Формула за лечение на тежко задлъжнялата Гърция откриха след тригодишни опити по метода проба-грешка финансовите министри от еврозоната. Според тях тя съдържа няколко компонента. Първият е намаление на лихвите по заемите от еврорегиона за южната ни съседка. Вторият – въвеждане на гратисен период от десет години за лихвените плащания по пакета от спасителни заеми. Третият компонент е повече време за погасяване на гръцките задължения. Четвъртият – обратно изкупуване на гръцките държавни облигации. Петият – отказ на Европейската централна банка от печалбите по гръцките дългови книжа, които са в портфейла й.
Финансовите лидери на еврозоната не стигнаха лесно до споменатите решения, взети в късните нощни часове на 26 ноември. Срещата им е предшествана от тричасов телеконферентен разговор на 24 ноември, на който не е било взето решение, но пък той помогнал да се разбере докъде са готови да отстъпят участниците от отделните лагери, заявява за Файненшъл таймс участник в преговорите.
Поредните договорени мерки за Гърция Дарио Пъркинс от фирмата за проучвания Ломбард стрийт рисърч оценява на 12 млрд. евро (5% от БВП до 2020-а). Те трябва да свалят гръцкото дългово бреме от очакваните 189% от БВП през 2013-а на 124% през 2020-а и да върнат страната към платежоспособност две години по-късно – през 2022-а (с дълг от 110% от БВП).
Атина ще получи на 13 декември кредитен транш от 34.4 млрд. евро и оттук нататък ще премине под строгата опека и безпрецедентния контрол на международните кредитори за начина, по който харчи парите. Например, превеждането на дължимия през първото тримесечие на 2013-а кредитен транш от 9.3 млрд. евро ще зависи от експертите на Европейския съюз, ЕЦБ и МВФ, които трябва да удостоверят, че гръцкото правителство е изпълнило крайния срок за провеждане на обещаната данъчна реформа, който изтича през януари. Финансовите министри от еврозоната обещаха и по-нататъшни мерки и подкрепа като още едно намаление на лихвените проценти по спасителните заеми и увеличение на европейските субсидии за инфраструктура, след като Гърция постигне оперативен бюджетен излишък, което, според новия график, трябва да стане през 2014-а.
В Атина гръцкият премиер Андонис Самарас излезе по националната телевизия след полунощ на 26 ноември (т. е. в малките часове на 27 ноември), за да отпразнува новия ден за страната, въпреки че за обикновените гърци на практика нищо не се е променило.
Според документи, с които разполагат репортери на Файненшъл таймс, правителствата от еврозоната ще бъдат принудени да преглътнат немалки загуби от предоставените спасителни заеми на Гърция след среднощната сделка в началото на седмицата. Нещо повече, тези заеми няма да са достатъчни и в недалечно бъдеще тройката кредитори ще трябва да намери още пари. Това пък би могло да стане единствено чрез ново преструктуриране на гръцкия дълг, този път чрез отписване на част от предоставените спасителни заеми, което в речника на еврочиновниците е известно като OSI (official sector involvment). Въпросното участие на публичния сектор (т.е. на европейските данъкоплатци) обаче ще се случи след парламентарните избори в Германия през септември 2013-а, които канцлерът Ангела Меркел възнамерява да спечели отново и затова по всякакъв начин избягва да дразни пестеливите си съграждани.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък призна на 27 ноември, че той и колегите му от еврорегиона са се съгласили да облекчат допълнително дълговото бреме на Гърция, след като страната постигне първичен бюджетен излишък, макар че подобни отписвания не са правилно решение на проблема и са незаконни.
Всъщност, и постигнатото вече споразумение крие доста капани и е на ръба на закона.
На първо място, понижението на лихвите за обслужване на заемите до 50 базови пункта над краткосрочните междубанкови кредитни лихвени проценти едва ли е най-добрата отправна точка, защото може да принуди други страни в затруднение като Испания и Италия да кредитират Гърция.
На второ място, печалбата на ЕЦБ от вложенията й в гръцки дългови книжа в размер на около 7.1 млрд. евро ще бъде вкарана обратно в спасителната програма за южната ни съседка. Националните правителства пък ще прехвърлят своите дялове от печалбите по кредитната сметка на страната, като по този начин ще спазят формално наредбите, които забраняват на политически независимата централна банка да кредитира директно държава.
На трето място, доста хлъзгаво изглежда решението да се изкупи обратно гръцки дълг от частния сектор в краткосрочен план, защото предложението може да не е достатъчно изгодно, за да привлече интерес.
На четвърто място, дългосрочните прогнози също са доста несигурни, особено по отношение на очаквания растеж. А мерките, които трябва да бъдат приложени незабавно като част от договорената сделка, могат да понижат публичния дълг на южната ни съседка до 126.6% от БВП до 2020-а, а не до 124 процента. МВФ (който държеше на 120% дълг от БВП и до 115% до 2022-а) се съгласи с тези мерки пряко сили. Което означава, че отново ще се мисли как да се направят дългови намаления за поне още 5.1% от БВП.
nbsp;
