Дирсе, бразилката, която няма възраст
Дирсе Наваро де Камарго е наследница на една от най-старите индустриални империи в Бразилия и е най-богатата жена в страната. Дамата, чиято рождена дата не може да се потвърди със сигурност, контролира регистрирания в Сан Паоло конгломерат Camargo Correa, чиято дейност се простира от добива и търговията с цимент и електричество до производството на хавайски джапанки. Чистото й състояние се оценява на 13.1 млрд. щ. долара според индекса на милиардерите на агенция Блумбърг. Това я класира на 59-о място сред най-богатите хора в света, макар че името й досега не се е появявало в нито една подобна класация.
Camargo Correa е основан от покойния съпруг на Дирсе – Себастиано Камарго , през 1939-а и се управлява чрез холдинговата компания Participacoes Morro Vermelho. Акции на холдинга са разпределени по равно между трите дъщери на магната – Регина, Рената и Росана. Според документите за създаване на холдинга, публикувани през 2002-а, част от книжата са емитирани пожизнено в полза на Дирсе Камарго, което означава, че тя е техен собственик до смъртта си. Дъщерите й пък не могат да продават, прехвърлят или да теглят кредити срещу останалите акции.
Политическият анализатор Дейвид Флайшер от университета в Бразилия посочва, че семейството никога не се появява по страниците на вестниците и списанията, а управлението на групата е поверено на професионални администратори.
Другите публични инвестиции на фамилия Камарго включват 26% от електрическата компания CPFL Energia (делът се оценява на 2.8 млрд. щ. долара); 17% от холдинговата компания за концесии на магистрали CCR (оценени на 2.6 млрд. долара) и контролния дял в производителя на обувки Alpargatas с пазарна оценка 1.1 млрд. щ. долара.
Говорител на компанията е потвърдил за Блумбърг, че Дирсе Камарго контролира фамилното състояние, но е отказала да уточни размера му. В момента дамата е на трето място по богатство в Бразилия, от което е изместила банкера Джоузеф Сафра, който притежава активи за 10.4 млрд. щ. долара според класацията на Блумбърг.
Първото и второто място в местната класация на милиардерите пък периодично си разменят инвеститорът Айке Батиста и акционерът в Анхойзер-Буш – Жорже Пауло Леман. След резкия спад на цените на акциите на газовите компании на Батиста в края на ноември състоянието му намаля от март досега почти наполовина и вече е 18.6 млрд. долара. Това го нарежда на второ място след Леман, чиито активи се оценяват на 18.9 млрд. долара.
nbsp;
Никога не се хвалим какво сме постигнали
Въпреки личното си състояние от 5.1 млрд. щ. долара, според индекса на милиардерите на агенция Блумбърг, Натан (Нати) Кирш не фигурира в нито една световна богаташка класация. Чрез базирания си в Ню Йорк Jetro Holdings 80-годишният южноафриканец управлява 86 склада за продукти на едро (Restaurant Depots) и десет магазина Jetro Cash amp; Carry- верига за хранителни стоки на едро, която снабдява собственици на градски кръчми. Частният холдинг е имал приходи от поне 6.5 млрд. щ. долара и 500 млн. долара печалба преди изплащането на лихви, данъци, преоценки и амортизации през последните 12 месеца. Пазарната й оценка пък е поне 5 млрд. щ. долара по данни на Блумбърг. Те се основават на информацията, подадена от две публично търгувани конкурентни вериги – Costco Wholesale и Loblaw Companies. Ние сме частници, печеливши сме и се забавляваме! И никога не се хвалим какво сме постигнали, заявил в интервю за Блумбърг милиардерът.
Кирш иска да разшири бизнеса си за продажби на стоки на едро на нови пазари и планира да отвори магазини Jetro Cash amp; Carry в Латинска Америка и Азия, както и складове за вино и спиртни напитки за своите Restaurant Depots. Другата му цел е да попълни портфейла си от недвижима собственост за стотици милиони долари, съдържащ имоти на четири континента, които му служат като застраховка срещу световната инфлация. По думите му това е единственият сектор, в който глупавите хора могат да направят пари.
Кирш контролира около 70% от складовете на Jetro и на Restaurant Depot, както и жилищни и търговски недвижими имоти в САЩ, Великобритания, Южна Африка и Австралия. Империята му се разпростира и извън хранителния и имотния бранш. Милиардерът притежава 30% дял в английската кожарска компания Crest JMT Leatherи във веригата от фитнес салони в Амстердам Holmes Place. Той контролира 50% от индийския производител на тръби KiTec Industriesи 38% от израелската охранителна компания Magal Security Systems, която купил отIsrael Aerospace Industriesв края на 70-те години на миналия век и регистрирал на NASDAQпрез 1993-а. Кирш държи и 42% от Abacus Property Group- публично търгуван инвестиционен тръст за недвижими имоти от Сидни, чиято рекапитализация подпомага през 2009-а.
През 2011-а плаща 282 млн. англ. лири за Tower 42 – първия небостъргач, издигнат в лондонското Сити – и петте сгради, намиращи се на същия парцел от 2.2 акра. Другите му владения включват дялове в търговски имоти в Западна Австралия и в Сан Диего, щата Калифорния. През октомври 2012-а Кирш стана собственик на сграда в грегориански стил до музея на Мадам Тюсо в Лондон близо до Рийджънт парк. През юни 2013-а тя ще стане новата централа на Кирш груп и ще събере за първи път под един покрив разпръснатите портфейли от активи и бизнес линии на милиардера.
nbsp;
Семейната колекция от активи на Нед Джонсън
На пресечката на улиците Девъншир и Уотър във финансовия квартал на Бостън може да се види средището на едно от най-крупните богатства в САЩ. Всяка сутрин автобуси на транспортната компания Бостън коуч корп., която развива дейност в 40 държави, кръстосват града. Една от автобусните линии докарва пътниците до спирка Бостън сийпорт пред голям хотел и изложбен комплекс, в близост до които е централата на Фиделити инвестмънтс – втория по големина инвестиционен фонд на Щатите. Всички те – Фиделити, хотелът и автобусната линия – са под контрола на фамилия Джонсън, оглавявана от патриарха Едуард (Нед) Джонсън III. Заедно със семейната колекция от другите активи – верига от складове за дървен материал, ферма за коне и дялови участия в газови и нефтени находища – състоянието на клана Джонсън се оценява на 22 млрд. щ. долара. Осемдесет и две годишният Нед притежава 6.9 млрд. долара от тях. Личното състояние на най-голямата му дъщеря – 50-годишната Абигейл, която е президент на Фиделити, е 10.1 млрд. долара, което я класира на шесто място в листата на най-богатите жени в САЩ. Брат й Едуард Джонсън IV и сестра й Елизабет имат по 2.5 млрд. щ. долара всеки, според индекса на милиардерите на агенция Блумбърг, и имената им никога не са се появявали в класациите на най-богатите хора в света. Едуард Джонсън IV е президент на фамилната компания за недвижими имоти Pembroke Real Estate, за чието основаване помага през 1997-а. Елизабет Джонсън пък е директор на фермата за коне Luisburg Farm .
Най-ценният актив на фамилия Джонсън безспорно е Фиделити инвестмънтс. Частният фонд е имал приходи от 12.8 млрд. щ. долара и оперативна печалба от 3.3 млрд. долара през 2011-а. Въз основа на усреднена информация за основните финансови показатели на пет публично търгувани конкуренти – Black Rock, Franklin Resources, Invesco, Legg Mason и T. Rowe Price Group- пазарната оценка на Фиделити е 37 млрд. щ. долара – по-голяма, отколкото на който и да било друг мениджър на фондове в Щатите. Семейство Джонсън притежава 49% от компанията по данни на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси. Останалите 51% са разпределени между изпълнителните й директори.
Винсънт Лопоркио – говорител на компанията майка на Фиделити FMR- твърди, че семейство Джонсън отказва да коментира размера на личното си състояние или структурата на собственост на компанията. Според милиардерския индекс на Блумбърг 12.5% от FMR са поделени между младия Едуард Джонсън IV и сестра му Елизабет.
За фамилното богатство принос има и още един фонд за инвеститори извън Северна Америка – FIL, известен като Фиделити уърлдуайд. Той е регистриран на Бермудите и резултатите му не се отчитат като част от FMR. Към 30 юни FIL е управлявал 217 млрд. щ. долара по данни от интернет страницата на фонда. Фамилия Джонсън притежава 39.89% от FIL, чиято пазарна оценка, пресметната на базата на четири сравними с него дружества, е 2.7 млрд. щ. долара. Семейството има и персонални инвестиции, направени чрез инвестиционния посредник от Бостън Нордърн Нек инвестърс. Около 80% от активите му са под контрола на фамилия Джонсън. Най-едрите вложения на посредника са в газови и нефтени находища в района на Скалистите планини (403 млн. щ. долара) и в Пробилд холдингс – най-голямата верига от складове за дървен материал в САЩ.
Непризнатото богатство
През последните шест години Илейн Тетмър Маршал – четвъртата по богатство жена в САЩ, успешно се изплъзва от фокуса на прожекторите, които традиционно преследват огромните състояния. Седемдесетгодишната жителка на Далас притежава почти 15% от Кох индъстрийз – втората по големина частна компания на САЩ, която наследява след смъртта на съпруга си Пиърс Маршал през 2006-а. Този дял се оценява на 12.7 млрд. щ. долара, според индекса на милиардерите на агенция Блумбърг. По-богати от госпожа Маршал са единствено наследниците на веригата магазини Уол-Март Алис и Кристи Уолтън и Джаклийн Марс – потомката на щатската бонбонена група.
Илейн Маршал никога не се е появявала в международните класации на милиардерите, макар че състоянието й бе в центъра на две дела във Върховния съд на Щатите във връзка със свекърва й Ан Никол Смит – покойната последна съпруга на покойния й свекър Джей Хауърд Маршал. Ан Никол Смит – бивш модел на списание Плейбой – се омъжи за Хауърд Маршал през 1994-а, когато беше на 26 години, а той – на 89. През април 1995-а, четири месеца преди смъртта на съпруга си, дамата заведе дело срещу доведения си син Пиърс Маршал по обвинение, че оспорва способността на баща си да й осигури издръжка. То беше първото от продължилата 16 години съдебна битка между Смит и Пиърс, края на която не дочака нито един от тях. Пиърс Маршал почина от инфекция през 2006-а на 67-годишна възраст, а Никол Смит – година по-късно, на 39 от свръхдоза в хотел във Флорида.
Илейн Маршал отказва да коментира състоянието си и твърди, че няма акции на Кох на нейно име. А и покойните й съпруг и свекър винаги са твърдели, че фамилните активи са прекалено надценени. Братята Чарлз и Дейвид Кох, които са мажоритарни собственици на Кох индъстрийз, също са отказали коментар. Всеки от тях има лично състояние от 37.8 млрд. щ. долара, според индекса на милиардерите на Блумбърг, и те са на 69-о място в класацията на агенцията.
Партньорството между фамилии Кох и Маршал започва през 1959-а, когато основателят на Кох индъстрийз Фред Кох придобива 35% дял в рафинерията Грейт нордърн ойл, един от основателите на която е Хауърд Маршал. Десет години по-късно вторият син на Кох – Чарлз, предлага да се размени останалия дял на Маршал в Грейт Нордърн срещу акции на Кох индъстрийз. През 1974-а Хауърд Маршал дава на двамата си синове по 4% от акциите с право на глас на Кох, които определя като перлата в короната на фамилното състояние и ги съветва да се грижат много за тях. По-късно обаче те стават повод за раздори в семейството, а впоследствие – и за 16-годишната съдебна битка на Никол Смит и Пиърс Маршал.
През 2006-а Пиърс прехвърля дела си в Кох в тръста Staurolite, където той се води като дарител, а съпругата му Илейн – като попечител. Освен това Пиърс съставя и завещание, според което оставя на Илейн по-голяма част от състоянието си и я определя за изпълнител на волята му. А тя е, че след смъртта му целия му дял в Staurolite трябва да бъде прехвърлен на друг тръст – EPM Martial Income Trust, на който дамата е попечител. Шест седмици след завещанието Пиърс напуска земния свят.
nbsp;
