Заравяме златната мина наука

Те отказват да се откажат

Само в рамките на една календарна година трети председател – академик Стефан Воденичаров, бе избран да търси разковничето за трупащите се един след друг проблеми в Българската академия на науките (БАН). Най-наболелите въпроси са ясни почти на всеки – крайно недостатъчното бюджетно финансиране от 60 млн. лв., което едва стига за заплатите на работещите в академията над 6000 души, липсата на средства за участие и съфинансиране по международни проекти, текучеството на младите кадри към чужбина… Да не говорим, че сградите на отделните институти се рушат, а учените нямат пари за апаратура и консумативи.

Към изброеното можем да прибавим и неофициалното задължение №1 на всеки нов ръководител на академията да парира постоянните напъни на финансовия министър Симеон Дянков да свие до минимум или поне да постави под пълен държавен контрол остатъците от науката ни. Засега вицепремиерът се отказа от идеята да разпарчетоса БАН със закон, но със сигурност след изборите (ако политическото статукво се запази) той ще предприеме нова офанзива, най-малкото в посока съкращения на раздутия според него персонал. В този ред на мисли е добре, че академик Воденичаров има богат опит в създаването на бронежилетки и защитни оръжия, които ще му бъдат от полза за отбиването на поредната атака отгоре.

И през 2013-а за трета поредна година държавната субсидия на академията ще бъде замразена на 60 млн. лв., въпреки че още при обсъждането на бюджет 2011, с който започна голямото рязане на средствата за учените, те се аргументираха, че за да работят в нормални условия, са им необходими около 111 млн. лева. От годишния отчет на БАН за 2011-а, внесен преди около седмица за разглеждане в парламента, е видно, че благодарение на тактиката – пари няма, действайте! България губи милиони, неусвоени по европроекти, а науката ни става за посмешище в Европа. На първо място едва ли финансовият министър, образователният му колега Сергей Игнатов или премиерът Бойко Борисов могат адекватно да обяснят защо субсидията на академията за 2011-а е с 3 млн. лв. по-малка от 2004-а при нараснал близо два пъти брутен вътрешен продукт за този период? Ако бюджетната пропорция бе запазена, сега

академията щеше да разполага с около 120 млн. лв.

nbsp;

и нямаше да се излага, като прекратява членството си в международни организации и се отказва от сътрудничество с чуждестранни партньори.

В БАН влизат и 40 млн. лв. от собствени приходи и трансфери от Фонд Научни изследвания и министерствата. Но тази сума от година на година прогресивно намалява, тъй като държавната субсидия, граничеща със санитарния минимум, спъва институтите да си докарват жизненоважни постъпления. Голата статистика показва, че по тези пера през 2009-а академията е спечелила с 27 млн. лв. повече, а през 2010-а – около 15 млн. лв. отгоре. Колкото и Дянков да твърди, че по линия на проектното финансиране от правителството, националните програми и от Фонд Научни изследвания академията получава допълнителни 30 млн. лв., истината е далеч по-различна. От скандалния научен фонд по проекти на БАН през 2011-а са влезли едва 6.93 млн. лв., което е с 18.5 млн. лв. по-малко от 2009-а. Може би защото парите за финансиране на научни проекти все по-скоростно потъват в обръчи от приятелски фирми, а министър Игнатов се чуди как да замаже поредния скандал. Министерствата и ведомствата са осигурили още 6.63 млн. лв., а търговските ни дружества – 4.26 млн. лв., което по-скоро говори зле за бизнеса ни и е доказателство, че БАН не може да бъде изцяло приложно (търговски) ориентирана и да се самофинансира дори и да иска.

В същото време прави впечатление, че по програми на Европейския съюз, НАТО, ЮНЕСКО и продажба на патенти на европейски компании академията си е изкарала 11.91 млн. лева. Очевидно е, че в най-скоро време ще станем свидетели на парадокса

чужденците да плащат повече за науката

nbsp;

ни, отколкото ведомствата и компаниите у нас. Както изтъкна преди време покойният председател на БАН – акад. Стефан Додунеков, институтите работят много по-ефективно с външни предприятия, купуващи на драго сърце ноу-хау и лицензите ни, отколкото с българските фирми, които почти не търсят иновации или искат да ги вземат без пари. Това донякъде си има логично обяснение с тежката финансова криза и държавната тояга, стоварила се върху малкия и средния бизнес.

