На 30 ноември Православната и Католическата църква отбелязват деня на Св. апостол Андрей Първозвани (Андреевден).
В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. Той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото едно просено зърно всеки ден, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. бобени растения. Всяко едно от тях трябва да присъства и на трапезата. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи.
Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли (общо са 13, след предателството и смъртта на Юда е избран 13-ти апостол), брат на Свети Петър. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа.
Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Той е и светецът-покровител на Шотландия. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.
Свети Андрей Първозвани загива с мъченическа смърт.
Именници днес са: Андрей, Андриана, Андреа, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър.
