България ще има достъп до европейски газ през Сърбия, съобщи през седмицата заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Евгения Харитонова. Вече е приключило предпроектното проучване, предстои избор на изпълнител на окончателния технически проект, а през февруари 2014-а се очаква и възлагане на строежа на тръбата. През юли 2015 г. пък трябва да бъде дадено разрешение за въвеждане в експлоатация на близо 62-километровия български участък, който ще тръгва от Нови Искър край София и през Перник, общините Сливница и Драгоман и ще стига на границата при Калотина.
Както в.БАНКЕРЪ вече писа, изграждането на интерконектора ще се финансира със средства от оперативната програма Конкурентоспособност. За тази цел в началото на декември икономическото министерство само отпусна на себе си безвъзмездна помощ от над 93.8 млн. лева.
За купуването и отчуждаването на земите, през които ще премине газопроводът, са предвидени до 10% от общите допустими разходи на проекта или около 9.3 млн. лева. Останалата част от средствата ще се използват за придобиване на ограничени вещни права и сервитути, изготвяне и получаване на необходимата документация, за изграждане и въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка, включително и за надзор и дори визуализация и публичност на начинанието.
Капацитетът на тръбата ще е около 2 млрд. куб. м годишно. Чрез нея страната ни ще има достъп до газоразпределителния център в Баумгартен, Австрия, което ще позволи диверсификация на вноса на синьо гориво от Централна и Западна Европа и дори от Северно море, както и до газохранилища в Унгария и потенциален достъп до унгарското газово находище Мако. Очаква се след като заработи газовата връзка, която ще има отклонения за развитие и на газоразпределителната мрежа, да се повиши инвеститорският интерес към региона, отбеляза Харитонова. Според нея е възможно и сръбски компании да станат клиенти на българския газов пазар.
Подобен оптимизъм е достоен за възхищение, но си е чисто хвърляне на прах в очите. Първо, сроковете за изграждане на интеконектора са доста притеснителни. Плановете са строителството да приключи чак през лятото на 2015-а, т.е. на ръба на срока, в рамките на който трябва да се усвоят средствата от Брюксел. Дори и минимално забавяне ще направи проекта много рисков и може да се наложи да връщаме парите за него на Европа.
Колкото до диверсификацията на доставките – достатъчно е човек да погледне картата с газопроводите на западната ни съседка, за да види, че Сърбия получава главно руски природен газ (през Унгария) и не разполага с терминал за втечнен природен газ. Затова българо-сръбската газова връзка реално ще е еднопосочна – от нас към съседите и по нея ще тече руско гориво. Даже и чисто хипотетично да допуснем, че все пак успеем да договорим някакви количества природен газ да дойдат от Западна Европа, отново ще зависим от волята на Газпром. Причината е, че на сръбска територия продължението на тръбата от Калотина ще стига до т.нар. газопровод Югорос газ, собственост на едоименното смесено сръбско-руско дружество, където мажоритарен дял има руският газов гигант. Югорос газ държи едва 3 на сто от газовата мрежа на съседите ни, но, както се вижда, те се оказват ключът към диверсификацията на синьо гориво за България.
По този въпрос от Министерството на икономиката и енергетиката не бяха особено словоохотливи. Оттам посочиха единствено, че участъкът след Калотина ще е около 100 км и ще се изгражда с неусвоени от Сърбия средства от предприсъединителните фондове на ЕС и заем от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Все още не е решено и кой ще е оператор на тръбата, след като тя бъде построена. Във всеки случай не е обсъждано създаването на общо българо-сръбско дружество, което да се заеме с управлението, както при междусистемната връзка с Гърция. По-вероятно е двата участъка да се ръководят от оператори на съответната страна, като за България това може да е държавната Булгартрансгаз, но и съвсем друга компания.
