Вреди за 4 135 158 лв. във фонд Земеделие установява Агенцията за държавна финансова инспекция. Докладът на експертите е бил готов още през октомври миналата година и още тогава е връчен както на сегашния директор на фонда Румен Порожанов, така и на бившия министър на земеделието Валери Цветанов, тъй като повечето от нарушенията са извършени по времето, когато той е управлявал агроведомството. Цветанов е дал обяснения по случая, но финансовите инспектори са стигнали до заключение, че не могат да приемат твърденията му.
И макар че
звучи доста нелогично
да се прави финансова ревизия за дейности, вършени преди повече от пет години, резултатите от нея не могат да бъдат подминати. Инспекторите са проверявали законосъобразността на изразходваните средства от субсидиите, отпускани по схемите и мерките на Общата стопанска политика на Европейския съюз за кампаниите от 2007-а насам. Оказва се, че са нарушавани главно правилата за извършване на сертифицирани процедури, според които са раздадени субсидиите на 2928 земеделски стопани, подали заявленията си за кампанията през 2007 година. Областните разплащателни агенции на фонда са приемали заявките за директни плащания и са извършвали първичната обработка на документите. После, според правилата, те са отивали в отдел Директни плащания на площ на Централното управление на държавен фонд Земеделие и субсидиите са били изплащани. Задължителните проверки за достоверността на обработените площи обаче така и не са били направени. Причината е, че купищата документи и разпореждания, издавани от управляващите по онова време, са били в противоречие както с европейските регламенти, така и със заповеди от самото министерство.
В доклада си инспекторите са описали огромната кореспонденция между разплащателната агенция и министерството, от която са направили изводите, че
нарушения при плащанията е имало нееднократно
Тази система на субсидиране на едро не е новост и земеделските производители отдавна говорят, че проверките се извършват проформа и не засягат всички.
От доклада на финансовата агенция става ясно, че на 2701 земеделски стопани са им изплатени субсидии на обща сума 4 315 157.70 лв., без да са извършени проверки на място. Според експертите това плащане е направено в нарушение на националното законодателство и на европейските регламенти, уреждащи изплащането на субсидии по тези схеми. А нито един компетентен орган не се е произнесъл има ли основания дали да бъдат извършени тези плащания, или не. Плащанията са правени на основание на писмо на министър Валери Цветанов от 2008-а, върху което тогавашният изпълнителен директор на фонд Земеделие Атанас Кънчев е поставил резолюция Спешно. Тази заповед на министъра финансовите контрольори определят като превишаване на правомощията.
Нека припомним, че още през 2009-а България първо получи предупреждение, че ще бъде санкционирана с 20 млн. лв. заради
нарушения при плащанията за площ
именно през 2007 година. Причината беше, че е оказана финансова подкрепа на стопани за обработка на пустеещи терени, за които на практика не се полагат субсидии. По късно ЕС приспадна тези средства от субсидиите за следващите година. През 2010-а пък стана ясно, че Европейската комисия ни наложи санкция от 49 млн. лв. за нарушения при директните плащания за земеделските производители на единица площ, извършени през 2008 година.
Общата селскостопанска политика е въведена още през 1962 г., а целта й е да помогне на гражданите на ЕС, занимаващи се със селско стопанство, да произвеждат конкурентни и качествени продукти за пазара в Европа, а и за износ. Първоначално за мерките по нея са отделяни над 70% от бюджета на общността, но с течение на времето средствата постепенно били ограничени и така през 2012-а за общата селскостопанска политика са отделени 42% от бюджета на Европейския съюз – или около 50 млрд. евро.
Сумата е огромна, а в условията на криза много хора имат нужда от подкрепа. Още повече че произвеждат храната ни. Как обаче са разпределени тази средства е въпросът, който все по-отчетливо си поставят дори и европейските чиновници. Осемдесет и пет на сто от парите по тази линия са заделени за т.нар. директни плащания- или за единица земеделска земя. С други думи – колкото повече земя се обработва, толкова повече пари взема обработващият я. Все по това време доклад на Европейската сметна палата показа, че по схемата за директните плащания са направени едни от най-сериозните нарушения.
