В четвъртата година от мандата обръщането на 180 градуса на позицията на властта вече не изненадва никого. Държавното управление ярко илюстрира, че когато загрижеността за рейтинга се превърне в най-сериозния фактор за прокарването на решения, политиката и политиците деградират. Рейтингомерът и опитът за поправяне на гафове заради некомпетентност или лобизъм са основните причини за честото оттегляне на законодателните предложения на ГЕРБ.
Около две денонощия продължи животът на
последната спорна идея
Време, нужно на отговорните фактори да анализират обществената реакция и да преценят, че в случая главоболието просто не си струва. Текстовете за увеличението на заплатите на елита бяха пенсионирани още преди обществеността да е видяла как точно изглеждат.
Първо беше обявено, че парите на премиера, президента и председателя на парламента ще станат 8000 лв. месечно, а за някои от по-ниските длъжности увеличението също ще е сериозно. По план мярката трябваше да влезе в сила след изборите. Веднага след това популярният правителствен критик Сергей Станишев атакува идеята, а интернет форумите се препълниха с традиционните в подобни случаи попържни към управленците. Само за сравнение – миналата година основният политически противник на Ангела Меркел от Социалдемократическата партия в Германия обяви, че заплатата на канцлера е твърде ниска. Та министър-председателят Борисов неслучайно казва, че в България няма политическа класа…
Ако идеята не беше бързо оттеглена, тя щеше да се превърне в основната тема за медиите през седмицата. Съответно и цялата плеяда опозиционни кадри, общественици и обикновени хора щяха да се изредят пред камерите, за да посвирят на
сиромахомилските струни в душите ни
nbsp;
Тази потресаваща перспектива уплаши властта и моментално бе свирено отстъпление. Финансовият министър Симеон Дянков свали дрехите си на решителен реформатор и за разнообразие сложи премяната на чувствителен към народния глас политик. Аргументът, с който той обяви задния ход, е железен – не било сега моментът, а освен това и самият премиер мислел така (нещо, в което едва ли някой се е съмнявал).
Вдигането на заплатите на висшите държавници нямаше да е по вкуса на повечето българи. То щеше отново да изпълни площадите с недоволни, но все пак не е зле да се запитаме какво точно можем да очакваме от премиер, който получава възнаграждение от около 1700 евро?
И още съвсем малко по темата – самият Бойко Борисов по време на скандала с бонусите миналата година си призна, че настояването му министрите и останалите политици да върнат получените допълнителни пари е било популизъм: В България се шири популизъм. Ние още като посткомунистическа държава разсъждаваме като комунисти. Всичките, в случая и аз. Е, вижда се, че традициите на разсъждение не са се променили особено в последната година.
Случаят със заплатите е поредният епизод от латиноамериканския сериал
ГЕРБ в страната на законопроектите
и не е изключение от обичайните управленски практики. През декември например мнозинството премахна преференциалното гласуване, с което избирателят можеше да пренарежда партийните листи. Още когато през 2009 г. ГЕРБ дойдоха на власт, те обещаваха да наложат преференциалния елемент. По-късно го включиха в Изборния кодекс с гласовете и на Атака. Неведоми са пътищата, по които депутатите отправят предложенията си – така и не се разбра кой сега бе вносителят на текста, с който преподреждането на листите от избирателите бе отменено.
Няма да се спираме на трите случая, при които президентът наложи вето, защото подробностите около тях са достатъчно известни. И Законът за съдебната власт, и Законът за горите бяха прегласувани в парламента по очаквания начин. По този път върви за момента и Законът за инвестициите.
През ноември миналата година пък мнозинството беше принудено да даде заден ход на избора на Венета Марковска за член на Конституционния съд. Това стана след кратка кавга между Фидосова и Цачева по въпроса дали е необходимо гласуване за отмяната. Преди да обърнат палачинката, вътрешният министър Цветанов и Фидосова защитаваха усърдно бившата вече заместник-председателка на Върховния административен съд от атаките на медиите и Европейската комисия.
Нерядко в парламентарната група на ГЕРБ има брожения срещу министър Симеон Дянков. Мнозинството се осмелява чат-пат да противоречи, макар и в по-завоалирани форми. Впечатлението се потвърди и през ноември, когато при гласуването на бюджета депутатите отхвърлиха текстовете, предвиждащи
фискална репресия
за Комисията за защита на конкуренцията и за Комисията за конфликт на интереси. Впрочем това е и един от емблематичните примери за начина, по който ведомството на финансовия министър извива ръце. Дянков беше раздразнен, че младши експертите в КЗК взимали колкото неговите заместници и без да се церемони, реши да отреже бюджета на ведомството за 2013 г. с 400 хил. лева. Депутатите обаче не се съобразиха с желанието му.
Сред дългия списък на оттеглени предложения е и опълномощаването на кабинета за преговори с мистериозните инвеститори за Белене. Това стана през ноември 2012 г., броени часове след като президентът Плевнелиев настоя парламентът да не се произнася по казуса преди референдума. Завоите на властта по този въпрос станаха толкова много, че по всяка вероятност и на тях им е трудно да си ги следят.
Малко преди протеста на Орлов мост срещу Закона за горите през юли 2012-а правителството се отказа и от текст в Закона за физическото възпитание и спорта, който позволяваше отдаването на държавни хижи за дългосрочно ползване на спортни организации. Друг
смел и решителен ход, само че назад
кабинетът направи през май, когато замрази проекта за завъртането на парите в Сребърния фонд. Той предвиждаше постепенно нарастване на границата на средствата, които могат да се влагат в български държавни ценни книжа до 70 процента. Предложенията бяха силно критикувани от БНБ, ЕЦБ и Комисията за финансов надзор.
Какво е направило едно управление за държавата се познава и по отпечатъка, оставен върху образованието. Реформата по дянковски в БАН продължава, а за прокарването й бяха търсени различни ходове по познатия и на малките деца метод проба-грешка. С едно от предложението в Закона за БАН ГЕРБ искаха да подчинят академията на Министерството на образованието. И макар в началото на 2011 г. публично да се отказаха, те намериха други, не по-малко ефективни начини, за да поставят синодалните старци на колене.
Понякога оттеглените поправки говорят красноречиво за
лобистки намерения
Пример за това е предложението в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, предвиждащо, ако собствениците на земи искат да ги продадат, да са длъжни да ги предложат първо на арендатора си. По него бе даден заден ход в средата на 2010 година. През март същата година бе оттеглен и меморандумът върху ГМО, но мнозинството все пак ги забрани по друг начин.
Силно негативната обществена реакция принуди ГЕРБ да намали случаите, при които МВР може да изиска от операторите разпечатки при разкриването на престъпления. Това стана между първо и второ четене при приемането на Закона за електронните съобщения в началото на 2010 година.
Най-куриозният случай обаче вероятно е поправката, станала известна като Мери Джейн, с която се либерализира режимът на реклама с изображения, напомнящи на наркотици. Обнародването в Държавен вестник на текст, различен от приетия, беше отдадено на техническа грешка. Соченият за основен виновник Пламен Цеков загуби поста си като заместник-председател на здравната комисия и по-късно беше разжалван и като заместник-председател на Комисията по околна среда и водите. При последвалото двугодишно наказание на тежък режим той търкаше банките на парламента като редови депутат. В момента реабилитацията на Цеков продължава с упражняването на обществен труд като шеф на здравната каса.
В опит да остане по-дълго в сърцето на народа властта не посмя да посегне на
една от най-свидните радости на народа
– ракията. В късната 2009 г. мнозинството демонстративно отхвърли предложението на правителството за увеличаване на акциза върху нея. Е, разбира се, демонстративно не означава непременно некоординирано.
Все пак ГЕРБ невинаги се съобразяват с обществените очаквания. Пример за това е данъкът върху доходите от лихви. Поправката в Закона за ДДС, с които се отне правото на гражданите да решат кои данъчни и осигурителни задължения да погасяват, също е доста непопулярна и тепърва много хора ще пищят от нея. Тези два случая говорят за отчаяната нужда на фиска от повече пари. За съжаление пък Законът за културното наследство, който стигна до пленарната зала, говори за безмерна профанизация в управлението. Ако критикуваните поправки в него бъдат приети, за археологическите разкопки ще се обявяват обществени поръчки. Което означава, че изследванията на науката археология ще се сведат до обикновен бизнес. Главно строителен.
