логично обяснение – че за разлика от физическите лица, предприятията могат да избегнат облагането, заявят прогнозно количество отпадък. В този случай дружествата плащат според броя на предоставените контейнери и честотата на извозването им. От тази възможност обаче се възползват най-вече фирмите, чиито сгради имат оценъчна стойност от над 1 млн. лв., а такива са едва 5.5% от всички имоти. Болниците, хотелите и ресторантите пък обикновено прибягват до пряко договаряне с някоя от специализираните фирми. Но и в двата случая юридическите лица дължат на общината такса за поддържане на чистотата на обществените места, която се определя единствено върху оценката и обикновено е равна на
една трета от целия налог
за сметта.
Каквито и финансови еквилибристики да се правят обаче, е ясно едно – София за поредна година се кани да прибере от обитателите си поне 185 млн. лв. (ако дойдат повече – още по-добре). От тях 154 млн. лв. ще отидат за събиране, извозване, транспортиране и депониране на сметта, за лятно и зимно почистване на улиците, както и за издръжка на Столичния инспекторат. Сумата е с 3 млн. по-голяма от заделената за 2012-а, но е сигурно, че столичаните по нищо няма да го усетят.
Най-много средства – 54 млн. лв., са заложени за събиране и транспортиране на битовата смет до депата. В тази част парите са с около 900 хил. лв. по-малко в сравнение с изтичащата година, тъй като са останали само 50 хил. тона балирани отпадъци, които трябва да бъдат превозени до сметището в Ловеч. Новото тук е, че са предвидени и 400 хил. лв. за услуги по разделно събиране на биоразградими отпадъци. Идеята е те да бъдат обработвани в бъдещата инсталация в Хан Богров, която сега се строи.
За третиране и обезвреждане на боклуците пък са заложени 44.6 млн. лв. – с 2.7 млн. лв. повече от тази година. Само за сепариане ще отидат 16.8 млн. лв. (с 3.3 млн. лв. повече отсега), като целта е през обработка да минат поне 270 хил. т боклук. Затова пък депонирането на останалите количества смет ще струва с един милион по-малко – 10.9 млн. лева. В случая става дума за около 230 хил. т, които ще бъдат изхвърлени на сметището в Суходол, както и за споменатите вече бали, за които ще бъдат платени над 1.6 млн. лв. на Ловешката община. Останалите 16.85 млн. лв. ще се използват за проучване, изграждане и рекултивация на депа.
Предвижда се и
създаване на нова общинска структура
– Столично предприятие за управление на отпадъците. То ще получи 1.6 млн. лв. за експлоатация и поддръжка на новото депо Садината и за пречиствателната станция в Кубратово. През следващите години дружеството ще поеме и грижата за компостиращите инсталации и за завода за боклук, които тепърва ще се изграждат. Очаква се в предприятието да работят около 170 души, когато всички тези обекти бъдат завършени.
Други близо 50.5 млн. лв. от бюджета за чистота са предназначени за поддържане на обществените територии. Парите по това перо са увеличени с 1.6 млн. лв., най-вече заради завишения бюджет за зимно почистване – от 12 млн. той става 15 милиона. Причината за тази щедрост е, че тази година парите за риене на сняг свършиха още през януари и заради тежките условия през февруари и март се наложи да се прехвърлят там средства от бюджета за лятно почистване. Сега кметството е решило да си спести тези маневри, като още отначало е взело 1.5 млн. лв. от сумата за миене и метене, която ще бъде 31.7 млн. лева. А за лъскането на пътищата в природен парк Витоша отново са заделени 3.8 млн. лева.
На фона на изложеното идва съмнението ще спази ли обещанията си кметът Йорданка Фандъкова да осигури по-чисти улици, тротоари, междублокови пространства, алеи, детски площадки, почистване на отводнителни шахти. Защото не изглежда възможно с един и същи бюджет да се постигне кой знае колко по-добър резултат.
Както вече споменахме, с парите, планирани в сметката за чистотата, се плаща и издръжката на столичния инспекторат, нищо че той би трябвало да си осигурява добри приходи от налаганите глоби и санкции. През следващата година контролният орган ще разполага с малко над 5.5 млн. лв., което е със 775 хил. повече от тази година.
nbsp;
nbsp;
Кой колко взима?
От 2010-а дейностите по чистотата в София са разделени между седем фирми. Всяка година те получават за работата си около 86 млн. лева. Най-голямото парче от баницата – 27.6 млн. лв., взима австрийската компания Заубермахер, която чисти районите Витоша, Люлин, Младост, Овча купел и част от Триадица.
Фирмите на Титан пък прибират общо 25.6 млн. лв. за работата си в районите Средец, Лозенец, Студентски, Искър, Панчарево, Кремиковци, Възраждане, Оборище и част от Триадица.
Списъкът продължава с А.С.А. България ЕООД, което чисти Изгрев, Слатина и Подуяне. Дружеството е получило за 2011-а 11.3 млн. лева.
На АЕС. Х. РТК пък са платени 8.35 млн. лв. за чистотата в Банкя, Връбница и Нови Искър.
Още 7.7 милиона е взела и АЕС. Х. Бат Пел, която държи Илинден, Надежда и Сердика. АЕС-Х се свързва с бившия общински съветник Красимир Арсов, който именно прокара скандалните концесии за чистотата в София и е спечелил милиони от балирането на боклука.
Последна в своеобразната класация с 6 млн. лв. е Щрабаг, която стопанисва районите Красно село и Красна поляна.
