Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина. Завършил е Факултета по обществени науки на Университета в Дамаск. Той е арабист, университетски преподавател и изследовател на Близкия изток. Между 1995 и 1998 г. е главен редактор на списание Международни отношения. Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Автор е на научни книги и изследвания.
Г-н Чуков, имаше ли нещо в българската външна политика през 2012 г., което да ви изненада?
– Да. Това несъмнено беше втвърдяването на българската позиция за членството на Македония в Европейския съюз. Становището на външното министерство не даваше симптоми за подобна промяна. Имаше много критики, че сме твърде меки, твърде неопределени. И може би тук се появи силната позиция на обществото, на опозиционните политици и на отделни общественици. Те оказаха много силно влияние. За мен това беше класически пример за обществено-политически натиск върху съответните звена на външнополитическия механизъм. Това е, което ме изненада – как обществото успя да направи корекция за подкрепата ни за еврочленството на Скопие.
Нямаше ли в това и предизборен момент?
– Да, естествено. Нека си спомним безжалостните критики, които бяха отправени към външния министър, към съответните звена за това, че бягат от поемане на отговорност. С наближаването на изборите картата на национализма винаги е играела важна роля за мобилизиране на избиратели. Но аз все пак си мисля, че правейки безпристрастен анализ в това отношение, трябва да говорим за български национални интереси. И за това, че България ясно следва да покаже, че ги отстоява вътре в ЕС. Нека така да го кажем – както определени фактори се отнесоха към нашата кандидатура за Шенген, така и ние трябва много ясно да отстояваме нашите интереси, прилагайки същите критерии.
Какво е мнението ви за процеса срещу имамите в Пазарджик? Има ли в него политически или етнически елементи?
– Аз считам, че този процес е преекспониран. Твърде много внимание му се отделя и в обществото, и в религиозните общности, и в медиите. България е европейска и правова държава и ние трябва да зачитаме решенията на съда такива, каквито са. При делото с българските медици в Либия ние като общество, медии и експерти успяхме да мобилизираме усилията си и да наложим нашата позиция в ЕС. Но Либия беше една диктаторска държава, а казусът тук не е такъв. Независимостта на съда трябва да се уважава. В момента делото е едва на първа инстанция. Знаем, че при триинстанционната система, ако някоя от страните не е доволна, може да обжалва. В никакъв случай не бива да се намесваме в работата на независимата съдебна власт. Колкото по-малко се дискутира този процес, толкова по-добре ще бъде за справедливостта.
ДПС вече четвърта година е извън властта. Произтекоха ли от това някакви последици за районите със смесено население?
– Свързвате ДПС с районите със смесено население, а не би трябвало да е така. Не бива да има монопол на една партия. Нормално е всички български партии да предложат своите идеи върху всички региони – смесени и несмесени. Мисля, че приближава моментът, в който ДПС няма да има монопол в тези региони. Какво показват фактите – това са едни от местата с най-голяма безработица и най-голяма бедност поради монопола на една партия.
Колкото повече партии, толкова по-добре и по-голяма възможност за повишаване на жизнения стандарт. Говоря като привърженик на децентрализацията. Нека да припомня, че при сегашното правителство много по-категорично се очертава контрастът между центъра и периферията. Разликата между жизнения стандарт в Югозападния регион, където е София, и Северозападния, най-бедния в Европа, е десет пъти! Друга цифра, която ме потресе: БВП на глава от населението в София е 11 хил. евро, докато на втория по богатство град Варна е едва 4700 евро. Тук дори не говорим за районите със смесено население, за Силистра, Търговище, Разград. Огромните разлики между центъра и смесените региони се дължат на силно централизираната ни държава и на монопола на ДПС. Обществото, политическите партии и правителството, което и да е то, трябва да работят за изчезването на понятието смесени региони.
Още през септември вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че службите знаят коя е терористичната организация, стояща зад атентата в Бургас. Възможно ли е България да не я посочва не заради липса на доказателства, а поради опасения, свързани със сигурността?
– Трудно ми е да кажа, защото и тук, както при процеса в Пазарджик, не знаем достатъчно. Личното ми мнение е, че всички обстоятелства около атентата в Сарафово трябва да научим от официалните власти, следствието, българската прокуратура. Не бих искал да гадая и да градя версии върху предположения.
Малко преди атентата в Бургас израелските ВВС проведоха учения в България. Има ли причина да се притесняваме, че политиците ни са поели ангажименти, за които обществото не знае достатъчно, или пък направо не знае нищо?
– След разрива в отношенията между Турция и Израел балканските страни – България, Гърция, Румъния, станаха тил на държавата Израел. Това е един вид сделка, бих казал – вид бартер. Нека да припомня, че преди година и половина израелски военен екип се разби и загина в румънските Карпати, правейки сухи тренировки за потенциалното нападение срещу Иран. Така че е възможно от българското общество да са скрити някои договорни елементи между двете държави. Други пък са класифицирана информация. Нещата, за които трябва да настъпи яснота, е профилът на атентатора и кой е поръчителят. И силно се надявам българските официални власти да са добронамерени по този случай, защото това е важно.
Как се развиха през годината процесите в страните, обхванати от т.нар. Арабска пролет? Започнаха ли да се сбъдват мрачните прогнози, че диктаторските режими ще бъдат заменени от ислямистки?
– Вече две години Арабската пролет бушува, правят се различни анализи и прогнози. Това, което трябва да кажем, е, че преходът към демокрация за тези народи ще е много специфичен, тежък, сложен и много кървав. Особено в сравнение с този в Източна Европа. Борбата за демократична държава при тях е многопластова – води се както между религиозни и светски сили, така и между религиозни и още по-религиозни сили.
Това, което го усложнява допълнително, е, че много от държавите още търсят своята демократична форма. Някои от тях трябва тепърва да изграждат основите на държавността – например либийската Джамахирия. Хората трябва просто да изградят елементите на либералната демокрация. Това е универсалната форма да функциониране на една държава – такава, каквато са я направили римляните, и такава, каквато е конституирана през ХVIII в. с разделението на властите и обществения договор. Така че тези страни имат пред себе си много дълъг път – може би са необходими десетилетия, но понякога са били нужни и столетия.
Възможно ли е все пак Башар ал Асад да използва химическо оръжие срещу сирийския народ и бунтовниците?
– Както знаете, сирийският режим притежава бактериологично и химическо оръжие. Имаше симптоми, че режимът има желание да го използва срещу бунтовниците. Но те лансираха обяснението, че никога не биха го използвали срещу собствения си народ. Тук трябва да кажем, че част от бунтовниците не са сирийци. И можем да предположим, че режимът може и да е готов да го използва срещу чуждестранните елементи.
Колко силно е присъствието на Ал Кайда сред бунтовниците?
– Чуждестранните бойци са т.нар. Фронт ал Нусра, които наскоро бяха включени в списъка на терористичните организации на САЩ. Това е всъщност гръбнакът на Сирийската свободна армия. Тя наброява може би 40-50 хиляди бойци, а по-ислямистки настроените в нея са около 10 хиляди. Ако в момента има прогрес и победи на бунтовниците, те се дължат най-вече на тези фанатизирани бойци – главно на Фронт ал Нусра. Анализирайки случилото се в Тунис, в Либия, процесите в Египет, Западът очевидно не желае събитията да се повторят и в Сирия. Търси се начин за изтласкване на тези радикални елементи заедно със или след Башар ал Асад. Обявяването им за терористична организация от Държавния департамент цели точно това. В същото време обаче те носят военната победа и са реалната военна алтернатива на режима.
Лидерът на Фронт ал Нусра е зет на Абу Мусаб ал-Заркауи – митичния и легендарен лидер на Ал Кайда в Ирак, който беше убит през 2006 година. Западът в момента се намира в едно много неприятно положение. От една страна, той е против Асад и го предупреди да не използва химическо оръжие. В същото време тези бойци превзеха град Ас Сафира, който е в непосредствена близост до складовете с химическо оръжие. Представете си какво ще стане, ако Фронт ал Нусра, сирийският вариант на Ал Кайда, се добере до химическо оръжие. И кой би могъл да предвиди към кого ще бъде насочено това оръжие.
А режимът вече изстреля първите ракети Скъд като предупреждение – това са ракети, които могат да носят химически заряди.
Как според вас щяха да изглеждат днес САЩ и светът, ако Мит Ромни беше влязъл в Белия дом?
– Мисля си, че ако Мит Ромни беше спечелил, той нямаше да прилича на Буш. При президента Буш Америка направи твърде много неща, насочени към миналото, докато Обама напипа пулса на бъдещето.
Републиканската партия очевидно трябва да промени сериозно профила си, за да отчете електоралните промени, настъпили в американското общество. Малцинствата вече надделяха над класическия електорат на републиканците, а само незаконните емигранти са към 12-13 милиона. Има една невероятна поляризация в САЩ, която много трудно ще бъде преодоляна – белите, мъжете, работещите срещу цветнокожите, латиносите, жените и младите хора. Ромни трудно можеше да победи със своята електорална стратегия, защото Америка вече е друга.
Видяхме и че значителна част от южните щати пожелаха да обявят независимост. Набързо премина сянката на позабравената гражданска война между Севера и Юга…
Първата победа на Обама дойде, защото хората имаха нужда от промяна и от човек от малцинствата. Но сега стана ясно, че изборът не е бил случаен.
