Дойде зимата, с нея студовете и неизменните високи сметки за отопление. Със сигурност всеки си е задавал въпроса дали да предпочете парното с трудноразбирамите данни във фактурите, климатиците на ток, или пък екзотичния все още за нас природен газ?
Най-точния отговор на този въпрос, поне от чисто математическа гледна точка, дава европейската статистическа агенция Евростат. Според нейната база данни цената на електрическата енергия, която плаща крайният потребител в България през 2012 г., е най-ниската в целия Европейски съюз – 7.06 евроцента за киловатчас. Така изпреварваме по евтиния естонците, които плащат по 7.71 евроцента, и румънците, които броят по 7.95 евроцента за киловатчас.
Освен тези три страни единствено във Франция токът е под 10 евроцента (което се дължи на голямото производство на електроенергия от АЕЦ). Затова пък във Великобритания и Малта плащат над 16 евроцента за киловатчас, а абсолютен рекордьор е Кипър – с над 23 евроцента за киловатчас.
Малко по-различна е ситуацията с природния газ. Европейската статистическа служба я измерва в евро за гигаджаул (1000 куб. метра, каквато е приетата мерна единица у нас, се равняват на 34.6 гигаджаула). Съответно в България цената е 11.43 евро за гигаджаул, като четири държави имат по-ниски тарифи от нашите. По-евтино е синьото гориво в Латвия (11.19 евро), Естония – (10.92 евро), Полша (10.58 евро) и особено в Румъния – 3.94 евро за гигаджаул. Надеждите са, че от началото на следващата година стойността на газа в страната да тръгне надолу. През седмицата изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов обясни пред журналисти, че подписаният нов дългосрочен договор за доставки с Газпром сваля цените на входа с около 9 на сто, което позволява с толкова да намалеят и тези на вътрешния пазар. Поевтиняването може да е по-голямо от коментираното досега (5-7%) поради благоприятните котировки на петрола и на алтернативните му горива на световните борси, както и курса на долара. Макар и минимално, негативно влияние върху цената има намаляването на местния добив на газ, който е значително по-евтин от руския внос.
Другият фактор за свиването на тарифата е дадената по-рано през тази година 11-процентна отстъпка в цената на руското синьо гориво, която ще компенсира недовзетия приход на Булгаргаз заради определяните по-ниски от реалните цени на газа през 2012-а. Последното тримесечие компанията дори е излязла на печалба, каза Гогов.
Точните разчети за стойността на природния газ ще са ясни в началото на следващата седмица, когато Булгаргаз ще внесе в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заявлението си за тарифите си през първото тримесечие на 2013-а. Пак енергийният регулатор ще има последната дума и с колко ще се промени цената на парното.
В последна сметка картинката при тока и газа може и да изглежда добре, но не и ако я съпоставим с доходите на потребителите. Евростат разпространи преди дни едно свое проучване, според което през 2011-а 49.1% от българското население е било на ръба на бедността и социалното изключване. С този показател удряме дъното, като пред нас са Румъния и Латвия с по 40%, Литва с 33 на сто и Гърция и Унгария с по 31 процента.
И още малко европейска статистика – минималната работна заплата в България за 2012-а е 138.05 евро. Северните ни съседи са със 161.9 евро, в Литва взимат минимум 231 евро, в Латвия 285 евро и т.н.
С други думи, може и да ни са евтини токът и газът, ама не можем да ги плащаме. И това в държава, периодично давана за пример за финансова стабилност, за разлика от Гърция, която периодично я погребват. Дали наистина сме в Европейския съюз?
nbsp;
nbsp;
Търговци на природен газ и оператори от съседните държави проявяват интерес към сключване на договори с Булгаргаз за доставка на синьо гориво и започват преговори за това, съобщи изпълнителният директор на държавното дружество Димитър Гогов.
Подобна опция е възможна, тъй като новият договор за доставка на руски природен газ от 1 януари 2013 г. с Газпромекспорт позволява на Булгаргаз да изнася излишните му количества. Досега това не бе позволено на българския доставчик. В сключения в средата на ноември нов договор са предвидени твърди годишни доставки от 2.9 млрд. куб. метра. Над тези обеми са възможни допълнителни доставки, но ако не се ползват 20% от фиксираните, се задейства клаузата вземай или плащай (take or pay).
Прогнозите за отлив на клиенти от държавния доставчик се очакват по-скоро заради освобождаването на пазара и конкуренцията от страна на частната Овергаз, която досега бе сред посредниците на Булгаргаз. Сега обаче контролираната от Газпром компания може да предлага на предприятия и топлофикации директно газ и намеренията й са да предлага на големите промишлени консуматори в страната директен внос на по-ниски цени от предлаганите от Булгаргаз.
