Парадоксално, но най-голямото главоболие на еврозоната изведнъж се оказа поскъпващото евро – валутата, която много анализатори не очакваха да оцелее през 2013-а. Скокът на еврото над 1.33 щ. долара провокира премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер да заяви на 15 януари, че паричната единица е опасно висока и ще затрудни стопанския подем заради по-високите цени на износа.
Средната стойност на еврото през 2012-а е била 1.2860 щ. долара. Минималната котировка е отчетена на 24 юли – 1.2061 щ. долара, а максималната е била на 28 февруари – 1.3458 щ. долара. Този максимум бе атакуван на 14 януари тази година, когато еврото докосна 1.3404 щ. долара.
Юнкер, който през следващата седмица приключва осемгодишния си период като председател на групата на финансовите министри от еврозоната, стана първият политик, определящ отрицателния ефект от скъпото евро върху износа на общността като по-голяма опасност от кризата на държавния дълг. Противно на Юнкер членът на управителния съвет на Европейската централна банка Евалд Новотни е заявил пред репортери във Виена на 16 януари, че обменният курс на еврото не е основен проблем. Членът на изпълнителния борд на ЕЦБ Петер Прет пък споделил пред белгийския вестник Ла либр белджик, че валутният курс е една от променливите, чието влияние трябва да се отчита.
Според икономисти от Ситигруп по-нататъшно поскъпване на еврото вероятно ще сломи съпротивата на ЕЦБ срещу промяна на лихвената й политика и ще принуди централните банкери да понижат базовата лихва под сегашните 0.75 процента.
Индустриалният продукт на еврорегиона
неочаквано се е понижил през ноември 2012-а с 0.3% спрямо октомври, което е трети пореден месец на спад. На годишна база ноемврийското производство е намаляло с 3.7 процента.
Слабите резултати на индустриалния бранш са в рязък контраст с очакванията на икономистите за подем на активността и хвърлят сериозни съмнения върху прогнозите на анализаторите, че най-лошият етап от дълговата криза на общността е преминал. Голям брой малки и големи компании закриват хиляди работни места и се въздържат от нови инвестиции.
Сред държавите с най-рязък спад на индустриалния продукт са Италия и Испания – съответно с 1 и с 2.5 процента. Тези слаби данни взеха превес над леките подобрения в Германия и Франция, където производството отчете ръст съответно с 0.1 и с 0.5 процента.
Според икономисти, въпреки негативните ноемврийски данни, някои от индикаторите напоследък предполагат, че еврозоната може да се върне към растеж в началото на тази година. Сред тях са намаляващата доходност на държавните облигации, силният прилив на капитали, увеличението на банковите депозити и лекият подем в оптимизма на бизнеса.
БВП на Германия
се е повишил с 0.7% през миналата година след 3% ръст през 2011-а, показва първата оценка на германската статистическа служба, публикувана на 15 януари. Това означава около 0.5% стопански спад през последното тримесечие на 2012-а. Точните числа за икономическото състояние на страната за последните три месеца на миналата година ще бъдат публикувани през февруари.
Инвестициите на германските компании в машини и съоръжения са паднали с 4.1% през 2012-а след 7.3% ръст през 2011-а. Износът се е увеличил с 4.1% през миналата година, а вносът – с 2.3 процента. Полученият като краен резултат търговски излишък е имал 1.1% принос в растежа на Германия, което го прави най-важният стопански двигател.
Ден след песимистичните стопански оценки за четвъртото тримесечие на 2012-а правителството на германския канцлер Ангела Меркел понижи прогнозата си за растежа на страната през тази година. Новите предвиждания на икономическото министерство, огласени на 16 януари, са за 0.4% увеличение на БВП при предишни очаквания за повишение от един процент.
Ръстът на износа ще се охлади до 2.8% през 2013-а, а вносът ще нарасне с 3.5%, прогнозират експертите на икономическото ведомство. Това означава търговски недостиг, който ще отнеме 0.1% от тазгодишния растеж. Очакванията са основен двигател на стопанския подем този път да е вътрешното потребление, въпреки прогнозирания скок на безработицата до 7% от средно 6.8% през 2012-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 2504.7 млн. евро (4898.7 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
