Ако писателят О`Хенри живееше в наше време, и то в България, неговият популярен разказ Фантето и хоралът би изглеждал по различен начин. В разказа се описва съдбата на един бездомник, който безуспешно се опитва да влезе на топло в затвора. Чупи витрини, краде чадър, върши какви ли не зулуми, но никой не вярва, че ги прави именно той. Най-накрая все пак го прибират зад решетките – точно когато стои на оградата на една църква, слуша звучащия вътре орган и решава да стане нов човек.
Но няма по-голям творец от живота! И това го доказа за сетен път едно съобщение на МВР от тази седмица. В него се разказва историята на крадец рецидивист от София, задържан при поредния грабеж с взлом на къща в с. Вакарел. При залавянето му мъжът признал и за други свои набези в домове в столицата и че отдавна заслужавал да влезе в затвора, и искал това да се случи, но все не му се удавало. Най-много да го задържат в ареста за едно денонощие.
От множеството дела за корупция и откровени кражби по върховете е видно, че в България влизането в затвор е Мисията почти невъзможна. Все пак за гореописания столичанин има някакъв шанс да се окаже зад решетките, тъй като е обикновен крадец, а не корумпиран държавник или мафиот. Защото колкото е по-голямо престъплението, толкова по-трудно е да се окажеш опандизен.
Но, общо взето, и у нас не е лесно да те приберат дори ако си кокошкар. Тези дни по телевизията показаха двама крадци, записани от охранителни камери да разбиват къща. Те обаче бяха освободени по живо и по здраво, а разследването срещу тях бе прекратено, тъй като записите не били доказателство за пред съда.
Май най-сигурният начин да се окажеш в затвора у нас е да покажеш среден пръст. Така се случи с цар Киро.
