Зърното продължава да е с най-голям дял в печалбата на земеделските производители, показват данните на Министерството на земеделието и храните. При реколта от 4328 000 т пшеница, себестойност от около 315 лв. на тон и регистрираната средна цена на продажбите разликата или печалбата за зърнопроизводителите е около 350 млн. лева. Не бива да се забравя също така, че това са осреднени цифри и при някои производители печалбата на тон значително превишава средната с около 80 лева. Става дума преди всичко за успелите да изкарат на пазара пшеница от 2-ра Б група, която, пак по данни на земеделското министерство, е около 43% от общото произведено количество през 2012-а. Най-добри резултати са постигнали зърнопроизводителите, продали количества за износ, коментират брокери от Софийската стокова борса. Според тях до края на 2012-а от страната са изнесени към 1.3 млн. т зърно при излишък, останал в складовете, от около 900 хиляди тона. Това зърно със сигурност ще бъде експортирано напролет, тъй като през зимния период износът е ограничен поради лошите климатични условия.
Не могат да се оплачат и производителите на слънчоглед, соя и рапица. При тях като обем приходите не са толкова значителни като при пшеницата, но от декар те получават повече печалба. Това се отнася най-вече за слънчогледа, при който в края на миналата година цените на продавачите надхвърлиха 1100 лв. на тон. И то при наличието на свръхзапаси, изчислявани на около 800 хил. т, след като се приспадне необходимото количество за вътрешно потребление.
Зърнопроизводството е най-добре развиващият се отрасъл, носещ и най-големи приходи не само в България, но и в целия Европейски съюз. Според данните на Евростат най-добри са постиженията на производителите на основни селскостопански култури и най-вече на големите стопанства с големи площи и съвременни технологии на отглеждане. Средно на един работник в растениевъдството в ЕС се падат 74 400 евро брутен доход за година, което е много повече от пиковия показател от 2007-а. У нас нещата са по-различни, що се отнася до финансовите приходи, но като дял в общото селскостопанско производство съвпадат. Един арендатор с 10000 декара земя в добрите за зърно региони като Добруджа и при добив от около 400 кг от декар е реализирал средна печалба от близо 320000 лв. ,след като се извадят разходите за производството и арендата на земите. Това, разбира се, е най-високата норма на печалба, докато в по-малки стопанства и в други региони нещата не са толкова добри, но дават основание да се прогнозират нови инвестиции в зърнопроизводителните райони и култури.
Що се отнася до търговията със зърно на стоковите борси в страната, краят на миналата година бе спокоен. Въпреки известното раздвижване, регистрирано в последните две търговски сесии, до сделки и промяна в цените не се стигна. В Пловдив седмица преди Нова година постъпи поръчка за покупката на 11 хил. т хлебна пшеница по смисъла на Закона за обществените поръчки. Максималната котировка купува бе регистрирана на ниво 420 лв/т без ДДС с включен транспорт до склада на купувача. Котировките продава пък достигнаха 480 лв., тоест ценовото разминаване бе 60 лв. на тон. Брокерите определиха възможностите за оттъргуване на това количество като по-скоро реални, но поне след месец.
В София котировките на борсата затвориха 2012-а на познати равнища и почти непроменено съотношение на цените купува-продава. Продавачите искат по 530 лв. на тон за хлебна пшеница от 2-ра Б група, но при това ниво няма насрещно търсене. Царевицата се предлага за 520 лв. на тон, докато търсенето е доста по-ниско – 400 лв. на тон, и при тази ножица няма изгледи скоро да се стигне до сделка. Същото е положението и при маслодайния слънчоглед, където тон се предлага за непостижимите засега като цена у нас 1100 лева.
През отминалия декември пазарът на пшеница на практика замря, след като почти изчезнаха и последните купувачи, склонни да дадат актуалните цени. При положение че няма и не се очакват големи кораби за товарене в близките седмици, настъпилото спокойствие не е учудващо. Очаква се единственото движение да е заради продажби от фермери и търговци поради нужда от пари за ренти и други текущи разходи. Реализация обаче на наличните количества засега не е възможна на желаните от производителите ценови нива. Анализатори изтъкват, че моментът за продажба на големи обеми на добри цени е отминал и за промяна ще трябва да се изчака поне два месеца.
До нова реколта ще има възможност цените да намалеят главно поради натрупаните излишъци, смятат брокери от Софийската стокова борса. Според тях при хлебното зърно може да се стигне до спад от около 10% от цената, ако външните пазари останат затворени за нашето жито поради ценови разлики.
При слънчогледа ситуацията изглежда по-различно, въпреки че исканата в момента цена от над 1100 лв. на тон продължава да се определя като нереалистична.
Новата реколта зависи до голяма степен от климатичните условия и ако те са нормални и отново приберем около 4.2-4.5 млн. т зърно, това ще означава добра печалба за фермерите. Прогнозите са за ръст на цената до 3-5%, като в същото време разходите на декар за зърнопроизводителите ще нараснат с малко над 1 сто.
По последни данни на Министерството на земеделието и храните в страната са засети 10 453 хил. дка с пшеница. Експерти обаче очакват увеличение до почти 11 млн., тъй като в някои райони се сееше буквално до началото на декември. Очевидно площите с пшеница у нас се запазват сравнително еднакви през последните години и културата си остава най-предпочитаната сред зърнопроизводителите. Което пък означава, че количества зърно ще са достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности и ще са отлична възможност за реализиране на значителен износ.
nbsp;
nbsp;
Инвестициите в зърнени фючърси
Голдман Сакс и Мерил Линч оценяват зърнените активи като перспективни, независимо от суматохата, която предизвикаха на пазарите някои експертни доклади.
Анализаторите на двете институции смятат, че сборът от рисковете, свързани с потенциалното понижаване на реколтите от зърнени култури, и признаците за увеличено търсене при намалелите запаси особено на царевица ще предизвикат растеж на цените на зърното през близките месеци. Увеличението при соята дори може да е още по-голямо от това при царевицата, ако метеорологичните условия в Южна Америка не бъдат благоприятни.
Мерил Линч нарежда пшеницата сред позитивните стокови вложения през 2013-а заедно с медта, бензина и златото. Според нейните специалисти не е изключено Русия временно да се превърне във вносител на пшеница, а при лошото състояние на посевите в САЩ и по-слабата реколта в Аржентина само природно чудо е в състояние да попречи на растежа на цените на пшеницата.
Прогноза за европейския износ
Парижките експерти от Strategie Grains обновиха прогнозата си за износа на пшеница от Евросъюза през 2012-2013 г. на 18.8 млн. тона. Аргументите им са неизбежното намаляване на износа от Аржентина и увеличеното търсене на зърно от Иран.
Предишната прогноза бе с 560 хил. т по-малко, но оттогава насам черноморските държави като цяло излязоха от играта, а Аржентина пресметна загубите от проливните дъждове и наводненията и картината се промени.
Общото количество на пшеницата в ЕС през 2012-2013-а, по данни на агенцията, ще възлезе на 122.9 млн. т, а през следващия сезон – на 134.2 млн. т, което е с 9.2% повече. При това най-голямо нарастване на реколтата се очаква в Германия (+2 млн. т), Полша (+ 1,5 млн. т), Дания, Румъния и Литва.
Увеличават се посевите с рапица
Производството на соя в света ще е по-малко от очакваното, след като сеитбата в Аржентина се забави, прогнозират от Oil World. В същото време експертите повишиха прогнозата си за реколтата от рапица в Европейския съюз.
Добивите от соя през 2012-2013 г. ще са 269.1 млн. тона. За сравнение, през миналия сезон те бяха 239.9 млн. тона.
В ЕС производството на рапица ще нарасне до 20.5 млн. т поради разширяване на посевните площи, най-вече в Германия. У нас те също ще се увеличават през следващата стопанска година, но едва ли това увеличение ще е повече от 5 процента.
