Как бе, младеж, как да го свържа?,пита пенсионер за декодера към телевизора си в оборотния клип за цифровизацията. Видеото се върти денонощно по телевизиите, за да образова населението за предстоящата цифрова ера. Брюксел обаче също има въпроси около дигитализацията у нас, само че свързани с раздаването на наземните цифрови честоти. И само няколко дни след като оповести дългоочаквания мониторингов доклад за свободата на медиите в общността, реши да заведе дело срещу България пред Съда на Европа заради ограничаване на конкуренцията в конкурсите за изграждането на т. нар мултиплекси.
От Европейската комисия смятат, че следваната у нас процедура се е основавала на
прекалено ограничителни условия
което е довело до изключването на потенциални кандидати. Това затруднявало конкуренцията в бъдещия пазар на инфраструктура за цифрова наземна телевизия и е в нарушение на европейските директиви за електронните съобщения. По-конкретно България не се е съобразила с Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет лота чрез два конкурса, свивайки неоснователно броя на дружествата, които евентуално биха могли да навлязат на пазара. Нарушение имало и наДирективата за разрешение и на Рамковата директива, които изискват разпределянето на радиочестотния спектър да стане чрез открити, прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии. В този смисъл били отхвърлени кандидати, свързани с доставчици на съдържание (телевизионни канали), включително и оператори, действащи извън нашата страна или разполагащи с мрежи за радиоразпръскване.
Управляващите бяха предупредени за опасността да се стигне до съд през март 2012-а. Тогава от Брюксел поискаха властите у нас да предприемат мерки и да позволят еднакъв достъп до конкурсните надпревари. Това стана след сигнал на Ди Ви Би Ти АД – компанията, която подаде жалба срещу последния проведен от Комисията за регулиране на съобщенията конкурс за цифровизация – за шестия мултиплекс.
Отговорът на София
бе нова тръжна процедура за отпускането на допълнителни честоти, които обаче няма да бъдат раздадени преди преминаването изцяло към цифров сигнал на 1 септември тази година. Така съществуващите телевизионни канали ще сключат споразумения с наличните оператори на разпространителските цифрови мрежи, за да могат въобще да излъчват, и за собственика на седмия мултиплекс няма да останат клиенти, опасяват се еврокомисарите. При все това към седмия оператор проявиха интерес три компании,неуспели на предишните наддавания.
Проведените от КРС през 2009-а два конкурса бяха за изграждането на пет частни мултиплекси и един обществен. Първите два частни спечели словашката фирма Тауърком. Година по-късно тя се вля в Националното управление Радиотелевизионни системи (НУРТС), продадено от Виваком на офшорката Манселорд Лимитед. Към днешна дата 15-годишните лицензи се държат от НУРТС Диджитъл, дъщерна на НУРТС България.
Латвийската Хану про пък спечели останалите три частни мултиплекса, а по-късно и обществения, който трябва да разпространява програмите на БНР и БНТ. Впоследствие регулаторната комисия прехвърли разрешителното за трите търговски мултиплекса на американската компания HD Медиа сървисиз ЛТД след иск на Хану про. Мотивът – съсредоточаване върху изграждането на обществения мултиплекс. Междувременно бе удължен и срокът за въвеждане на изцяло наземно цифрово телевизионно разпръскване – от края на 2012-а на 1 септември тази година.
Интересното е, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски не е наясно защо еврокомисарите завеждат делото срещу страната. Според него правителството е изпълнило всички заръки, поискани от Европа за цифровизацията. И ако имало някакви неизяснени неща,виновна е тройната коалиция, която е стартирала процедурите. Шефът на КРС Веселин Божков също не смята, че има причини за притеснение, тъй като всичко било проведено по законовия ред. Държавата ни имала и три месеца да обжалва. Така става очевидно, че някой някъде не се е ориентирал достатъчно, но е пределно ясно, че от България не се иска да посочи виновника, а конкретните резултати.
Медийният гняв на Брюксел не спря дотук.
След няколко месеца чакане
се появи независимият доклад за състоянието на медиите в Европейския съюз, изготвен от експерти под председателството на бившия латвийски президент Вайре Вике-Фрейберга. Дали обаче той ще има пряко отражение за медийната свобода на Стария континент? Залегналите върху 50-ина страници препоръки бяха представени от еврокомисаря по телекомуникациите Нели Крус. Една от тях е всички страни от общността да правят редовни оценки на медийната среда. Според авторите на документа имало рискове за плурализма и свободата в средствата за масово осведомяване – като се почне от корпоративния и политическия натиск, премине се през начина на управление на медиите и неминуемо се стигне до медийната концентрация и липсата на прозрачност на собствеността. Все неща, които по принцип уж имат закоравяло присъствие в българската медийна реалност. Заради застрашителните изводи експертите смятат, че Евросъюзът трябва да получи по-мащабни компетенции за гарантирането на свободата и плурализма в тази сфера и това можело да стане чрез Европейската агенция за основните права или чрез специален независим мониторингов център, който да изготвя редовни доклади за медийните проблеми и те да се обсъждат в Европарламента. Необходимо било този център да е напълно независим, при все че финансирането му частично щяло да идва от ЕС.
Препоръчва се също съюзът да се намесва в защита на медийните права на национално ниво, за да осигури основните права на гражданите на общността. Не се изключва и намесата чрез правилата на единия пазар, когато са възможни сътресения в медийния пазар заради различията в националните законодателства. Друга насока е в гимназиите
да се преподава медийна грамотност
за да се обясни, че медиите са част от работещата демокрация. За целта специалистите насърчават председателите на европейските институции редовно да организират и интервюта пред различни национални медии. Те смятат, че въпросът със свободата на журналистите е необходимо да залегне дори в търговските споразумения и договорите за помощ с държавите извън ЕС. Журналистите пък трябвало задължително да се съобразяват с етичния си професионален кодекс и старателно да проверяват източниците си на информация.
Колкото до отделните правителства, препоръките са те да осигуряват финансиране за медии, които не се справят на пазара, но чието присъствие е богатство за културния, етническия, географския или езиковия плурализъм. А всички медийни организации да публикуват на сайтовете си правилата за поведение и описание на редакционната политика, която следват. Сред изложените идеи е във всяка държава да бъде съставен медиен съвет с членове, избрани на основата на прозрачни правила и наблюдавани от Европейската комисия. Тези съвети би следвало да проверяват медийната собственост и случаите на възможни сблъсъци на интереси, като получат правото да налагат глоби, да отнемат журналистически акредитации, както и да изискват съобразяване с правото на отговор.
Експертите, подготвили доклада, са на мнение, че е необходимо всяка обществена медия да бъде подчинена на строги правила, които
забраняват правителствената намеса
И че в националните законодателства трябва да залегне принципът за защита на източниците на информация, като тази защита може да отпада само със съдебна заповед, ако е съобразена с конституцията на държавата.
На базата на представения документ се очаква да бъдат изготвени препоръки към законодателството в отделните страни членки, както и общоевропейски норми. На мен обаче тези рецепти ми се виждат неприложими у нас. Силно се съмнявам, чедори и да се създаде още един медиен съвет, този път под шапката на Европейската комисия, той ще види всички онези несъответствия на българската медийна реалност с критериите на Европа, така, както те се виждат от чужбина. По-скоро пак ще се наложи да се търсят средства за финансиране на една структура, без да има ефективност в нейните действия. Е, със сигурност ще се отнемат акредитации, само че познайте на кого? Та ние и без евродоклади добре си се знаем.
nbsp;
nbsp;