Повечето от звената в БАН се справят добре и работят ефективно напук на това, че държавата не им отпуска пари за научни и изследователски разходи. Академията, в която голяма част от институтите са с фундаментална насоченост, успява да влезе в съотношение 40:60 собствени приходи-държавна субсидия. А това си е един вид геройство, след като изцяло приложни европейски академии получават същия процентен размер бюджетна помощ. За сравнение – институтът Макс Плант, известен с революционните си изследвания в нанотехнологиите, дължи 80% от приходите си на правителството на Германия. Така че в далеч по-развитите икономически от нас страни държавната наука се толерира, вместо да се ограничава. И нашенският Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидродинамика има четири значими и практически приложими разработки в нанотехнологиите, но вероятно никой няма да чуе за тях и те ще подпомагат възхода на някоя европейска или азиатска индустрия, от която България после ще ги пазарува с пари на данъкоплатеца.

Всъщност един от големите недостатъци на българските учени е, че те така и не съумяват

да направят постиженията си обществено значими

nbsp;

и да ги представят в привлекателен и смилаем вид. Когато един средностатистически депутат види израза нов метод за 3-D наноструктуриране на силициеви подложки посредством наночастици, възбуждани с фемтосексуални лазерни импулси и контрол в близката зона на полето… без необходимото пояснение, той вероятно ще се потърка по челото и ще си помисли, че тези от академията се занимават само с глупости и дори този бюджет им е голям. А Институтът за съоръжения и технологии през 2011-а е привлякъл 4.15 млн. лв. отвън срещу 3.18 млн. лв. държавна помощ, което показва, че дейността му е доста добре оценена. Като цяло звеното Нанонауки, нови материали и технологии с работата си по проекти и от други приходи си е докарало 7.5 млн. лева. От Енергийни ресурси и енергийна ефективност пък получават от бюджета 4.65 млн. лв., а изкарват 4.45 млн. лева. Чудесно се справят и звената, свързани с биомедицината, биоразнообразието и климата. Дори теоретиците от Културно-историческо наследство и национална идентичност имат 4.57 млн. лв. постъпления отвън при 6.35 млн. лв. национално финансиране. Отличници са и помощните звена, надхвърлили субсидията си с почти 2 млн. лв. собствени приходи. Затова приказките, че в БАН само топлят креслата си, са силно преувеличени.

И други данни от годишния отчет на академията недвусмислено доказват, че въпреки всичко тя все още работи. Учените от отделните институти (малко над 2000 души) са публикували над 10 хиляди разработки, 3934 от които са реферирани и индексирани в световната система. Отделните направления са работили по почти 3000 проекта, а 1054 от тях имат иновационна и патентна стойност. Дори ако една пета от тях бъдат реализирани докрай, това ще бъде успех и добър имидж за държавата. Включително и за политиците, които не разбират за какво се борят учените ни.

nbsp;

nbsp;

Стефан Воденичаров ще води академията

Академик Стефан Воденичаров беше избран за председател за Българската академия на науките с мандат за следващите четири години. На Общото събрание 57 членове подкрепиха кандидатурата на единствения номиниран, 32-ма гласуваха против, а в урната бяха пуснати и 8 невалидни бюлетини.

Стефан Воденичаров е председател на едно от най-успешно работещите звена в академията – Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидродинамика. В платформата си Воденичаров изтъква, че ще работи за широкото отваряне на БАН към обществото, държавните институции, индустрията и университетите.

Научната дейност на акад. Воденичаров обхваща няколко направления. Той е работил в областите на механиката на материалите и изследване на процесите на създаване и развитие на пукнатини, управлението на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитичните реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори. Воденичаров е развивал научна дейност и в сферите на импулсното деформиране, създаването на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи, и в разработването на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита. Автор е на над 70 патента, има и над 160 публикации. Ръководител е на 21 научни разработки в отбраната и ядрената енергетика. Вписан е в Златната книга на българските изобретатели за 2006 година.


Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст