Процедурата за парламентарен контрол над правителството никога не се е ползвала с особено добра репутация в обществото. Над нея тежи клеймото, че и власт, и опозиция я използват, за да се упражняват в популизъм. Полупразната зала и дремещите депутати, които понякога изглеждат по-малко от включените камери, са гледка, допринасяща за ниското доверие в Народното събрание.
Но дори и когато посещаемостта на традиционните петъчни заседания е прилична, а присъстващите спорят аргументирано, публиката рядко се впечатлява. Причината за негативното отношение не е, че контролът е неработещ или лош механизъм. Напротив – той не е перфектен, но е реален начин да се държи сметка на правителството. Това е и една от малкото възможности изпълнителната власт да чуе опозицията. Ако има проблем, той е в начина, по който управляващите и политическите им противници употребяват този инструмент.
Знае се, че за всички парламентарни групи задаването на въпроси, питания и последващите реплики към членовете на правителството са шанс да продадат пропагандните си тези. Хубаво е това да стане аргументирано, но и да не е – целта пак си остава.
Логично опозицията е най-активната в тази дисциплина. През 2012 г. от Коалиция за България са задали общо 1095 въпроса*, от Синята коалиция – 235, а от Атака – 117. Едва 56 питания са направили за същото време депутатите от ГЕРБ. Независимите народни представители, мнозинството от които са братя по оръжие на властта, са задали 89 въпроса. Статистиката на парламента обхваща цялата година без последната работна седмица.
Големите партии имат лека артилерия, която подгрява полето за битката в парламентарния контрол, както и тежка, която се включва, за да извоюва
победата в решителния момент
Разбира се, често стратегиите не са така добре подредени и възникват спонтанно. Малките партии разполагат с по няколко оратори, а понякога нямат и толкова. В РЗС един Яне Янев отсрамва четата, ДСБ залага на Иван Костов и Иван Иванов, а в СДС Мартин Димитров и Ваньо Шарков са най-опитните говорители. От Атака с дар слово се отличават проф. Станимир Станилов и лидерът Волен Сидеров.
Да се спрем обаче на най-шумните и активни бойци. Депутатката от Коалиция за България Мая Манолова от Кюстендил е сред най-гласовитите депутати в контрола. През тази година тя е задала 94 въпроса. Макар да не е първа в класацията, със сигурност е сред най-ефектните (а понякога и ефективни) остриета. Икономика, земеделие, социална политика – ресорът няма особено голямо значение за нея. Манолова е в парламента, за да задава неудобните въпроси на висок глас и да посочва виновниците с пръст. Никой, попаднал на мушката й, не е в безопасност. На последния контрол, в който участва Бойко Борисов, тя извади бакалски тефтер с вересии от кюстендилско село, за да илюстрира незавидния хал на народа. Политика на вересия, това е вашето управление, обяви Манолова, разказвайки как хората са я питали кога Господ ще слезе да си прибере вересиите.
Бог, обикновеният човек, българският народ, бизнесът – позоваването на авторитети е не по-малко важно в парламентарния контрол от
образното говорене
Разбира се, може и да не са точно в тази последователност. Умението да импровизираш, подобно на това да планираш, също помага. При интерпелациите, както в любов и на война, всичко е позволено.
Истински майстор на разприте в петък е другият главен фен на премиера от червената група – Корнелия Нинова, като през 2012 г. е задала 85 въпроса. В същия ден, в който Манолова показа бакалския тефтер, Нинова демонстрира защо медиите са й лепнали клишето тежката артилерия. Тя принуди Борисов да признае, че се е подписал под две противоречащи си решения – за закриването на държавния резерв за нефтопродукти и за попълването му.
