Отчаяни и обезверени заради неслучващата се вече две десетилетия реформа в здравеопазването, стотици хирурзи, анестезиолози, педиатри, медицински сестри и други специалисти от сектора всекидневно напускат потъващия кораб. Държавата гледа безучастно изтичането на медицински мозъци, заради което най-късно след десетилетие ще ни се наложи да се лекуваме в Турция, в Македония, в Сърбия или някоя от останалите съседни страни, чиито здравни услуги ще бъдат по джоба на българския пациент. Средната възраст на лекарите ни прогресивно расте, цели медицински сектори от медицината ни се оголват откъм кадри, а младите дипломанти предпочитат да изкарват специализациите си в Германия, където ще им плащат 2000-3000 евро месечно, вместо да си късат нервите с особеностите и абсурдите на нашенските болници.
Схемата на лекарските специализации бе тотално оплескана с прословутата Наредба 34 от 2006 г., с която Министерството на образованието вместо да реши проблемите, създаде допълнителен хаос. На лекарите, които плащаха сами обучението си, бяха обещани две минимални заплати, които те обаче сами трябваше да договарят с наелите ги държавни болници и с частните клиники. Тези завоевания обаче май останаха само на хартия, защото се промуши и се бетонира порочната практика болничните администрации да молят зачислените им млади специалисти да се отказват с декларация от получаването на пари за обучение.
След повече от петилетка умуване как да задържи у нас намаляващите специализанти, държавата най-накрая хвърли на масата проекта Нови възможности за лекарите в България. По план той трябваше да бъде осъществен за минимум 48 месеца. Но заради липсата на компетентност и координация в здравния сектор нещата дойдоха дотам, че се налага
да усвоим 16-те милиона лева от Европа
за рекордно кратък 15-месечен срок. Схемата, по която 1000 желаещи да специализират доктори ще бъдат подпомогнати от държавата за практическото и теоретичното си обучение, се забави ужасно много. Но това съвсем не означава, че здравното ведомство е използвало времето, за да я изчисти и да я представи на интересуващите се в удобен за ползване вид. Дори напротив, от крайния облик на проекта се вижда, че отговорните чиновници не са свършили грам работа. Част от условията за участие влизат в противоречие с Кодекса на труда, дублирани са и изискванията с тези към специализантите по държавна поръчка. За да получат пари за обучение, медиците сигурно трябва да приемат закрепостяването в някоя невзрачна болница, където вероятно няма да научат нищо. Ако не издържат финалния изпит, което зависи силно от субективни преценки, пък ще връщат накуп получената субсидия. Както казват засегнатите, обединени във фейсбук група Български лекари за европейски стандарт на специализация, която наброява повече от 2700 души – държавата за пореден път се подиграва с нас!.
Фрапантно е противоречието между проекта и условията за получаване на стипендии. Ясно е казано, че Нови възможности за лекарите в България е предназначен за специализанти, които са сключили договор с болницата. Накрая като контрапункт се посочва, че двете минимални заплати се полагат като стипендии за време, когато даден специалист не е получил доходи от трудови правоотношения – в случай на неплатен отпуск или по друга причина. Ще рече – специализантите хем трябва да работят на трудов договор, хем да не получават заплата по него. Или пък да излизат във фиктивен неплатен отпуск, но в същото време да продължават практиката си, за да се докопат до бленуваните около 600 лева. Млад медик коментира, че такива номера въртят мутрите по морските курорти, за да не осигуряват персонала си. Съгласно чл.1 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, което значи, че служител в отпуск не може да работи срещу стипендия, без да плаща данъци и осигуровки. И това го знае всеки студент първокурсник по Право. Всъщност, иронията в случая е, че подобен гаф е допуснат точно от ведомството, чийто министър Десислава Атанасова е юрист по професия…
Буди недоумение защо министерството изкара многомилионния проект на светло,
без изобщо да го е координирало
с директорите на болници? На срещата в Света Екатерина, на която здравните експерти трябваше да изяснят условията за финансиране, а болниците да се запознаят с кандидатите, не е присъствал нито един от директорите на столични лечебници. По тази причина младите медици подозират, че държавата умишлено цели да ги разпрати по села и паланки – познатото от комунизма разпределение, с което ще се запушват кадрови дупки. Специализантът сам трябва да си осигури трудов договор с лечебно заведение, което да му плаща осигуровките, но не е регламентирано при какви условия ще става това. Лекарите споделят, че не биха се обвързали с дадена болница за 4 или 5 години само за да вземат 15-месечна стипендия.
