Вярвате или не, по Коледа наистина се случват чудеса. Просто няма как иначе да се обясни новината, че Европейската комисия дава зелена светлина за изграждането на завода за боклука в София, като отпуска за него около 200 млн. лева. Решението на Брюксел, взето през седмицата, е истински подарък за столичани, чиито управници от седем години ги баламосват с обещания за такова съоръжение.
Историята с инсталациите за преработване на софийските отпадъци вече бе заприличала на приказката за лъжливото овчарче. През няколко месеца току се провикваше някой общинар, че завод ще има, но поляната край Долни Богров и до днес си стои все така празна. Още през април 2005-а тогавашният кмет Стефан Софиянски се изхвърли, че до няколко месеца се очаква да започне процедурата за изграждане на предприятие за битови отпадъци. Това, разбира се, изобщо не се случи, Софиянски си отиде и нищо чудно вече да е забравил тези славни времена.
През ноември същата година новоизбраният градоначалник Бойко Борисов се похвали, че първата му работа била да поиска от експертите в столичната администрация да създадат идеалния модел за изграждането, технологията и финансирането на бъдещия завод за третиране на сметта. Каква я свършиха чиновниците не се разбра, но пък Борисов бе категоричен, че до края на мандата му (ноември 2007-а) проблемът с отпадъците ще е решен. Краят дойде, само че по време на тогавашната си предизборна кампания той вече беше на малко по-друго мнение: До две-три години София ще има свой завод за преработка на отпадъци. Вече минаха предпроектните проучвания и се върви уверено към изграждане на съоръжението. То трябва да е готово най-късно през 2011-а.
През 2008-а кметът отложи рязането на лентичката за 2012-а, но тогава май никой вече не му вярваше. За да възпламени отново надеждите, а и да натрупа точки преди парламентарния вот, през април 2009-а Бойко Борисов направи първа копка за изграждането на бъдещото предприятие. След изборите обаче представлението с кирките и лопатите бързо бе забравено и през 2010-а, в качеството си на премиер, той заяви: Завод за боклук? Когато ЕС отпусне парите.
Е, парите вече са налице, но това въобще не означава, че строителството ще започне веднага. Проблемът е, че все още не е ясно кой ще изгражда въпросното съоръжение, след като конкурсът от 2010-а, на който бе избран германо-българският консорциум Хут-Станилов, бе отменен. Това се наложи заради промяна в техническото задание, направена след прегледа на проекта от европейските експерти и включването на Топлофикация – София в него като място за изгаряне на блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработването на отпадъците беше и причината Европейската комисия досега да не дава съгласие за строителството. От Брюксел се съмняваха в ефективността на предприятието спрямо разходите в дългосрочен план и поискаха да се изработи обстоен анализ дали остатъчният материал от процеса на преработка на боклуците (RDF) е подходящ за гориво на Топлофикация София, както и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания.
Новата процедура за избор на изпълнител бе обявена през пролетта и въпреки че оттогава изминаха осем месеца, според сегашния градоначалник Йорданка Фандъкова тя върви по график. Сред кандидатите отново е Станилов, но този път в партньорство с италианската фирма Данеко. (Първият търг компанията на Георги Станилов спечели с цена от 174 млн. лв. без ДДС.) ПСТ Холдинг на Васил Божков пък участва с германската Хохтийф. В предишния конкурс германците бяха заедно с гръцката Хелектор и останаха втори. Сега Хелектор се включи с друго дъщерно дружество на групата Актор. Главболгарстрой на Симеон Пешов играе с италианската Еурека, а Трейс на Николай Михайлов – с турската Мут.
В надпреварата участва и Строително-предприемачески холдинг на Георги Георгиев, като негови партньори са испанците от BCM. Строителят на депото в местността Садината (което е част от целия проект за управление на отпадъците) – Геотехмин, е в консорциум с френската Воше под общото име МВТ София 2012. А Енергоремонт холдинг е в съдружие с германската GeBa. Най-голям дял акции в българската компания имат бившият енергиен министър Милко Ковачев, бившият шеф на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов и Петър Манчев.
Последният български участник е Микс констръкшън на Пламен Христов и Стамен Иванов. Те обаче си партнират с германската Егерсман. Останалите претенденти са три испански фирми, обединени в консорциума Елекнор. В него освен едноименната компания влизат още Сорайн и Стадлер.
По думите на заместник-кмета по екологията на София Мария Бояджийска до края на януари победителят в надпреварата за завода ще е ясен. По неофициална информация половината от кандидатите били отпаднали, защото техническите им предложения не отговарят на тръжните условия. Иначе по план бъдещият строител ще трябва да завърши завода за двадесет и един месеца. Шест от тях са за проектиране, а останалите за строителство. Предвидена е и една година за съобщаване на дефекти след пускането на съоръжението в експлоатация.
