На 22 декември в Северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо – лятно слънцестоене.
Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В Северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.
На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога и в Северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно.
Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
