На алчни експерти децата им пречат

С концепцията си за оперативна програма министър Сергей Игнатов "нагази във водите" на социалния си колега Тотю Младенов.

Раздвоение на личността, изглежда, е споходило експертите от Министерството на образованието. Или два враждуващи екипа са работили по най-важните документи на ведомството с единствената цел да си подливат вода. Между първоначалния законопроект за предучилищното и училищното образование и концепцията за прословутата оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж имаше едно огромно несъответствие. Но в стремежа си да прилапат европейските пари служителите на Сергей Игнатов показаха, че няма да се спрат пред нищо и синхронизираха текстовете, без да ги обсъдят с никого, изправяйки на нокти хиляди родители на малки деца. Образователното министерство най-безпардонно възнамерява да дискриминира и да глобява непослушните майки и бащи и дори пренаписа собствените си законови творби. Естествено, само в частите, в които на него му изнася.

В образователния проектозакон, представен публично през 2011-а, бе казано ясно, че задължителната предучилищна подготовка за малчуганите, навършили 5 години, се провежда в детска градина или по изключение в училище по избор на родителите или настойниците. Само преди седмица обаче се разбра, че по неведоми пътища в новата редакция на документа е влязъл текст, предвиждащ на подготовка да тръгват 4-годишните хлапета. Освен това министерството

ще глобява между 50 и 500 лв. чрез кметовете

на общините непокорните родители, които отказват да използват новата възможност. Рязката смяна на курса към втвърдяване на норматива има логично обяснение. То е скрито в концепцията за новата оперативна програма за наука и образование, с която май си правим криви сметки, че ще излъжем Брюксел да ни отпусне някой и друг милиард. В нея между редовете е казано, че сред приоритетите ни в образователната инфраструктура е да организираме предучилищни групи, ползващи базите на училищата, и да въведем задължителната предучилищна подготовка за деца на 4-годишна възраст от 2016 година. Идеята на държавата явно е да увеличи броя на учениците с включването на 4-годишните, за да прилапа по-голямо финансиране.

Със сигурност това е и основният мотив за появилите се текстове в проектозакона за училищното образование, предвиждащи глоби за родители, които не пускат децата си на градина или училище. Както и за още по-суровите санкции между 5 хил. и 10 хил. лв. за хора, организиращи и провеждащи без регистрация дейности по отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3-годишна възраст до постъпването им в 1-ви клас с цел осигуряване на училищна подготовка. Така образователното ведомство си гарантира масовка на училищните скамейки, срещу което се мъчи да получи европари, без да го е еня, че реално поставя извън закона родителските кооперативи. А те се налагат в цял свят като модерна и подкрепяна от държавните бюджети форма на обучение.

В становището на Министерството на образованието по този казус са посочени данни, с които в стил барабар Петко с мъжете се сравняваме

с много по-развити образователни системи

от нашата. Парадоксалното е, че в него се казва как за първи път в историята на българското образование родителите се приемат като участници в образователния процес, могат да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на детската градина. Много интересно, защо тогава никой не чу мнението и протестите на стотиците родители, създали родителски кооперативи, които съвестно събират пари за наеми, учебници, играчки и храна, за да бъдат децата им обгрижени и щастливи? Недоволните майки и бащи настояха да не ги принуждават да дават децата си на градина в толкова ранна възраст, ако те или член от семейството могат да се грижат за тях. Но Игнатов и компания не чуват. А може би под участници в образователния процес се подразбира, че родителите ще станат щедри спонсори на българското образование с глобите, които ще им налагат?

Всъщност най-характерното за образователния проектозакон е, че не се вслушва в ничие мнение. А преди известно време от Асоциацията на родителите посочиха десетки слабости в текстовете. Към днешна дата нито един от тях май не е коригиран. Законът определя образованието като национален приоритет, без да залага поне пожелателни параметри какви пари са необходими за образователната ни система. И децата знаят, че държавата дава най-малко средства за наука и образование от брутния си вътрешен продукт в сравнение с всички останали членки на Евросъюза. За какъв приоритет говорим тогава?

Родителите предложиха задължителната възраст за предучилищно образование да стане навършени пет години с мотива, че две години предучилищна подготовка са напълно достатъчни. Резултатът е виден. Неправителствената организация изрази тревога, че децата в предучилищна възраст от малките населени места са превозвани с автобуси до по-големите центрове, което създава психичен стрес за тях и техните семейства и дори носи рискове за живота и здравето им през зимата. Нищо не бе направено по въпроса – точно обратното. Градини и училища все по-ударно се закриват по проекта за уж преструктуриране на училищната мрежа. Родителите казват, че развитието на кооперативите е сериозен ресурс за достъп до качествено предучилищно образование, тъй като в големите градове местата в детските градини не достигат. Министерството обаче ги забранява. И още десетки примери за слабости в учебниците, оценяването, управлението на учебните заведения, участието на обществените съвети в него и т.н. не бяха взети под внимание в окончателната редакция на текста.

Освен родителите недоволни от проектозакона са и учителите. Което пък предизвиква въпроса за кого в крайна сметка е предназначен той? От Националната асоциация на ресурсните учители излязоха с декларация, в която се казва, че образователните услуги за деца с увреждания са изцяло неглижирани в подготвения норматив. Професионалистите се възмущават, че ще бъдат закрити и почти всички специални и болнични школа, което ще създаде сериозни сътресения в системата,. Училищата в България като сграден фонд и екипи просто не отговарят на изискванията за приобщаващо образование.

От друга страна концепцията за новата научна и образователна програма

в първоначалния й вид не струва

nbsp;

и пет пари, за да се правят такива жертви заради нея. Както БАНКЕРЪ вече спомена, това е хаотично написан документ, в който липсва анализ, конкретика и финансови параметри. Кандидатоперативната програма трябваше да е насочена предимно към науката, но повече прилича на отчет и теоретичен план за действие на механичния сбор от образователното и социалното министерство. От петте й тематични цели първата е засилване на научно-изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите, но втората и третата завиват рязко към министър Тотю Младенов със заявеното насърчаване на заетостта и подкрепа на мобилността на работната сила, социалното приобщаване и борбата с бедността. Последната цел са инвестициите в образованието, уменията и ученето през целия живот. За което и сега се изсипват почти половин милиард лева без голям ефект.

В концепцията се казва също, че ще изграждаме конкурентна среда за качествени изследвания, като постепенно повишаваме средствата за научно-изследователска и иновационна дейност до 1.5 % от брутния си вътрешен продукт към 2020-а. Сега, по данните на Националния статистически институт, България харчи само 0.55% от БВП за наука и иновации при средно 2% за останалите членки на ЕС. Така че само луди хора биха ни дали допълнителни пари за нещо, което държавата се е отказала да развива. Неслучайно в края на ноември кабинетът отложи приемането на новата оперативна програма, за да спечели време за допълнително съгласуване на стратегическия документ. Съгласуване всъщност е задължителната дума, която трябва да влезе в речниците на експертите от образователното ведомство.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст