Преди шестнадесет години зелената бонова книжка стана един от символите на преуспяващия българин. Тогава над три милиона човека си купиха по 25 хил. инвестиционни бонове, примамени от мечтата да получат нещичко от раздържавяващите се предприятия, да купуват и продават техни акции и, естествено, да получават дивиденти от растящите печалби да участват в управлението им.
Реалността обаче се оказа много по-различна. Повечето българи се включиха в масовата приватизация чрез специално създадените тогава приватизационни фондове. През 1998 г. те се преобразуваха в холдингови дружества и започна търговията с техните акции на БФБ-София.
Съдбата на повечето от тях, подобно на случилото се със самите българи, се оказа не много добра. Стана ясно, че не всички се явиха на това състезание с чисти помисли и с ясни планове за бъдещето. И с течение на времето повечето от тези дружества бяха ликвидирани (акционерите в тях загубиха собствеността си) или продължиха дейността си под друга форма.
Днес акциите на едва 30 от общо 81 приватизационни фонда все още присъстват на фондовата борса. Така че всеки, който им е дал боновете си, преди десетина година сега притежава определен брой ценни книжа от някой холдинг (виж таблицата). Тези акции могат да бъдат продадени по всяко време. През декември книжата на една дузина холдинги отново активираха вниманието на инвеститорите и в реалните сделки стана ясно каква е сегашната стойност на вложените в тях инвестиционни бонове.
Боновата книжка все още може да се превърне в реални пари. Стига притежателят й да прояви инициатива и да извади документите си от архива. В този случай той има няколко възможности.
На първо място –
да получи пари, като продаде акциите си
на БФБ-София. Информация за състоянието на публичните компании се публикува всеки ден на сайта на борсата, на страницата на Комисията за финансов надзор, а и в няколко други финансови сайтове, които имат правото да правят това. Във всеки момент може да се провери цената на една акция и така да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде. В края на миналата година най-висока е котировката на Холдинг ВарнаАД – 5.59 лв. за един брой. Книжата на Албена Инвест – холдингАД струват по 5.15 лв. за дял, а близо до тях е холдинг Нов векАД с цена по 3.5 лв. за акция.
Друг е въпросът дали моментът е най-подходящ за сделки с такива акции. След 2008 г. цените им стремително паднаха и сега са много по-ниски в сравнение с година по-рано.
Ако холдингът или предприятието, в което даден човек имат акции, продължават да съществуват, но не се търгуват на фондовата борса, няма как да се разбере пазарната им цена. А и информацията за тях е по-ограничена. Няма начин да се разбере и дали някой от другите акционери има желание да увеличи своя дял. По принцип търговията с тях става на извънборсовия пазар и се определя по споразумение между двете страни. А инвеститорите в непубличните дружества могат да печелят, когато дружеството разпределя дивидент.
Най-лошият вариант е, когато предприятието е ликвидирано. Ако процедурата не е приключила, акционерът може да поиска своя ликвидационен дял, т. е. да получи някаква част от активите на дружеството. Но няма как да се възползва от тази възможност, ако обаче сроковете са изтекли.
Важно е да се разбере също дали дружеството или холдингът, в който човек има акции, е увеличавал капитала си. В този случай има две възможности. Това може да е станало със средства на компанията и при това положение инвеститорът има право да получи от новите безплатни акции. Ако обаче увеличението е било чрез довнасяне на пари, в което инвеститорът не е участвал, със сигурност делът му е намалял.
Дивиденти
nbsp;
Ако хората решат да не продават книжата си сега, независимо дали дружеството им е публично, или не, много важно е да се проследи дали то е разпределяло дивидент. Това се случва при положение, че компанията е на печалба и ако общото събрание вземе решение тя да се разпредели в полза на акционерите.
През изминалите години някои от холдинговите дружества разпределяха дивиденти и акционерите им имат право да ги получат, при положение че съответното дружество все още ги изплаща.
Няколко от бившите приватизационни фондове са особено внимателни към акционерите си и през всички години на съществуването си като дружества са гласували дивиденти. Отличник по този показател е Стара планина холд АД – единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент през всяка година от дейността си. Брутната сума, заделена за дивидент през този период, е в размер на 4.054 млн. лева. Тези пари обаче се изплащат само за срок от пет години, който започва да тече от датата на общото събрание, на което е взето решението, и след това се губят.
nbsp;
ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?
Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако не можете да се ориентирате, е добре да се потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент. Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД – депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество. Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.
