Ние, българите, си знаем, че ако при пътуване в чужбина възникне проблем, най-добре е да се оправяме сами или с помощта на близките. Излиза най-бързо, коства най-малко нерви, а често излиза и по-евтино, отколкото да се разчита на държавата. С последните си инициативи Министерството на външните работи е напът да даде и нормативен израз на наложеното от опита подозрение – че за представителите на властта зад граница сме просто бреме…
През седмицата МвнР обяви идеята си българите, пътуващи в странство, да си правят застраховка. Това беше и най-критикуваният текст от проекта за закон за консулските услуги, който може да се прочете на електронната страница на ведомството. Нововъведението цели да изясни дали и доколко можем да разчитаме на помощ от правителството, когато пътуваме зад граница. Авторите му посочват: Неспазването на изискването за наличие на сключена застраховка има за последица отказ за предоставяне на средства от българската държава, освен в случаите на предоставяне на социална помощ. Рисковете, които се покриват от застраховката, са: репатриране, тежко заболяване и необходимост от спешна медицинска помощ. Застраховката покрива пътните разходи по връщане до България и стойността на получената медицинска помощ.
Впрочем и сега при пътуване до страните от ЕС българите имат право на медицинска помощ при необходимост, ако са здравно осигурени. При по-дълъг престой, за обучение или работа обикновено се изисква задължителна здравна застраховка, която често се удържа директно от получаваната заплата или стипендия. Законотворецът не е посочил как точно ще се избегне това припокриване. Често срещано е при т.нар. обществени обсъждания да се разчита, че не предложилият закона, а някой друг ще формулира по-ясно това, което авторът му е искал да каже. Явно и в този случай външното министерство ще разчита неправителствените организации и застрахователите да направят това.
По-притеснително е, че вместо да регламентира работата на представителствата ни зад граница, проектът свива обхвата на консулските услуги, от които гражданите и без това се възползват рядко. Той може да зарадва някои недобросъвестни чиновници почивкаджии, пребиваващи в чужбина на държавна издръжка. Доволни със сигурност ще са и застрахователите. И този път обаче плащащият масрафа няма гаранции какво ще получи срещу парите, които ще даде за застраховката Помощ в чужбина.
Още повече че тя щяла да е задължителна, но по признанията на министър Младенов на границата нямало да има проверки за нея. Подобно отваряне на вратата в полето е доста удобно като мотив за отказ на помощ за сънародниците ни, изпаднали в беда зад граница.
Прясно свидетелство за качеството на работа на външното министерство е случаят с българските студенти във Великобритания, чиито документи за работа се мотаят от бюрокрацията на Острова между осем и дванадесет месеца. Чак тази седмица министър Младенов намери за необходимо да излезе със становище по въпроса. Медиите още миналата година съобщиха за проблема и отразиха протеста на българи, учещи в университети в кралството. Вестник Индипендънт също помести статия на 2 януари. По-бърза реакция от външно демонстрира и Британската гранична служба, която съобщи, че наема персонал за по-бърза обработка на документите на българи и румънци.
Външният министър намери за уместно да се похвали, че е написал остро писмо до министъра по европейските въпроси на Великобритания. Предприетите мерки за решаването на въпроса не са адекватни, рече и отсече той. Младенов разказа, че ситуацията била обсъждана още на срещата между премиерите Камерън и Борисов през август. Интересно е защо за толкова време никой не намери за нужно да се поинтересува дали проблемите са отстранени. Вместо това за пореден път политиците вървят след събитията и имитират дейност за пред медиите.
България явно не желае да вземе отношение към развилнялата се във Великобритания популистка кампания срещу нея (и Румъния), в която политици и жълти медии си подават топката. Въпросът е деликатен, британците не са македонци и не разполагаме с инструменти да ги притискаме. В момента в кралството се провежда дебат за предоговаряне на отношенията с Европейския съюз, като вероятно през 2015 г. ще има и референдум по темата. През октомври вътрешният министър Тереза Мей обяви, че трябва да бъде ревизирана директивата за свободно движение на хора, гарантираща право на 500 млн. граждани на страните от ЕС да пътуват свободно в съюза. Премиерът Камерън пък иска ограничаване на достъпа до социалната система на хора без британско гражданство. Вихрят се и спекулации за броя на българите и румънците, които ще залеят Острова догодина.
Неволите на българските студенти изглеждат като щрих на фона на тази картина. Въпросът е дали бездействието на политиците не ги е превърнало в жертви? Впрочем, докато МВнР и британците се натуткат, ще дойде 2014 г., когато ограниченията за работа ще отпаднат автоматично и въпросътще приключи. Може би решението на проблемите на българите по света не опира до действия, а до чакане…
Нужно ли е да питаме за какво точно тази година ще платим 106 млн. лв. на външно министерство?