В новите страни от Европейския съюз, сред които е и България,
финансиране са получавали както пасища, така и голф игрища и ловни стопанства
Проверяващите са констатирали, че това са земи, за които няма индикации някога да са използвани за целите на земеделието, за селскостопанското производство.
Установяването на подобни нарушения утежнява съдбата на българските земеделски производители, тъй като вместо да се увеличават, помощите им от Европейския съюз намаляват.
През годините медиите нееднократно описваха примери как едни земеделци получават жълти стотинки за наистина обработвани площи, а други – милиони за фалшификати. Като абсурдна илюстрация на тази порочна практика трябва да припомним случая от 2009-а, когато 28-годишната Галина Димитрова Пейчева-Митева, дъщеря на бившия заместник-министър на земеделието Димитър Пейчев (член на кабинета Станишев от квотата на царската партия), зае челно място по получени евросубсидии сред младите фермери. Завършилата в Ню Йорк икономика, младата госпожица се ориентирала към земеделието, като се заела да обработва близо 10 000 дка земи в Момино село (Пловдивско) и в община Братя Даскалови (Старозагорско) и класирала за 1 562 912 лв. субсидия от Брюксел. С тази сума тя се нареди на първо място в списъка на бенефициентите физически лица по онова време. От цялата сума 138 168 лв. са от директни плащания по схемата за площ. А останалите 1 424 743 лв. са от европейската програма за развитие на селските райони (ПРСР). Като заместник-министър на земеделието баща й отговаряше именно за работата по европейските програми в тази област. Очевидно точно този пост го е направил привлекателен партньор за утвърдени бизнесмени като Ветко Арабаджиев и Николай Банев, с които е съдружник във фирма Любимец Агро.
Това е само една екскурзия във времето за опресняване на паметта и като илюстрация на всичко казано дотук. Те далеч нямат за цел да припомнят отдавна известни истории, които не са обект на сегашния доклад на Агенцията за държавна и финансова инспекция, но са доста показателни. А иначе – изобщо не става ясно какво ще се случи с виновниците за тези нарушения, описани черно на бяло в доклада на АДФИ. Опитахме се да разберем от сегашния изпълнителен директор на фонд Земеделие Румен Порожанов каква ще е съдбата на документа, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.
Така че не е изключено отново да се озовем в ситуацията, кучетата си лаят, керванът си върви. Инак бодряшкият тон, с който в началото на сегашната година ръководството на фонд Земеделие отчете миналата, е направо за завиждане. Порожанов я определи като най-добрата година за договарянето и разплащането по земеделските програми. Дали обаче тази оптимистична оценка ще намери покритие и в следващите ревизии на финансовата инспекция? Защото каква е ползата, ако това стане отново пет години след събитията…?!
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Договорените към края на 2012 -а средства по всички мерки от Програмата за развитие на селските райони възлизат на 2.399 млрд. евро, или 74. 27% от бюджета на програмата. От тях 1.926 млрд. евро са с източник Европейския фонд за развитие на селските райони. Разплатените средства са в размер на 1.361 млрд. евро, или 52. 28% от бюджета на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.
През 2012-а ДФ Земеделие е сключил договори на стойност 803 млн. евро, от които 645 млн. евро са европейски средства. Безспорно това беше най-успешната година на програмата в контекста на договарянето, каза изпълнителният директор на фонда. Сумата надхвърля с над 50% както бюджета за 2012 -а, така и договарянето, постигнато през всяка друга година от изпълнението на програмата. Изплатените през 2012 г. възлизат на 474 млн. евро, в това число и 381 млн. евро с източник Европейски земеделски фонд за развитие на селските район. Това, според сегашния изпълнителен директор Румен Порожанов, е най-високата стойност в сравнение с всяка друга година от периода 2007-2012 година. Изплатени са 381 млн. евро от договорените през 2010 г. субсидии, което представлява 88.2% от бюджета за 2010 година.
Според заместник-министър Светлана Боянова благодарение на работата си фонда е успял да спаси 200 млн. лева. През тази година в подкрепа на земеделските производители ще заработи и Гаранционният фонд, чийто бюджет е 120 млн. евро.
