Продължава битката за Базел ІІІ

Управителят на “Бенк ъф Инглънд” Мървин Кинг

Ръководителите на световните централни банки и финансови регулатори ще се опитат през януари да изгладят разногласията си по наредбата за коефициента на ликвидно покритие на банките (LCR). Това се налага, след като Базелският комитет по банков надзор не успя да прокара спорната мярка на съвещанието си в края на миналата седмица (13 и 14 декември), твърдят запознати с въпроса лица. Компромис ще се търси още на 6 януари, когато Групата на банковите управители и на шефовете на надзорните органи ще се съберат в Базел за поредното обсъждане. На практика това е управителният борд на Базелския комитет и в нея са представени 27-те му страни членки.

Коефициентът за ликвидност се оказа горещ картоф още от въвеждането му като ключова част от новия пакет от по-строги капиталови и ликвидни мерки, известни като Базел III. Сред проблемните аспекти в него са видът на активите, които банките могат да използват, за да покрият нормативите за ликвидност (дефинирани през 2010-а), както и опцията за евентуалното отлагане на стандарта от планирания старт през 2015-а за по-късна дата. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги предупреждава, че LCR може да блокира междубанковото кредитиране и да задуши икономическия подем. Подобни опасения има и управителят на Бенк ъф Инглънд Мървин Кинг. Докато ръководителите на Федералния резерв, на Бундесбанк и на шведската Риксбанк смятат, че неговото протакане или смекчаването на критериите на практика ще го обезсмисли като средство срещу повторение на финансовата криза от 2008-а.

Целта на LCR е да гарантира, че банките ще имат достатъчно пари, за да оцелеят при 30-дневен срив на кредитните пазари. Свързаните с него наредби изискват от банките да проведат стрес-тестове на балансите си, за да оценят дали ще могат да получат необходимите средства от леснопродаваеми активи, за да посрещнат ангажиментите си през въпросния един месец.

Най-много спорове предизвикват класовете активи, които ще се смятат за достатъчно ликвидни, за да бъдат продадени без проблеми. Проектът от 2010-а за LCR въвежда големи ограничения и свежда този вид активи до пари в брой и правителствени облигации. В допълнение, корпоративните книжа с инвестиционна оценка и покритите облигации също могат да участват в банковите ликвидни буфери, но до 40% от общия обем през 2015-а.

Извадка от 209 банки, чиито баланси са оценени от Базелския комитет, показва, че към края на 2011-а е нямало да им достигнат активи за общо 1.8 трлн. евро, за да изпълнят изискванията за LCR.

По оценка на експерти списъкът от подходящи за целите на LCR инструменти може да се разшири с гарантирани с активи ценни книжа, акции, злато и други борсови стоки и суровини.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст