Големи плащания по дълга и сериозни финансови и законодателни предизвикателства очакват управляващите през започващата 2013-а. Независимо че бюджетът, по който държавата заработи от 2 януари, е структуриран така, че приходната му част да осигури комфорт на държавната администрация, това не означава, че фискалните баланси са застраховани от сътресения. Първото голямо предизвикателство предстои само след десетина дни и то е свързано с плащанията по глобалните еврооблигации, чийто падеж настъпва на 15 януари. Става дума за емисията от дългови ценни книжа, емитирана през 2001-а по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Да напомним, че тя почти всяка година става повод за разгорещени политически и експертни дебати, и то все в контекста печелим ли, или губим от нея. Почти сигурно е, че този въпрос отново ще бъде изваден на дневен ред от управляващите, които едва ли ще пропуснат да посочат, че ще платят
близо 1.7 млрд. лв. главници и лихви
nbsp;
по дълг, който те не са вземали. За всяка партия е добре дошло да се ожали, че другите вземат парите, а ние връщаме дълговете им. Тези оплаквания звучат в различни вариации вече четири години. Сякаш и сегашното правителство не прави външни и вътрешни задължения, които след време други ще връщат. В този ред на мисли да не забравяме, че само след четири години и половина ще трябва да погасяваме петгодишната облигационна емисия от 950 млн. евро (1.86 млрд. лв.), която сегашният финансов министър Симеон Дянков пусна през юли 2012-а – разходите при погасяването й няма да са по-малко от тези за облигациите, чийто падеж идва след десетина дни. Всъщност и в двата случая по-важното е дали изпълнителната власт е направила необходимото, за да осигури достатъчно средства да посрещне плащанията, без това да създава финансови сътресения в държавата. Правителството на Бойко Борисов разполага с необходимите средства да погаси дължимото на облигациите в средата на януари. Именно с тази цел през юли 2012-а управляващите пуснаха петгодишната емисия. Друг е въпросът защо заменят петгодишни ценни книжа с дванадесетгодишни, но той тепърва ще бъде обект на политически и експертни дискусии. Интересното обаче е друго – след плащането по дълга на 15 януари ще лъсне
истината за финансовата стабилност на България
nbsp;
От средата на 2012-а управляващите ни проглушиха ушите с твърдения, че фискалният резерв се върнал на нивата от близо 6 млрд. – 7 млрд. лв., колкото е бил през есента на 2009-а. И това, според тях, показвало разумната политика, която правителството води цели четири години. С погасяването на 1.7 млрд. лв. по еврооблигациите обаче фискалният резерв по всяка вероятност ще се срине под 4 млрд. лв., от които около 3 млрд. лв. правителството въобще няма право да докосва. Това са парите, събрани в Сребърния фонд, който през 2012-а управляващите неуспешно се опитаха да присвоят и от фондовете, свързани с ядрената енергетика. С други думи, изпълнителната власт остава с разполагаем резерв от около 1 млрд. лв. и с годишен дефицит от 1.1 млрд. лева. В началото на 2010-а тя имаше фискален резерв от 6.6 млрд. лева, от които можеше да разполага с 3.6 млрд. лева. Планираният дефицит бе 1.5 млрд. лева. Но правителството не успя правилно да управлява държавните финанси и му се наложи в средата на 2010-а да актуализира размера на дефицита, като го увеличи на 3.7 млрд. лв. (реалното му изпълнение в края на 2010-а според доклада бе 2.8 млрд. лева). Не бива да забравяме и
увеличението на външния дълг – с 3.4 млрд. лв.
nbsp;
(тук не се включва еврооблигационната емисия на Дянков от юли 2012-а в размер на 1.86 млрд. лева), който правителството натрупа от началото на 2010-а до края на 2012-а. В крайна сметка, за да се придобие макар и бегла представа какво е състоянието на т. нар. фискална позиция на държавата при настъпването на 2010-а и сега – на 2013-а, е добре да се сравнят три показателя. През 2010-а правителството е можело да разполага с резерв от 3.6 млрд. лв., планираният дефицит е бил 1.5 млрд. лв., а държавният дълг – 9.44 млрд. лева. Сега, в началото на 2013-а, след плащането по облигациите в средата на януари разполагаемият резерв ще е около 1 млрд. лв., планираният дефицит – 1.1 млрд. лв., а държавният дълг без емисията на Дянков – около 11.8 млн. лева. При сравнението на тези числа всеки сам може да си направи сметката кога сме били по-стабилни финансово – в началото на 2013-а или три години по-рано.
Другите големи предизвикателства във финансовата сфера, с които управляващите ще трябва да се справят до изборите, са от законодателно естество. Както подчерта управителят на БНБ Иван Искров, за банковата система е много важно да бъдат приети
промените в Търговския закон срещу умишлените фалити
nbsp;
По тях народните представители от правната комисия работят вече близо половин година. Окончателните текстове трябваше да са готови за гласуване на второ четене в правната комисия на Народното събрание в края на 2012-а. По тях работеха както известни експерти в областта на Търговското право като Огнян Герджиков, така и депутати от всички парламентарни групи. Последният детайл, който трябваше да бъде изчистен, бе да се съгласуват предложенията на депутатите от ГЕРБ начело с Емил Радев с тези от Коалиция за България, водени от Янаки Стоилов. По последна информация напасването на отделните текстове е приключило успешно. А това би трябвало да означава, че до средата на февруари промените ще бъдат гласувани на второ чете в пленарната зала и ще влязат в сила. Въпросните промени ще намалят максимално възможността да бъдат мамени и ощетявани кредиторите чрез отместване с години назад на датата, от която започва неплатежоспособността на нередовни длъжници. Ще бъдат въведени и ограничения за завеждането на отменителни искове срещу вземания на кредиторите, обезпечени с ипотека и с особен залог. И по този начин ще бъдат гарантирани правата им в евентуална процедура на несъстоятелност на техните длъжници.
До изборите парламентът ще гледа на второ четене и внесения от правителството
закон за публичните финанси
Според разпоредбите на този нормативен документ ще се съставят и изпълняват държавният и общинските бюджети. С него в българското законодателство ще бъдат въведени правилата на Европейския пакт за финансова стабилност – бюджетният дефицит на начислена основа да е до 3% от БВП, касовият дефицит да е до 2% от БВП, а структурният дефицит да е до 1% от БВП. Още в самото начало съдържанието на закона породи спорове заради неясно записаната в проекта му формулировка за структурен дефицит. Освен това, според опозицията, предложението на управляващите не стимулира проектното бюджетиране и оставя управлението и преразпределението на държавните средства изцяло подвластни на едноличната воля на финансовия министър. Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов обаче проектозаконът ще дава възможност правителството (а не финансовият министър еднолично) да взема решения за преразпределение на приходи и разходи между отделните бюджетни ведомства през годината. Но дори това да е така, за всички е ясно, че при обсъждането на подобни въпроси най-много ще тежи думата на финансовия министър. И тъй като проектозаконът все още се обсъжда в Народното събрание, ще си позволим да предложим в него да бъде въведен един принцип, който се прилага в Холандия. А той е правителството два пъти годишно да се явява в парламента и да иска одобрение за промените в отделните приходни и разходни пера на бюджета. По този начин Народното събрание наистина ще оказва ефективен контрол върху харченето на държавните средства, а не постфактум да констатира къде и за какво изпълнителната власт е влагала (или профукала) пари на данъкоплатците.
nbsp;