Съвсем друг е въпросът, колко от въпросните 16 млн. лв. реално ще отидат за обучението на специализантите. Защото заплащане с пари по проекта ще получават ръководители на индивидуалните обучения, министерски експерти, комисии за подбор на желаещите. Планирани са и редица други административни разходи.
Това обаче е само една брънка от порочния кръг на лекарското обучение. Неотдавна министър Атанасова с гордост обяви, че общият брой специализанти за 2013-а ще бъде 3261 души. От тях 2735 са местата за лекари. За сравнение – през тази година 1687 медици са надграждали знанията си. За догодина са отпуснати 205 места за кардиолози, за анестезиология и интензивно лечение те са 203, за хирурзи местата са 169, 130 за обща медицина. Ортопедите и травматолозите ще бъдат 129, педиатрите – 108, за акушерство и гинекология местата са 102. В образна диагностика, вътрешни болести, гастроентерология, ендокринология и болести на обмяната бройките са по под сто. Останалите са в спешна медицина и медицина на бедствените ситуации, трансфузионна хематолoгия, обща и клинична патология, съдебна медицина, медицинска генетика и по една бройка за радиобиология и авиационна медицина.
Повишеното предлагане обаче съвсем не гарантира нараснало търсене. Само 240 от местата са субсидирани от държавата срещу 617 по платена поръчка и 1371 финансирани от друг източник, което кара младите медици да смятат, че повечето места са кухи и става дума по-скоро за неуместен пиарход.
Именно условията за другите специализации, а те са над половината, изправят на нокти лекарите. Диана Ненчева от Български лекари за европейски стандарт на специализация коментира, че има три абсурдни пречки. Първата е, както бе казано,
специализантът да бъде на трудов договор
в болница, но за да му се получат нещата, той реално трябва да излезе в неплатен отпуск за четири години. През което време чинно да плаща таксата си, а работодателят да му внася осигуровките. Втората е, че финансиращият не трябва да спира кранчето. Ако го направи, лекарят губи право да специализира, а фрапантното е, че дори смяната на спонсора е забранена. Третото е, че реално почти никой в тази криза не би си позволил да инвестира около 1000 лв. месечно в млад и недоказал се лекар. И накрая – ако някой се справи с тези бариери, идва още един удар: времето за специализация дори не се зачита за трудов стаж.
Ако баща ми иска да ме финансира, първо ще трябва да сключа фиктивен договор с него и той ще ми плаща осигуровките, две заплати по закон, плюс 180 лв. на месец такса за специализация. Друг източник може да е и някоя болница, но това е рядко срещано явление, и то предполага дългосрочно, 10-годишно обвързване, добавя Милена Спасова. Твърде показателна за сбърканите конци на специализациите е личната драма на Илия Крачунов. След много усилия младежът печели място за докторант в клиника по пневмология и фтизиатрия в плевенска болница. На тази позиция по закон му се полага място за специализация по държавна поръчка, но свободна бройка не е отпусната. Сега той получава стипендия от 450 лв., плаща 180 лв. за специализацията си и в крайна сметка за разходи за живот му остават 270 лв. на месец, което е под минималната работна заплата.
По закон ми се полагат две заплати, но, естествено, доброволно ще ги даря на болницата – администрацията принуждава колегите ми да го правят от години. Браво на държавата, че намира доктори да й работят за 270 лева. Веднага щом си взема специалността, ще забравя къде е България на картата! Честито, изгонихте ме! Коментарът е излишен…
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
