Седмицата започна за СДС с летящ старт – стремглаво надолу по склона. Твърденията, че на заседанието на Националния съвет, което се проведе в парк-хотел Москва ще се отлюспват сини депутати, се потвърдиха. В понеделник (26 ноември) управляващият орган изхвърли Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров от партията. Името на Йордан Бакалов също беше обсъждано, но той все пак остана в СДС – както се разбра, поради стари заслуги пред председателя Емил Кабаиванов, когото преди време спасил от изключване. Сините впрочем имат богата традиция на разцепления и анатемосвания, но за пръв път ръководството остава без никакво влияние върху своя парламентарна група. А покрай нея то все пак разпределя над 1 млн. лв. партийна субсидия на година.
Дни преди заседанието Мартин Димитров беше оптимистичен по неговия си начин и не допусна, че в СДС ще посмеят да се саморазправят с народните си представители. Демократична партия като СДС с демократично ръководство никога не би прибегнала до такива стъпки, така че са излишни медийните вълнения, сподели той пред журналисти в петък. С подобно спокойствие на духа през 2011 г. Димитров подписа споразумението за президентските избори с партиите на Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Александър Праматарски и Любен Дилов-син. И катастрофата не закъсня – само около 53 хил. души гласуваха за издигнатия кандидат Румен Христов. Мутиралата коалиция с някои от основните партийни фигури от синьото минало беше и първият по-сериозен публичен сигнал, че в СДС са сериозно разделени за съюза си с Костов. Въпреки това сините явно не са си направили равносметката и изводите.
Председателят Емил Кабаиванов коментира, че членовете на националния съвет са били твърди в желанието си да изключат тримата депутати. Акцентът в обясненията му падна върху уронването на авторитета на една от, според думите му, най-безспорните личности на СДС – Петър Стоянов, и на самата партия. Всъщност именно ръководството компрометира бившия президент, като го издигна, за да изпълни поръчката на управляващите. Самият Стоянов пък нямаше смелостта да откаже веднага на предложението и сега името му служи като оправдание за рязането на глави в партията. СДС продължава на чисто, без хора, за които явно идеите на СДС не са важни, а е по-важно личното им политическо оцеляване, смята в същото време карловският кмет.
Малко след решението на националния съвет и единственият евродепутат на синята партия Надежда Нейнски оповести с патетично писмо, че я напуска: Днес вратите на крепостта са отворени. От свои. И завоевателите се готвят да нахлуят и да поругаят храмовете ни, да плячкосат малкото останало, да се окичат с бойните ни знамена.
Звучи драматично, макар злопаметни хора да напомниха, че ДСБ се отдели от СДС именно по времето, в което Нейнски беше председател на синята партия. Впрочем, ако имаше музей на българското разединение, в него само за българската десница трябваше да бъде отделен цял етаж.
Карловският кмет Емил Кабаиванов стана председател на партията след балотаж на вътрешните избори в средата на годината. Малко преди това, на 15 май, беше сложен край и на Синята коалиция между СДС и ДСБ за следващите избори. Синята коалиция обаче продължава да съществува като парламентарна група в Народното събрание, а Димитров, Шарков и Гяуров остават нейни депутати. Сегашното разцепление вдясно беше предшествано от преминаването на видни функционери на ДСБ в партията на Меглена Кунева. Сред разпознаваемите лица на СДС, преминали към тях, е и бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски. Много хора от местните структури на двете партии също мигрираха към Движение България на гражданите.
СДС задължи и шестимата си народни представители да внесат в парламента следващата излъчена от партията кандидатура за Конституционния съд, като Кабаиванов предупреди, че ако не го направят, и те ще бъдат изключени. Според източници от партията обаче това едва ли ще стане, защото пораженията биха били прекалено сериозни. Вече има трусове в местните организации на СДС в Свищов и във Велико Търново.
На фона на обвиненията, че партията е станала присъдружна на ГЕРБ, Кабаиванов заяви в телевизионно интервю, че не изключва съюз с управляващите след изборите: България се нуждае от дясно управление, от глътка въздух за икономиката и ръст на жизнения стандарт без недъзите на сегашното управление. Така че е напълно ясно къде вече стои СДС – тя е на първо място срещу Костов, чак на второ – против БСП, и е заедно с ГЕРБ.
Само че на Раковски 134 си правят сметката без кръчмар. Фантазията за следизборна коалиция с Борисов е по детски наивна и е невероятно, че дори хора с широко затворени очи, като окупиралите синята централа, вярват в нея. Мечешкият жест на премиера към най-старата българска дясна партия отключи серия от събития, които вече са вън от контрол. В крайна сметка те доведоха до поредния разпад на СДС, а оттук насетне следва логичното – оставане извън следващия парламент. В крайна сметка познаващите политическото житие-битие на Бойко Борисов са наясно, че той от сантиментални съображение не се ръководи. Ненужните просто отпадат. Почти по Шекспир…
