Въпреки заканите на правителството да извади на светло изкупуването на черни и цветни метали, все повече фирми са на път да преминат в сивия сектор. За това предупредиха през седмицата представители на браншовите организации. Причината за това са новите правила в Закон за управление на отпадъците, които влизат в сила на 14 януари. С тях компаниите, търгуващи със скрап, трябва да подадат заявление до Министерството на околната среда и водите за ново разрешително и да предоставят голяма банкова гаранция в размер на 25 хил. лева. За фирмите, занимаващи се с рециклиране на електроника, опаковки и автомобили, сумата е 1 млн. лева, a за търгуващите с масла, гуми и акумулатори съответно – 500 хил. лв. и 100 хил. лева. В противен случай те ще са принудени да прекратят дейността си или да преминат в сивия сектор.
Сега в страната официално регистрираните площадки за черни и цветни метали са 2300, като очакванията са след 14 януари броят им да намалее драстично с 1600. Според браншовите организации обаче вместо да спрат работа половината от фирмите ще се възползват от вратичка в закона. Голяма част от тях ще поискат разрешителни за преработка на хартия и пластмаса или ще се пререгистрират като търговци или брокери на метали, за които дейности не се иска банкова гаранция. Те обаче ще продължат да преработват отпадъци от черни и цветни метали незаконно, което неминуемо ще доведе и до бум на кражбите, коментира Владимир Димитров от Българската асоциация по рециклиране.
Проверките на пуктовете за скрап ще се извършват от служители на регионалните екоинспекции, МВР и местните власти, а внесените банкови гаранции ще се отнемат при откриването на най-дребно нарушение. Освен това инспекторите ще имат право и да затворят площадката за метални отпадъци при второ нарушение. Глобата започва от 30 и достига до солидната сума от 100 хил. лева, а високите санкции неизбежно ще предизвикат корупция в сектора, смята Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия.
С промени се въвежда и задължението сортиране на различните видове метални отпадъци на отделни купчини, което на практика е трудно да се случи на старите на площадки, които нямат необходимата инфраструктура. Всяка от купчините трябва да разполага и с отделни документи, които да показват произхода и движението на потока отпадъци, което пък щяло да улесни отнемането на разрешителните на компаниите, които не успеят да покрият всички изисквания.
Браншовите организации настояват за редица законодателни промени, които да улеснят работата на фирмите в сектора и да извадят на светло нелоялните търговци. Затова те ще предложат промени в Наказателния кодекс, с които да се ограничат кражбите на метали и отварянето на незаконните площадки. От сектора настояват още за обвързване на банковата гаранция с оборота на компаниите, както и достъп на фирмите до европейско финансиране за технологична модернизация, тъй като сега браншът бил единствения изолиран от оперативната програма Конкурентоспособност, обясни Иво Георгиев. Сред исканията им са и редица данъчни облекчения като например отпадането на корпоративния данък и този върху печалбата за следващата финансова година. Средствата в бюджета щели да се компенсират от банковите гаранции и екотакси, които фирмите ще трябва да платят на екоминистерството и които са в размер общо на 32 млн. лева. Представителите на индустрията предлагат още браншовите организации сами да осъществяват контрол и са издават разрешителни на рециклиращите фирми.
Междувременно в писмо до институциите и Българската стопанска камара предупреди, че държавата не може да се справи и с изпълнението на европейските изисквания за разделно събиране и преработка на отпадъците от хартия, стъкло, пластмаси и метали. Това, според работодателите, ще доведе до административен хаос, тъй като общините в страната не са готови със съответната организация по събиране и преработка на рециклируемите отпадъци, а голяма част от фирмите, които не могат да изпълняват новите изисквания, ще минат в севия сектор. Въпреки промените в Закона за управление на отпадъците, във всичките 264 общини в страната все още няма приети наредби за прилагането на новите изискванията.
Освен това задължителното разделно събиране на отпадъците от бизнеса нямало да доведе до намаляване на битовите отпадъци. Една от причините е, че предадените разделно събрани боклуци не намаляват таксата смет, плащана от предприятията и домакинствата. От камарата настояват още президентът Росен Плевнелиев да сезира Конституционния съд за правото на общините сами да определят основата за определяне на местните данъци и такси. Фирмите за пореден път настояват да се въведе справедливо и икономически обосновано определяне на разходите за услугите по събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци. По този начин, според тях, ще бъдат намалени разходите за събиране, депониране и обработка на отпадъците и ще се даде икономически стимул за разделното събиране.