А беше време, в което премиерът се дразнеше на етюдите, които му организираха задружно Манолова и Нинова (Колега Станишев, пускайте ги една по една, помоли той веднъж червения лидер). В конкретния случай обаче Борисов запази хладнокръвие и отговори на настояванията на червената депутатка лаконично с: Госпожо Нинова, още веднъж ви благодаря, ще накажа доста хора, като се прибера. Емоционалният градус в залата беше съвсем друг през юли, когато тя го репликира: Ако г-н Борисов се е успокоил, нека да ми отговори на въпроса за изпълнението на антикризисната програма и ще има ли уволнени министри, които не работят по нея? След което той отвърна троснато: Престанете с това поведение и с тези намеци. Ни най-малко не сте ме възбудили или ядосали, че да трябва да се успокоявам.
Истинският червен терминатор на парламентарния контрол обаче е Димчо Михалевски. Ако в изявите на Манолова и Нинова често доминират емоционални моменти, бившият регионален заместник-министър се чувства най-уютно в
полето на логиката
и на по-рационалните аргументи. Недостижим рекордьор с 265 зададени въпроса той има широки политематични интереси и не се страхува да влезе в сериозни спорове с различни министри.
Най-сериозният оратор на управляващите е земеделският министър Мирослав Найденов. Той е отговорил на 201 питания през 2012 г., което безспорно го нарежда като главно оръжие на ГЕРБ в сблъсъците в петък. Найденов съчетава различни качества, способен е да парира атаките с хладнокръвие, без да става прекалено агресивен. В същото време отговорите му са пространни и сигурно често карат питащите да забравят въпросите си. Всъщност няма да е преувеличено, ако се каже, че той може да говори по-дълго, отколкото Мая Манолова и Корнелия Нинова, взети заедно. Земеделският министър е убедителен оратор дори и когато не е прав, което се случва често. Наскоро сред подаръците за рождения му ден, които животновъдите му поднесоха, имаше бронежилетка. Найденов се пошегува, че ще си я слага, като отиде на парламентарен контрол.
Сред говорителите на управляващата партия изпъква и Димитър Главчев. За разлика от Искра Фидосова, Красимир Велчев и Цецка Цачева, на които им отива да са функционери, на него партийната дреха като че ли повече му стяга. Разбира се, навлизането в предизборния период се отрази неблагоприятно и на Главчев. Сега той много по-трудно се отпуска да говори свободно и искрено и все по-често прибягва до
познатите шаблони
Каква е ролята на Бойко Борисов във всичкото това? Истинският цирк в петък започва именно когато той пристигне в залата. Тогава в парламента има много депутати и журналисти, а опозицията не пести усилия, за да блесне. Присъствието на премиера е особено ценно и защото той рядко намира повод и време да намине в бялата сграда. Според статистиката на Народното събрание през 2012 г. той е отговорил на едва 27 депутатски въпроса. Когато се гласува вторият вот на недоверие през 2011 г., премиерът обясни защо няма да присъства на него: Не са ми приятни да ги гледам, затова няма да ида в НС. Както се казва, кратко и ясно. И не съвсем законно.
Начините за блокиране на неудобните към властта въпроси са разнообразни, а Цецка Цачева владее голяма част от тях. Председателят на парламента връща питания с различни аргументи. През септември и октомври, след скандала с полетите на футболни отбори с правителствения самолет, и от лявата, и от дясната опозиция бяха категорични, че Цачева често го прави неправомерно. Иван Иванов от ДСБ, Петър Курумбашев, Георги Пирински, Петър Мутафчиев и още седем депутати от Коалиция за България алармираха за проблема. Тогава Димчо Михалевски пък направо я обвини, че иска да скрие премиера Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов под полата си.
Интересен начин за отблъскване на политическите атаки са
писмените отговори
С тях премиерът и министрите (или сътрудниците им, които ги пишат) могат абсолютно формално да отбият номера. Не че това не се случва често и на живо в залата, но там недоволните депутати поне протестират. Практиката е широко разпространена, като на близо половината от 1680-те въпроса, зададени през годината,на 747 е отговорено така.
Какво точно пише в писмения отговор знаят само питащият и отговарящият. Съдържанието не се обявява публично, освен ако депутатът не пожелае лично да разкрие. Така например през ноември Георги Божинов от левицата разказа, че екоминистърката Нона Караджова му е отговорила писмено на въпрос, подменяйки темата. По думите му запитването е било за замърсяване след незаконен добив на нефтопродукти от нефтени кладенци, загубили промишленото си значение. Караджова пък отрекла на въпросното място да има кладенци с промишлено значение. И дотам… В същия ден и Георги Пирински протестира срещу намерението на Бойко Борисов да отговори писмено на негов въпрос. Категорично отказвам отговорът на премиера към мен да бъде писмен, обяви той. Но по същото време Борисов имаше друга работа – откриваше завод за преработка на боклук в Ботевград и просто нямаше как да уважи заседанието. Какво да се прави – приоритети.
Впрочем това, че особено към края на контрола залата оредява, ни най-малко не намалява стойността му като медийно оръжие. Дори и при празни трибуни камерите продължават да предават, а непренебрежим брой хора от другия край гледат ставащото. Депутатите се държат по един начин, когато заседанието им се предава по телевизията и по съвсем друг – когато камерите са изключени. Последното и поредно убедително доказателство за това бяха дебатите за Изборния кодекс.
Медийното отразяване
на парламентарния контрол също донякъде търпи критика. По правило изданията и телевизиите гледат на него тенденциозно. Както и през предишни години, и през 2012 г. научихме много повече за пикантните изказвания и междуличностните скандали, отколкото за проблемите, които са били разрешени чрез него. Или пък за онези, изпратени директно в пета глуха. За съжаление излиза, че никой освен парламентарните стенографи не слуша внимателно какво си говорят депутати и министри в петък.
Цирк, зрелище или сериозно занимание, парламентарният контрол си остава работещ демократичен механизъм. Често въпросите на народните представители към министрите и премиера са резултат от конкретни казуси в избирателните им региони. Това са случаи от живия живот. Някои от тях вероятно са били пренебрегнати от местните власти или пък са такива, каквито те не могат да разрешат. Може би и медиите са ги подминали, особено ако не са били достатъчно атрактивни. Дори министрите да не предприемат никакви мерки, даването на публичност на конкретния проблем само по себе си е опит за търсене на решение.
nbsp;
nbsp;
Какво чухме от контрола
Азис е герой на тези дечица. Той е техен представител, който се е издигнал и е станал много влиятелен в България. И ако това е една от причините тези деца да ходят на училище и те чрез тази музика да усвояват и друга музика, и друг тип култура, какво смятате? По-добре да нямаме интегриране и част от българското общество да тъне в мизерия, отколкото да посещава училище? Министърът на образованието Сергей Игнатов за видеоклипа, показващ как деца от Видин танцуват на парче на фолкпевеца .
Днес от нашата трибуна беше даден мандат на една чалгаджийска певица да пее турски маанета в парламента. Предлагам следващия път от тази трибуна да поканите Азис и без това вашият министър на образованието го подкрепя. Волен Сидеров, Атака.
Аз си ви биех вас сам в София, без партия, без нищо. Бойчев, Кутев сам си ви бия в София, сам, чисто самичък, излизах и си ви пердашех. Бойко Борисов.
Вие ме питате за какво си мисля. Няма да ви кажа за какво си мисля. Когато има решение на Министерски съвет, тогава можете да зададете своето депутатско питане , Бойко Борисов отговаря на въпрос за административната реформа.
Ако не беше Дянков, на Гърция има кой да помага, но на нас нямаше кой да ни помогне и щяхте да сте като ПАСОК на изборите – трети и четвърти . Бойко Борисов
Г-н министър, спрете пурите, ако обичате. Нали много искате да се съкращават разходи. Вярно, по-шармантен сте, но като призовавате хората да спрат да ядат по три пъти на ден, хубаво е, както казва Марк Аврелий, да погледнете малко навътре в себе си. Петър Курумбашев, БСП, към министъра на културата Вежди Рашидов .
На изборите догодина ще пеете песента Дим да ме няма . Мая Манолова, БСП
Догодина с жълтата бюлетина за ГЕРБ лекарствата за шизофрения са гарантирани. Янаки Стоилов, БСП
